80% и повече от хората трябва да придобият имунитет, за да стигнем до колективния. Едно положение, при което толкова много хора са защитени, че дори да се появи някъде заразен човек, около него няма чувствителни индивиди, които да поемат щафетата и да я предават нататък.
Това заяви в "Денят започва с Георги Любенов" вирусологът в БАН проф. Радостина Александрова.
По думите ѝ трябва да се стремим към стабилна ситуация с един управляем вирус и действително зелените коридори вдъхват глътка надежда и оптимизъм. Но:
"Международната база данни за ваксинирани показва, че на 6 май, например, на всеки 100 души в световен мащаб са били разпределени по малко над 15 дози ваксини, като това не е равномерно разпределено в световен мащаб. В Европа е 33, 27 е в ЕС. България е с малко под 13 дози на 100 души към същата дата", допълни проф. Александрова.
Според нея еволюцията на вируса донякъде зависи и от нашето поведение дотолкова, доколкото новите мутации възникват основно, когато той се размножава, така че колкото повече сме в състояние да ограничим неговото разпространение, толкова повече ограничаваме и способността му да се променя.
"Все още вариантите, които са се появили, не елиминират напълно действията на ваксините, въпреки че има мутации, които могат да отслабят леко това действие. Тези мутации се случват основно в хода на размножаването на вируса, когато се получава неговото потомство. Но също така е истина, че огромната част от тези мутации на практика са неутрални, защото за вируса не представлява интерес да се променя без да има нужда в една толкова стабилна система, каквито са клетките на животните и на човека", коментира вирусологът.
Според нея Индия е урок за всички нас и предупреждение да не пренебрегваме вируса, защото в края на миналата година там са решили, че са стигнали до колективен имунитет, което очевидно е притъпило вниманието на хората.
Вижте още от разговора във видеото.
"Галъп": ГЕРБ са първа политическа сила, втори вече са "ДПС - Ново начало"
Чуй новините
Подкаст
