Почти всички плажове в община Шабла са неохраняеми

Сезонът по Шабленското крайбрежие започна само с един единствен спасителен пост. 99% от плажната ивица там е неохраняема, защото няма концесионери. Има договор за организиране на водно спасяване с варненска фирма, но само за 60 дни. Освен това държавата плаща единствено и само за водноспасителна дейност.

20% от плажовете на България са съсредоточени в община Шабла. Почти всички обаче са неохраняеми, защото няма желаещи концесионери за тях.

"Бреговата ивица е около 40 км, като почти половината е заета от пясъци. 15 км е общата дължина на плажовете, които са картирани като такива, а има отдадени към момента единствено една плажна зона от 150 м или общо 1% от плажовете, които могат да бъдат отдадени", заяви кметът на община Шабла Мариян Жечев.

Широката брегова ивица на Шабла и прекрасният пейзаж са превърнали плажовете в притегателно място за много летовници като Васил Друмев, който от 10 години си почива тук.

"По-диво, според мен е по-чисто от южното Черноморие. Миналата година имаше спасители тук, тая година само надолу виждам, че има спасители. В нашата зона май няма никакъв, но не ме притеснява, лично мен не", коментира той.

Не така мислят обаче родителите.

"Притеснително е, да. Понеже съм отгледана тук, майка ми е от тоя край, и винаги е имало няколко поста", каза Мая Дъновска от София.

"Има малки деца и е хубаво да има професионалист на плажа, който може да предотврати някоя опасност. По-възрастните вече си носим отговорността за нас", допълни Алиш Мехмед от Велико Търново.

"Ако съм сама с него, няма да дойда тук със сигурност, но сме заедно с мъжа ми и с брат ми, така че не ме притеснява", сподели Валерия Вълканова от София.

Независимо от мненията на туристите обаче широко отвореният бряг крие много опасности, споделя спасител от единствения отдаден на концесия плаж.

"Днес морето е доста бурно, може да се види, червен е флагът, има подводни течения и хората наистина трябва много да внимават", предупреди Йоан Арнаудов.

Често му се случва да се грижи за летовници и от неохраняемата зона.

"Доста често от чисто човешка гледна точка, ходя да им казвам да внимават. Доста са съобразителни, когато има сигнал със свирката, хората имат внимание към това, което им подсказваме, че трябва да правят или не трябва да правят, дали трябва да излязат от водата", разказа спасителят.

От два дни чрез Министерството на туризма са осигурени спасители за 5 от неохраняемите плажове в Шабленско за настоящия сезон. Единият от тях е Крапец Север. Митко Карарадов от Силистра за първи път участва в тази програма, но е безкрайно разочарован.

"Цялото Черноморие ме знае като Старият боцман, Майката на плажа. От 74 г. до този момент не съм видял такова чудо: храна нямаме, спане нямаме, всичко си плащаме и си търсим квартира. Нямаме шезлонги, нямаме столове", обясни той.

"Седим тука, на ей тия летвички сядаме с колегата, на смени и така. Просто е несериозно отношението, връщаме се сто години назад, вместо да вървим напред", коментира и Димитър Делиев.

Всъщност отговорност за условията им на труд носи фирмата, с която е сключен договорът за осигуряване на водно спасителна дейност, в случая единствената подала оферта. Мъжете обаче имат претенции и към държавата, като собственик на плажа.

"Плажът не е почистван изобщо: миди, водорасли, пръчки…после чакаме туристи тука и няма как да се случат нещата. Пълен кошмар", разказа Делиев.

В действителност на плажа в Крапец липсват удобства за елементарни нужди, няма тоалетни, няма течаща вода, а няма и откъде да си купиш. Въпреки това плажуващите са много, а след тях остават огромни количества отпадъци. От единствения отдаден плаж в местната хазна влизат 4000 лв. годишно. Само за сметоизвозването от Крапец Север общината плаща над 60 000 лв.

"Нормалната конкуренция, която трябва да се случи при провеждане на една процедура за наемане или за концесиониране, не постига този резултат", обясни кметът на общината.

Според Жечев общините по крайбрежието биха били по-добрите стопани.