С обич за Боян Петров: Дъщерята на алпиниста в специално интервю пред БНТ

"Той винаги вървеше много бързо. Все ме водеше на някакви места и аз все го следвах". Това споделя в предаването "Арена Спорт" на БНТ дъщерята на алпиниста Боян Петров - Тея.

Продължава да следва баща си и днес, макар и невидим, оповавайки се на опита и уроците му.

Тея Петрова: Мисля, че много хора го виждат може би като герой, като някой който действа срещу диабета, за природата, но за мен най-вече той беше баща. Много добър баща, никога не е бил много строг с мен, винаги доста устремен в нещо свое. Така го помня. Доста зает и аз, мотайки се около него, като бях по-малка.

Макар и вече 10 години да живее в Швейцария, Тея с усмивка се връща назад към детството и споделените мигове между баща и дъщеря.

Тея Петрова: Винаги много съм обичала да се разхождаме. Години наред ходехме на море на Арапя, с цяла компания негови приятели, с него си имахме една палатка и спяхме там двамата на плажа. Тези лета са ми доста скъпи и много добре ги помня и често се сещам за тях.

Често ме взимаше от училище и се прибирахме в къщата ни в Княжево и точно по това време през май месец, нали цъфтят черешите и се прибирахме и се катерехме по дърветата, за да ядем череши. Винаги ми казваше, че ядем десерта преди вечерята и не бяхме гладни за вечеря, защото ядяхме много череши.

Казват, че животът е низ от цветове. С настъпването на пролетта и цъфтенето на череши, животът я връща и към едни други събития.

Тея Петрова: Аз научих една понеделник сутрин, беше ми писала Радослава. По-късно новината беше в медиите и тогава се разчу. Това мисля, че бяха най-трудните седмици в живота ми, защото всичко беше толкова неясно и знаейки, че не съм в България, което не че нещо променя. Спомням си, че всеки ден бях на лекции и изобщо нищо не слушах и натисках Refresh, за да видя дали има новина.

Въпреки че именно планината е тази, която отнема баща й, Тея обича природата и красивите гледки.

Тея Петрова: Аз от малка много обичам планината. Тук съм на наистина прекрасно място за разходки, аз обаче не съм по екстремното катерене и по толкова големи височини.

Ако сега се виждахме с тати, много би ми се искало той да дойде тук в Швейцария и да може да отидем някъде да се разходим за няколко дни или седмица. Мисля, че това би било много хубаво, но всъщност той не е имал възможност да дойде точно тук в Швейцария и по-специално в Лозана, защото предимно аз се прибирах в България, а той беше много зает.

Сега би ми се искало да се пробвам на няколко по-високи върха, които са тук наоколо. Например Мон Блан, може би това е твърде високо за мен, но винаги много съм обичала да ходя на планина.

Тея се връща към емоциите преди последното пътуване на баща си.

Тея Петрова: Аз всъщност никога не съм се притеснявала за него и даже сега дори при последното му заминаване не се притеснявах. Просто знаех, че всяко лято той обикновено отива някъде, праща снимки, смс-и, забавлява се по неговия си начин и просто се връща. Той толкова върхове изкачи, че като по-малка не съм го съзнавала, а после просто беше нещо автоматично - отиваше и се връщаше.

А как дъщерята на алпиниста би искала той да бъде запомнен от хората:

Тея Петрова: Бих искала да го запомнят хората като някой, който действа, а не като някой, който говори празни думи за това как би искал да направи това или онова, ами като някой с проект и цел. Прагматик, който върви в свята посока. Това е нещо доста ценно и мисля, че в това отношение приличам на него.