Начало
назад
Парите по ПВУ и бюджетът са застрашени след нощните скандали в парламента
България рискува да загуби близо 6,2 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост, след като вчера Народното събрание не гласува две решения, засягащи постепенното закриване на въглищните мини до 2038 година.
По данни на финансовото министерство сумата е под риск, защото няма да бъдат изпълнени реформи, срещу които да бъдат получени средствата и дори може да се наложи България да връща пари. Заплашена е и финансовата стабилност на бюджета, както и изпълнението на критериите за влизане в еврозоната.
Пътната карта за климатична неутралност и решение за одобрение на промените в Плана за възстановяване и устойчивост трябваше да бъдат приети от депутатите в последния ден преди началото на предизборната кампания. С тях трябваше да се гарантират допълнително 500 млн. лева за мините и работата им до 2038 година. Липсата на решения на Народното събрание по казуса изненада изпълнителната власт, защото означава край на предоговарянето с Брюксел.
"Вярвахме, че тези промени ще бъдат приети. Те не бяха вчера разгледани на пленарното заседание на Народното събрание, така че Министерският съвет няма основанието да продължи преговорите", обясни Людмила Петкова - служебен министър на финансите.
България се опитва да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта му "Енергетика" от март миналата година, но до този момент - безрезултатно. Преди десет дни за първи път служебното правителство обяви, че Брюксел се е съгласил да направи отстъпки по плана, но при определени условия.
"Това са предложения в резултат на шестмесечни преговори и дискусии с Европейската комисия, както и на проведени срещи на експертно и на политическо ниво", каза Людмила Петкова.
Промените, които парламентът трябваше да гласува, предвиждат да бъдат създадени две нови държавни дружества - "Енергийни оператори" ЕАД и "Зелен преход за въглищните региони". Уговорката с Европейската комисия е предприятието за рекултивация на въглищните мини да получи 500 млн. лева безвъзмездно финансиране и да запази работните места от мините в Стара Загора, Перник и Кюстендил до 2038 година. Междувременно държавните мини в Маришкия басейн вече губят от дейността си, след като в началото на годината един от американските ТЕЦ-ове спря окончателно, а останалите работят малко:
"България е единствената държава-членка на ЕС, която е получила само първо плащане по Плана. При неприемането на пътната карта, само заради нея, финансовата корекция ще бъде 266 млн. евро - 30% от заявеното второ плащане, което е в размер на 653 млн. евро", поясни финансовият министър.
Неизпълнението на няколко от условията за второто плащане ще доведе и друг проблем. Над 2 млрд. лева трябва да бъдат заделени от държавния бюджет за рекултивация само на терените, което може да увеличи дефицита в бюджета и съответно да не изпълним критериите за приемане на еврото.
"Най-късно трябва да бъдат изпратени промените на 11-12 октомври, за да приеме комисията промените по Плана и България да не загуби средства", каза Людмила Петкова.
Синдикатите са се съгласили с предлаганите промени в Плана за възстановяване и устойчивост.
"Във вторник тази седмица запознах синдикатите с изцяло нашето съдържание, след което в рамките на вчерашния ден проведох среща с президентите на двете синдикални организации и текстът, който следваше да бъде променен от парламентарната трибуна, беше съгласуван с двете синдикални организации", посочи Владимир Малинов - служебен министър на енергетиката.
От името на най-големите синдикални организации - КНСБ и КТ "Подкрепа", обясниха, че и те са изненадани от случилото се в пленарната зала вчера.
"Това, което стана впоследствие, аз определям като някакво безумие, защото не знам кой кого представлява, но със сигурност тези, които говореха, не представяват интересите на работещите в "Мини Марица-изток" и във въгледобивния сектор, и във въглищната енергетика като цяло", каза Пламен Димитров, КНСБ.
Според изчисленията на синдикалния лидер въобще не е гарантирано, че държавата ще може да осигури средства за рекултивация от бюджета без еврофинансиране, а държавните мини вече работят на сериозна загуба.
"За цялостната рекултивация и възстановяване на терените до 2038 година само в комплекса "Мини Марица-изток", който е разположен на 248 квадратни километра, са нужни между 12 и 13 млрд. лева. Беше спешно това мостово финансиране за 2025 година и 2026 година до половината, когато изтича срокът на Плана за възстановяване и устойчивост и възможност за харчене на средствата. За тези две години да имаме гарантирани парите за рекултивация и гарантирани парите на тези миньори, които няма да копаят въглища и да останат на работа. Сега не знам дали ще останат на работа през 2025 година, това ще им кажа много честно. Тези, които ги лъжеха преди избори и особено сега, да им обяснят кой ще намери пари за техните заплати", обясни Димитров.
От синдикатите призоваха депутатите да свикат извънредно заседание и отново да гласуват мандат на служебното правителство да продължи преговорите с Брюксел.
След последните изменения в Конституцията, въпреки предизборната кампания, парламентът може да се събере извънредно и да разгледа проектите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.
Заседанието може да бъде свикано от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на 1/5 от депутатите, на президента или на Министерския съвет.
Според правилника на парламента председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция или не.
Репортери: Цветелина Катанска, Николай Минков
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
