Последният посетител на мотела “Холоуей”

Тони Пауъл получи въпроса дали помни имената на двете си дъщери. С глава, заровена в ръцете и дълбоко замислен, той вероятно се срамува да си признае истината. “Това е скапана лудост!”.

През 1981 Пауъл, който е бивш централен защитник на Борнемут и Норич Сити, се мести да живее в Съединените Щати за последните години от кариерата си. Но той не напуска просто Англия. Напуска близките си, приятелите си, семейството си. Двете си дъщери и целия си живот. В следващите 40 години той просто изчезва и за битието му не се знае абсолютно нищо. “Сякаш просто потъна вдън земя и не съществуваше” - разказва сестра му Джейн Стидард. Вече навършил 79 години, Пауъл става неочакван герой в документалния филм “Последният гост на мотел Холоуей”. Лента, която се появява по невероятен начин на бял свят и чийто замисъл в началото е бил коренно различен. За това свидетелства и режисьорът Рамиел Петрос, цитиран от The Athletic. Петрос и колегата му Ник Фрийман решават да създадат продукт, който показва разрухата и предстоящото затваряне на крайпътния мотел на булевард Санта Моника в Западен Холивуд, Лос Анжелис, като в историята е преплетена и кризата с нарастващия брой бездомници в района. Двамата забелязват, че Пауъл, стои на един от балконите в мотела всеки ден и пие сериозно количество вино. Когато разбират историята му, концепцията за филма се променя драстично и светкавично.

Тони Пауъл е избран за играч на годината в Норич през 70-те, част е от тима, който губи финала в турнира за Купата на Лигата от Астън Вила през 1975 пред 95 хиляди зрители на Уембли. Един от онези безкрайно корави бранители, изчезнали някъде в миналото. Самият Тони също е напът да изчезне - духовно и физически - за да прикрие огромната си тайна. Петрос и Фрийман се натъкват на златна мина, която чака да бъде екранизирана. Футболистът постепенно се отказва от всичко, което е постигнал в личния и професионалния си живот, за да не разкрие своята ... хомосексуалност. Железният бранител, непоколебим при шпагати на кални терени. Имиджът е едно, реалноста - съвсем друга.

В последните си три сезона в Норич Пауъл е съотборник с Джъстин Фашану. Години по-късно - през 1990 Фашану става първият футболист в Обединеното Кралство, който открито признава, че има влечения към същия пол. Осем години по-късно се самоубива в гараж в източен Лондон.

Във филма Пауъл разказва, че в Америка среща голямата си любов - Дейвид Кастро. В Лос Анжелис двамата имат щастливи моменти, но Кастро се сблъсква със СПИН-а и напуска този свят, като Пауъл е до него до сетния му миг, отказвайки да го отведе в хоспис. За изработването на филма помага със съвети Роби Роджърс, според когото Пауъл е имал две лица. Роджърс, който изиграва 18 мача за националния отбор на Съединените Щати между 2009 и 2011, признава през 2013, че е гей - едва няколко седмици след раздялата си с Лийдс Юнайтед и става едва вторият играч на Острова след Фашану, който събира достатъчно кураж, за да разкрие сексуалната си ориентация. “По време на филма можете да видите Тони да разкрива себе си, след което моментално да се връща към алтернативния си образ” - разказва Роджърс. Самият герой на лентата споменава следното: “Имах репутацията на корав играч. Аз бях някой, който всъщност не съм. Живеех в страх”.

Историята се развива тягостно. И тъжно. Тони Пауъл прекарва 25 години в мотела Холоуей, като в даден етап е и негов мениджър, а в залеза на това крайпътно здание е просто неговият последен клиент. Вратите са затворени през септември 2025, като понякога сградата се използва за подслон на бездомните. Описва кучето си Сам като своя “дъщеря”. Проблемите с алкохола се задълбочават, както става ясно и от филма. Двигателната способност на бившия бранител става все по-скромна, болките в гърдите налагат неколкократни хоспитализации. Рамос и Фрийман се грижат за своята муза, като често прекарват с него време в болницата, което сякаш помага на Пауъл да се отпусне и да разказва по-откровено своите мрачни спомени на двамата автори на филма. “Можем да твърдим, че този проект спаси живота му. Безработен, бездомен, болен и отчуждил се от семейството си. Всичко изглеждаше загубено”, са думите на Рамос по отношение на снимачния процес. Темата да си стар, изоставен и уязвим не е нова, но винаги когато се сблъскаш с нея, нещо в теб трепва, защото знаеш, че и ти не си застрахован това да те сполети в един хубав ден.

“Най-голямото опасение беше как ще реагира семейството ми. Ти си пе*****с?! Махай се от дома ни!” - споделя страховете си защитникът. Трябва да пазиш тайната си. Родителите му умират само няколко години след преместването му в Щатите. След като подписва със Сан Хосе Ърткуейкс Пауъл прекъсва всякакви връзки с роднините си. В това число - брат му Рой и сестрите Денис и Джейн. Всички те разбират, че двамата със съпругата му Мерилин са разделени, чак когато бащата на Тони й се обажда, за да попита къде се намира синът му. Появяват се слухове дори за неговата кончина.

Първият лъч надежда за завръщането на блудния син идва през 2002, когато от Норич решават да съберат бивши известни играчи и ветерани по случай стогодишнината от създаването си. Следите му някак са проследени от Лос Анжелис и онзи мотел. Сестрите пишат писма, но не получават отговор. Денис дори твърди, че е звъняла в мотела, но там глас, подозрително напомнящ този на брат й, й съобщава, че човек с името Тони Пауъл не работи на въпросното място. “Можех да разбера да изостави нас, но дъщерите си? Това вече беше съвсем друго!”

Кели и Даниел. Това са имената, които Тони не може да си спомни. “Лесно могат да ме съдят, но никой не знае как съм се чувствал преди 40 години. Аз не съм зло копеле, което изоставя деца. Знам как изглежда, но това не отговаря на истината”. Роби Роджърс признава, че решенията на Пауъл са ужасни, но и признава, че обществото през 70-те и 80-те едва ли е щяло да прости на бранителя. В крайна сметка след дълги разговори с авторите на филма Пауъл решава, че ще опита да се върне към корените си.

Първо чрез видео-обаждане. После и с пътуване до Англия - първото му от 1981 година. “Сякаш приехме непознат странник в дома си” - през сълзи разказват сестрите му. Срещата в Бристол е повече от емоционална. Роднини се събират след повече от 40 години. За да се разчупи ледът, всички отиват в местен пъб. Тони се разплаква, след като си взима довиждане с брат си Рой, който вече живее в старчески дом - това, което той някога не е позволил да се случи с Дейвид Кастро.

След няколко дни поема обратно към Калифорния. “Посрещнахме непознат, а изпращаме брат” - обобщава възможно най-точно Денис. По-късно Пауъл успява да се свърже и с двете си дъщери, които вече са прехвърлили 40-ата си годишнина. Двете го посещават в новия му дом в Сан Диего.

През 2022 Джейк Даниелс - тогава на 17-годишен футболист на Блекпул - става едва вторият професионален футболист от Англия, разкрил хомосексуалността си - 32 години след признанието на Фашану. “Нямаше човек, който да на харесва Фашану. Винаги усмихнат, непрестанно шегуващ се.” - спомня си Тони Пауъл. Вероятно подобни думи биха се харесали и на Джейк Даниел, за да превъзмогне някои опасни житейски капани.

бел. ред. “Последният гост на мотел Холоуей” е достъпен в Съедините Щати чрез платформите Apple TV, Prime Video и Fandango. Започва да се излъчва по кината в Англия.