Утре шведите ще гласуват на редовни парламентарни избори. Социалдемократите, които управляват страната от 8 години и първата жена премиер Магдалена Андершон се борят за нов мандат. Плътно зад тях обаче е обединената десница, която отчасти може да разчита на подкрепа и от крайнодесните. Избирателната активност в Швеция по традиция е висока - на последните парламентарни избори през 2018 г. тя беше 87%.
Три основни лица на едни парламентарни избори в Швеция с неясен изход. И кампания, белязана от дискусии за имиграцията и престъпността.
"През тази кампания могат да бъдат откроени няколко основни теми, но може би централната е за реда и законността, която набира скорост през последните години. Втората е за енергетиката и покачващите се в цяла Европа цени", каза Николас Айлот, анализатор.
55-годишната Магдалена Андершон, която стана първата жена премиер на Швеция, призна, че страната се е провалила по отношение на имигрантите, не е успяла да ги интегрира и това е довело до създаването на паралелни общества и насилие.
През последните месеци кабинетът на Андершон се опитва да овладее галопиращата инфлация и повишаващите се цени на енергията, като отпусна 90 милиарда крони компенсации за домакинствата и бизнеса.
Няколко седмици след руската инвазия в Украйна Магдалена Андершон инициира процес по кандидатстване в НАТО, прекъсвайки двувековния военен неутралитет на Швеция. Сега тя се надява отново да получи възможност да състави правителство. Според сондажите тя е по-популярна от собствената си партия и е лидерът с най-високо доверие сред избирателите. Ще разчита на подкрепата на зелените, левите и центристите.
Андершон е бивша шампионка по плуване, семейна, с две деца. Дойде на власт с прозвището "Булдозера", който си спечели докато беше министър на финансите заради прямото си и понякога остро поведение.
"Искам Швеция, зачитаща ценностите си, заради които е една от най-добрите страни в света", заяви тя.
Другата водеща фигура е лидерът на консерваторите - 58-годишният Улф Кристершон, бивш гимнастик и амбициозен политик, който се опитва за втори път да стане премиер, дори на цената на безпрецедентно сближаване с крайната десница.
По време на кампанията той се опитваше да си осигури подкрепата на националистическите партии - задача, с която не успя да се справи на предишните парламентарни избори, а ако не успее и сега, това може да коства политическото му бъдеще.
"Никога в съвременната история на Швеция свободата не е била толкова ограничавана от насилие и престъпност. Безопасността се превърна в най-големият въпрос", коментира Улф Кристершон, лидер на Умерена коалиционна партия.
Голямата изненада може да дойде от националиста Ими Окешон, чиято партия привлича към себе си както избиратели консерватори, така и социалдемократи, най-вече мъже от работническата класа. Според анализаторите има вероятност шведската крайна десница за първи път да се коалира в парламента с традиционната десница.
"През последните пет години другите партии усетиха ясно нашето влияние и се опитват да се сближават с нас, за да не загубят повече гласоподаватели и това може би е най-големият ни успех", заяви Ими Окершон, лидер на "Шведските демократи".
Малките партии като зелени, центристи и либерали трябва да прескочат 4-процентната граница, за да влязат в 349-местния парламент. От успеха или провала им зависи кои от техните съюзници ще успеят да съставят правителство.
Големият отсъстващ от предизборния дебат е въпросът за Европа - и нито дума за предстоящото ротационно председателство на Швеция, което започва на 1 януари догодина.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube
Чуй новините
Подкаст
