Разкриха модела на болярския квартал на Преслав

Владетелският комплекс е само малка част от втората българска столица. Средновековен Преслав, в златния век на България се развива с невероятен замах и свой собствен архитектурен модел и животът в него започва да се изяснява едва сега. Съвсем малка, но е църква. Църква, но е семейна, защото се намира в двора на имението на един от най-важните боляри, участвал в управлението на първата българска държава. Църкви като тази има навсякъде в този район, което означава, че се намираме в болярския квартал на Преслав.

Историята започва да се разплита именно около тази малка църква. Дълго време вниманието на учените било концентрирано върху другата, на 100 метра от нея. Там от оловни печати и каменен надпис разбират имената на две централни личности с решаваща роля в управлението на първата българска държава. Ичиргубоил Мостич, с ранга на външен и вътрешен министър, на Симеон и на Петър и сингел Георги – или дясната ръка на патриарха.

Доц. д-р Росина Костова – ръководител на археологическите проучвания: "Връзката, обаче, между двете църкви остава в страни като разсъждение като търсене на някаква връзка десетилетия наред."

Проучванията на пространството пред църквите показва, че те са свързани по някакъв начин. Но външният град на Преслав следва собствен и неизяснен до сега модел. И отговорите не са съвсем очевидни.

Доц. д-р Росина Костова: "Изяснихме си нейната строителна история. Стана ясно, че тя е синхронна с църквата на Мостич и си казахме добре! Църква, църква. Би трябвало да има нещо, което да обособява пространството около тази малка църква. Тя е свързана с големия манастир, ама само сама да стои в цялото това пространство."

Проучванията на жилищния комплекс сега, също не дава бързи отговори. Но те започнат вече да прозират.

Доц. д-р Росина Костова: "Много е важно да се установи този модел с по голяма яснота, защото това е истинският град. Вътрешният град той е за владетели, дворците, съпътстващите ги административни сгради, патриарха, неговата резиденция. Истинският Преслав е във външния град. Секторът, в който работим, представлява двор от сгради, жилищни със стопанска част, които са построени в 10 век …. и в момента сме на дворната настилка пред една от сградите."

Сградите вероятно са жилищни, личат няколко помещения – всяко 5 на пет метра. Това пространство по-късно става част от манастир.

Доц. д-р Росина Костова: "Интересното на нещо, на което попаднахме още в първите дни е тази тегула, керемида със знак ипсилон с две хасти. То е така мистериозният знак на първото българско царство. Има го върху розетата от Плиска и върху тази керемида. Има и върху други керемиди. Ето пак имаме да... Тук също са направили нещо с пръсти преди да изпекат тухлата и там също имаме два знака върху една от тухлите. Така, че явно по нещо имат практика да бележат, знам ли, продукцията си. - Знак на работилницата? - Вероятно, да! Вероятно нищо сакрално, нищо специално."

Още една находка трудно ще намери точното си обяснение. Златна византийска монета. Освен че е голяма рядкост да попаднат на златна монета, тя е от съвсем друго време. Век по-рано.

Доц. д-р Росина Костова: "Император Теофил, ето това е неговото изображение= Тези монети са сечени между 829 и 842 година, иконоборческият император, доста ранна находка можем да кажем за Преслав."

Макар и много по-ранна, монетата държи цената си защото е златна и вероятно дълго е била разменна.

Доц. д-р Росина Костова: "Преслав не е затворен комплекс през 10 век. Напротив, това е изключително оживено място, което до което достигат търговци, достигат византийски сановници, достига кореспонденция с византийската столица, идват дипломати със сигурност по различни поводи, така че животът е абсолютно активен и тази златна монета, византийска може да дойде и по този начин."

Мястото на което я откриват, също не е крайно неочаквано да бъде загубена. Пространството със сигурност е обитавано от елита на държавата. И монетата е една от многобройните податки, които помагат да се избистри организацията на външния град.

- И свързвайки сега тази църква с жилищната част, тоест частна частно имение с манастира, какво излиза от това?

Доц. д-р Росина Костова: "Излиза, че всъщност моделът, по който е застрояван външния град на Преслав е доста - как да кажа, сложен. Ние сме си го представяли, че има църква, има сгради и всичко това се затваря в един двор. Празно пространство, отново църква, сгради и така. Виждаме, че всъщност големите фамилии са развивали своето жизнено пространство, строейки църква, сгради около нея, двор след двор свързани един с друг. Като разбира се, всяко семейство, което се отделя от голямото семейство, оформя своето пространство с една фамилна църква и живее около нея. В определен период е възможно цялото семейство или част от голямата фамилия да реши да превърне своята резиденциална част в манастир. Защото разполага и с църквата, и да приема монаси. Да и той да бъде фамилен манастир, който да осигури вечния покой на патроните, които са го основали … и разбира се, да бъде населена вече от монаси и да смени цивилния с монашески облик."

Това обяснява големият брой на малки фамилни църкви в района, а също и наличието на начетен елит. Манастирите са средновековните книжовни центрове, а откритите многобройни печати говорят за активна кореспонденция. Или за образовано общество, което дава на България златният му век.

- Ти ли намери този печат?

Йоланда Родригес - студентка по история от Испания: "Да, аз го намерих, бях с кирката, исках да изравня линията и той просто беше там. И ние го намерихме. На него има изображение на Христос, виждате ли го."

Доц. д-р Росина Костова: "Един интересен пирамидален печат, който е така находка, която е характерна за Преслав и не само, но характерно за първото българско царство като цяло. С някакво изображение, трябва да се почисти. Обикновено са зооморфни изображения. Е то си има и халк да се закачи, да се носи и когато е потребно да се отпечата върху восъка."

- За какво може да е такова малко печатче?

Доц. д-р Росина Костова: "Ами пак се легитимира по някакъв начин този, който го ползва, подпечатвайки нещо - кореспонденция или нещо друго."

Когато манастирският комплекс замира, на негово място се развива селище. Бронзовото пръстенче с розетка е една от следите, на хората обитавали тази земя в последствие. Животът тук е активен до края на 12 век.