Окончателно: "Царска Бистрица" е собственост на Симеон Сакскобургготски, реши ВКС

Окончателно: Върховният касационен съд реши, че дворецът "Царска Бистрица" е собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза. Това слага точка на дългогодишния спор между държавата и наследниците на цар Борис III за един от т.нар. "царски имоти". С днешното си решение, съдът приема, че дворецът над Боровец е построен с лични средства на цар Фердинанд I.

Съдебната сага продължи цели девет години. Първоначално собствеността беше възстановена на базата на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен законът от 1947 г. за отнемане на т.нар. "царски имоти" в полза на държавата. След това държавата реши, че "Царска Бистрица" е бил собственост на Интендантството, а не на Царското семейство и поиска от съда да отнеме отново имота. Позова се и на Закон за горите, действал в края на 19-ти и началото на 20-ти век, според който горските терени са държавна собственост и това посочи като второ основание.

Наследниците на Борис III загубиха делото на две инстанции, но тази година излезе още едно решение на Конституционния съд, което каза, че законите и наредбите с еднократно действие, които са обявени за противоконституционни, спират да действат от момента на приемането им. Тоест, те не пораждат правни последици.

В днешното си решение Върховният касационен съд приема три основни тези, с които признава, че "Царска Бистрица" е собственост на наследниците на цар Борис III - Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза. На първо място, приема за доказано, че резиденцията е построена от цар Фердинанд с лични средства и Интендантството не е владяло този имот.

Ели Христова, адвокат на Симеон Сакскобургготски: През 1923 г. Министерският съвет е издал едно специално постановление, с което е натоварил Интендантството да се грижи на царя, на бившия цар Фердинанд, който тогава е бил абдикирал, бил е напуснал държавата. Което означава, че няма как Интендантството, което е било възложено да се грижи за чуждите имоти, да е станало техен имот, тъй като правото не позволява това да стане.

Съдът отхвърля и претенцията за собственост на базата на това, че по това време държавата е била собственик на горите, т.е. теренът, върху който е построен дворцовият комплекс. Освен това се смята, че след решение на Конституционния съд от тази година, действието на Закона за отнемане на царските имоти спира от момента на приемането на сега действащата Конституция, или 13 юли 1991 г.

Ели Христова, адвокат на Симеон Сакскобургготски: Това е достатъчно, за да отпаднат всякакви пречки пред това царят и неговото семейство да се ползват от правата си, както всички останали български граждани.

Съдът приема още, че държавата не може да черпи права за легитимация като собственик заради това, че царят е имал качеството на държавен глава към момента на придобиването на имота.

Ели Христова, адвокат на Симеон Сакскобургготски: Независимо, че е монарх, едно лице в своето физическо качество може да се ползва от всички правни способи за придобиване на собственост, както всяко друго лице, български гражданин.

Днешното дело ще има отзвук и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където заради споровете за собствеността има дело, заведено от Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза.

Между държавата и Симеон Сакскобургготски има още две дела - едното е за горите и то е на първа инстанция, обемно дело и вероятно ще продължи дълго време. Второто дело обаче е по-интересно. То е за двореца "Врана" - държавата твърди, че е бил собственост на Интендантството, т.е. държавен, а не личен на царската фамилия. Интересното е, че през 30-те години на 20 век, когато ползваните от царя държавни имоти са обединени в един Нотариален акт и в него е бил вписан двореца "Врана" - този акт не е бил подписан от нотариус Христо Омарбалиев именно поради липса на доказателства, че "Врана" е държавна резиденция. Последна дума ще има съдът.