Психология на дузпите, част 2

от Стефан Георгиев

11:25, 07.07.2024

Чете се за: 06:30 мин.

Национални отбори

Снимка:

Слушай новината

Слушай новините днес

До съвсем скоро мисълта за дузпи стряскаше съня на всички любители на футбола на Острова. Просто в исторически план Англия беше претърпявала толкова много отпадания и беше проляла толкова много сълзи след изпълнения на дузпи, че никой не искаше и да си помисля, че мач от елиминационна фаза на голямо първенство трябва или може да бъде решен след изстрели от 11-те метра.

През 1990 на Мондиала в Италия „Трите лъва“ отпадат от Германия след дузпи на полуфинала, срещу Бундестима на същата фаза идва загубата на домашното европейско първенство през 1996. Две години по-късно в онзи велик осминафинал гениалните отигравания на Майкъл Оуен остават в сянката на червения картон на Дейвид Бекъм и поредното болезнено отпадане след дузпи – този път от Аржентина. През 2004 вече някак по традиция англичаните се прощават с амбициите си първа европейска титла след поражение от Кристиано Роналдо на четвъртфинал отново след дузпи. Две години по-късно на световния шампионат в Германия португалците пак са пречката пред Англия за продължаване към полуфиналите, след като прекрасното поколение на Стивън Джерард и Франк Лампард отново не издържа на напрежението при дузпите.

През 2012 италианците показват по-здрави нерви на четвъртфинала на европейското първенство и елиминират съперника след изпълнения от 11-те метра. Да, прокобата беше преодоляна срещу Колумбия на световното първенство в Русия, но последният финал на европейското първенство отново се превърна в мъчителен тест за английските фенове, след като Италия триумфира насред Уембли, а Леонардо Бонучи крещеше „It’s coming to Rome” след пропусната от Букайо Сака последна пета дузпа за Англия.

И споменавайки Сака – ето че се озовахме в Дюселдорф на четвъртфинал на Европейско първенство, а за пореден път Англия не впечатли с изявите си, макар този път Гарет Саутгейт да беше променил както тактиката, така и изпълнителите си. Отборът пак изоставаше в резултата след 80-ата минута и макар този път да не се наложи на Джуд Белингам да изумява света със задна ножица в последните секунди, пак всички мислеха, че „Трите лъва“ ще отпаднат. Но Букайо Сака мислеше по друг начин. Гол, станал факт благодарение на прекрасна солова изява, след това равностойни продължения, в които и късметът помогна на англичаните при един ъглов удар на Джердан Шакири и на хоризонта отново се показаха дузпите. Където (както рядко в историята) Англия демонстрира отлична подготовка и увереност.

Да започнем от там, че Джордан Пикфорд имаше написани имената на всички швейцарски потенциални изпълнители на шишенцето си с вода. Срещу кого трябва да изчака, срещу кого трябва да си избере да се хвърли вляво, срещу кого трябва да излъже, че ще се хвърли вляво, но всъщност да легне на дясната страна и така нататък. Разбира се – никога не можем да сме категорични колко полезно е това за един вратар, но е факт, че стражът на Евертън хвана една дузпа, която беше с цената на победата, а колегата му Ян Зомер не отрази нито един удар. Да, нито един.

Англия вкара и петте си дузпи. Коул Палмър – изигра вълшебен сезон в Челси, вкара една дузина дузпи – в решаващи моменти, в напрегнати мигове, срещу силни и слаби противници. И би пръв, пращайки Зомер в другия ъгъл. След това Джуд Белингам – гледащ до последно Зомер, хладнокръвно реализирал и вдигнал победоносно ръце като същински лидер пред публиката на Англия.

След това Букайо Сака. Спомените от финала на ЕВРО 2020 вероятно са го тормозили, но не си пролича по никакъв начин, отново Зомер е в другата посока, а Сака се усмихва свенливо, сякаш взимащ частичен реванш от съдбата. Идва ред на Айвън Тоуни. Нищожна засилка и нито за секунда поглед към топката, точно по начина, по който изпълнява и в Брентфорд. Удар по земята, но достатъчно точен, за да не може да реагира вратарят. И за финал – Трент Александър Арнолд, който беше хулен в началото на турнира за слабата си продукция на нетипичния за него поне в миналото пост вътрешен халф. Безпощаден удар на височина, на която Зомер няма как да спаси, дори и да беше познал ъгъла.

Пет от пет за Англия, което се случва едва за втори път в историята след четвъртфинала срещу Испания на еврофиналите през 1996. Великолепно!

Единственото, което може би не е чак толкова великолепно за „Трите лъва“, е играта и присъствието на Хари Кейн. Капитанът беше заменен в продълженията и дори не изпълни дузпа, а той би трябвало да е най-добрият дузпаджия в състава. Но – Саутгейт си знае. И късметът до момента е с него, но и никой не може да отрече, че под негово ръководство Англия стига до трети полуфинал в последните четири големи първенства.