Селска идилия сред природата на Ветринци

Великотърновското село Ветрници е едно от българските села, които оказва се не замират, нито се обезлюдяват. Напротив – през последните година то е едно от населените места в региона, в което много млади семейства избират да отгледат децата си. Всички живеят задружно, обединяват се различни каузи.

След години работа и живот в Канада, преди около шест години Силвия и Мирослав решили да се завърнат у нас и да живеят на село. Избрали Ветринци заради спокойствието, природата и чистия въздух.

"Дълго го обмисляхме, живяхме в Канада преди да се върнем в България и така се наситихме от големия град, от сградите, природата беше нещо, което много ни липсваше и затова решихме, че ще поемем тази стъпка и ще се върнем да живеем някъде на село", казва Силвия.

"Това беше дълъг преход. Преди шест години решихме, че големият град вече не е хубаво място да отгледаш децата си и затова се върнахме на село, за да може да си отглеждаме храната, децата, на чист въздух, природа, свързани с природата и така", казва Мирослав.

В селото откриват много съмишленици – други млади семейства с деца, чужденци, които непрекъснато купуват имоти и се заселват тук.

Дейв е от Нидерландия.

"С моето семейство много обичаме природата. От Нидерландия сме, живеехме в Англия, но тук има толкова много природа, която толкова обичаме. Ние сме уеб дизайнери и работим от вкъщи, през интернет. Това за нас е много удобно, защото можем отвсякъде да работим, а сега виждаме, че има много хора, които искат така да живеят, да работят. Това специално за нас е нещо много хубаво. Това е важно, да правим нещо заедно, много обичаме това", казва Дейв.

"Аз съм Санди, аз съм от Англия. Живея във Ветринци от 7 години. Много хубаво село, а хората са супер. За мен моето семейство са във Ветринци, хората".

Така постепенно всички се обединяват, за да докажат, че животът на село не отстъпва на този в града, а напротив.

"Много е наситено с емоции, с действия, въобще животът на село никак не е скучен и не може да се каже, че е скучен, даже напротив, изключително активен е и трябва постоянно да приоритизираш нещата, защото имаш работа, работа в градината, но е изключително възнаграждаващ", допълва Силвия.

В последните дни всички в селото са запретнали ръкави, за да създадат споделена екоградина в двора на читалището.

"Споделена е, защото както виждате споделяме трудът за нея, а след това ще споделим и благата от нея. Главната цел е да се докаже, че градинарството може да се случва и без химикали и пръскания", казва Мирослав.

"От сърцето ни е дошъл дизайнът на градинката. Имаме билкова спирала, в която ще отглеждаме. Отстрани имаме още четири легла, които ще са отново с билки, тъй като имаме регистриран клуб по билкарство към читалището. Това, което отглеждаме тук, ще използваме за различни проекти на клуба и също така всички лехички отстрани ще бъдат с различни зеленчуци, които искаме да използваме в различни акции на читалището", казва Силвия.

Споделената екоградинка има и благородна цел - насочена е към деца и младежи, които ще идват да помагат в отглеждането ѝ, но най-вече да видят и усетят силата на задружието.

Репортер: Зорница Илиева