Писателка от Търговище издава книга за живота на Васил Левски

Днес се навършват 148 години от обесването на Васил Левски - повод да си припомним въпросите, които повече от век след неговата смърт остават без отговор. Една писателка от Търговище е събрала и проучила известни и не до там известни факти за най-големия български национален герой.

Заглавието на романа - „Първият след Бога" - е взаимствано от инициатива на БНТ.

"Телевизията направи едно всенародно допитване за това коя е най-великата личност в българската история, българин, който е живял по тези земи и допринесъл не за България само, а и за света. И тогава се оказа, че на върха на нашата почит, уважение, национална гордост и памет се намира Васил Левски", каза писателката Неда Антонова.

Освен с личностните си качества Васил Левски блести и с многостранни таланти.

"Той можел да бъде всякакъв с всички, както и той казва, че когато говориш с някой човек, първо го изслушай, той да си каже неговите дертове, след това ти му казвай твоите, особено когато говориш с народа. Той умеел да изслушва народа, но първо е умеел да го привлича, той е бил художествено надарена натура, пеел е чудесно, рецитирал е стихове, най-вече Ботеви. Играел е много хубаво, казват, когато той се хванеше на хорото в с. Войнягово, където е бил учител и заиграеше, като че ли през него протичаше самата музика. И заедно с това този толкова художествено надарен човек е бил мислител, стратег, тактик на великото дело, на което е поставил всъщност в залог самия си живот", казва още писателката.

Неда Антонова е проучила задълбочено неизяснените страни от съдебния процес срещу Левски - защо още в началото на процеса великият везир е поискал той непременно да бъде обесен; защо граф Игнатиев, докладвайки на Петербург за присъдата, я нарича "щастливия изход от софийската афера"; защо в крайна сметка Левски е осъден на смърт по показания само на един единствен свидетел.

"Един прост неграмотен човек от ловешкото село Видраре, който според неговите показания заедно с Левски отиват в Ловеч да искат пари от един местен не толкова богат, но все пак заможен човек, попадат на неговия слуга, в много особено състояние на нещата момчето е убито. Този Вутьо от Видраре разказва, че Левски го е убил, никой друг не може да потвърди това. Иванчо Пенчович предлага на следствената комисия да отидат в Ловеч на место да разпитат хора, защото историята става известна, обаче двамата пратеници на Великия везир казват "нямаме време, на нас ни е заповядано час по-скоро този човек да бъде осъден и съответно обесен", каза писателката Неда Антонова.

Левски води самотна борбата с двете империи - османската поробителка и бъдещата руска освободителка. Неда Антонова не подминава и любовната драма на Апостола, и саможертвата му отдаден на Бог и на мечтата да види народа си свободен.

"По време на комитетите, на цялата му дейност по села и паланки, хората го питат "ще те заловят, ей, ще те заловят и ще те обесят", той казва "аз предпочитам да ме обесят, защото ако ме изпратят в Диарбекир, там в мините и където и да е другаде, ще ми изгният костите и никой няма да ме знае. Ако ме обесят тук, ще ме погребат някъде в България", и както казва: "Гробът ми всякой ще знае". За съжаление днес няма нищо, което по някакъв начин да напомня българската земя за гроба на Левски, както и на Ботев, Паисий и на други", казва Неда Антонова.

Според писателката трябва да се обърнем към президента с молба поне част от косите на Левски да бъдат погребани някъде в България.

"Та и ние да имаме своето място, на което да се поклоним и в повечето случаи да изплачем своята национална несрета", казва писателката Неда Антонова.