Поколението на пандемията: Как COVID кризата влияе на младите хора в Европа

Учебните занятия преминават с вторачване в екрана. Безработицата расте, а с това и сигурността и комфорта. Настоящето е неспокойно, а бъдещето все по-неясно. Това са само някои от предизвикателствата, пред които е изправено младото поколение заради пандемията от коронавирус.

Някои ги наричат „поколението на пандемията“, но те не желаят да се дефинират с този етикет.

Макар да се намират в различни части от Европа, младите хора на Стария континент искат по-голямо обществено внимание върху влиянието, което пандемията оказва над тяхното образование, ежедневие и психично здраве.

Предизвикателства в образованието

Много европейски държави обещаха на студентите, че есенният им семестър постепенно ще излиза от онлайн средата. Последвалите вълни на пандемията обаче попречиха това обещание да бъде спазено.

Проучване на Европейския младежки форум сочи, че три четвърти от учащите в Европа са били изправени в ситуация тяхното учебно заведение да затвори врати. За по-голямата част от европейските студенти обучението вече се извършва почти изцяло онлайн. Изследването показва също, че над две трети от студентите споделят, че научават по-малко в сравнение с присъствените занятия.

Европейската програма за учебен обмен „Еразъм“, която е популярна сред висшите учебни заведения на континента, почти не се осъществява заради затворените граници и университети.

През януари студенти от Париж излязоха на улиците, за да протестират срещу последиците от кризата. Те настояват за незабавно връщане на присъствените часове, защото настоящата ситуация има демотивиращ ефект върху кариерните им планове.

Проучвания показват, че голяма част от студентите не са успели дори да разберат как точно се провежда семестъра по време на първата вълна на вируса. Това се е оказало най-голям проблем за учащите от уязвими групи като мигранти, бежанци, хора със специални нужди и хора с увреждания.

Икономически проблеми

Младите хора са най-уязвимата група по отношение на загуба на работа заради пандемията. Според проучване във Великобритания, една трета от младите хора между 18 и 24 години са загубили работата си вследствие на ситуацията с коронавируса. Отчита се и спад в доходите.

Пред BBC студентка от университета в Портсмът споделя опасенията си, че загубата на доходи може да се отрази върху следването й в университета.

„Преди имах работа и това означаваше, че не трябва да се притеснявам за пари и можех да се фокусирам върху образованието си“, казва 20-годишната Емили.

Изследване в Полша показва, че 28% от младите са спрели работа заради пандемията. Това се е отразило най-вече на работещите в сферата на продажбите и предлагането на услуги. Най-засегнати в това отношение са младите жени, при които се отчита и сравнително по-голям спад в доходите в сравнение с мъжете.

Миналата година френският президент Еманюел Макрон също призна, че ограничителните мерки се отразяват тежко върху младите хора. „Трудно е да си на 20 през 2020“, каза той.

В помощ на младежите редица ресторанти във Франция започнаха да предлагат обяд за студенти в нужда на по-ниски цени.

В Англия все повече младежки организации биват закривани, сочи проучване на Националната младежка благотворителна организация. Почти две трети от тях може да спрат дейността си през следващите месеци. Пандемията е оставила над 1,5 млн. младежки във Великобритания в критична нужда.

Последиците за психичното здраве

Макар някои психолози да твърдят, че стоенето вкъщи предлага почивка от стреса в училище или на работното място, много студенти се борят с проблеми, свързани с психичното здраве.

Доклад на Европейския парламент за последиците от пандемията върху младите сочи, че хората под 22-годишна възраст, се чувстват най-самотни и са склонни да изпадат в състояния на тревожност и депресия. Като това е два пъти по-вероятно за младежи, които са загубили работата си. В Холандия и Италия е отчетен ръст на студентите, които постъпват в психиатрични клиники.

Психиатричните клиники за младежи в Белгия отчитат ръст на опитите за самоубийство и депресия. Увеличението е толкова голямо, че клиниките имат недостиг на легла, персонал и ресурси за пациентите.

Психолози посочват, че отлагането на учебни занятия ще се окаже особен проблем за младите, когато те трябва да се реализират на пазара на труда.

През февруари няколкостотин студенти се събраха в кампуса на Брюкселския свободен университет за демонстрация срещу психологическия стрес, предизвикан от пандемията.

Студентите отправиха искания към ректора на университета и министъра на образованието за постепенно възобновяване на присъствения учебен процес. Поискаха специални стипендии, които да облекчат последиците от кризата и обезщетения за студентите, изгубили работата си.

„Идеята е студентите да осъзнаят, че не са сами“, сподели организатор на протеста.

В борбата с последиците от кризата се включи и Световната здравна организация, която основа Съвет по въпроси за здравето и развитието на младите хора.

Генералният директор на организацията сподели, че макар рискът от COVID-19 да е по-малък за младежите, те „ще са най-засегнати от дългосрочните последици от пандемията, които ще оформят свят, в който ще живеят и работят“.

Въпреки предизвикателствата...

Макар и в неблагоприятни условия, младите хора стават все по-активни в ситуацията на пандемия. Увеличават се инициативите за взаимопомощ, в които участват все повече младежи.

В Холандия, например, беше организирана кампания, в която млади помагат на възрастни в справянето със самотата.

Снимки: БГНЕС