Начало
назад
Той "ме страхува", те се "ротират" - как политическата реч изменя езиковите норми?
В седмицата, в която отбелязахме най-българския празник - 24 май, поглеждаме към речта на политиците. Езикът, използван от тях, промени нормите и вече спрягаме по различен начин глагола "страхувам се", а заради политическата обстановка вече има и нов такъв - "ротирам".
Какви са най-честите грешки, които чуваме от най-високата трибуна в държавата?
Отклонение от нормите и създаване на нови думи - така езиковедите гледат много често на речта на политиците. А оттам не спират да извират и нови езикови форми.
"Вие видяхте, като говори прокурорът, само за мен говори. Мисли, че ме страхува. Ама чакайте, аз как съм бил главен секретар толкова години, ако така се страхувам лесно", каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на 17 май 2023.
"Когато възвратните глаголи "не се страхувам" и "страхувам се" се използват от представители на българската прокуратура, а не в упражнение по българска граматика, това недвусмислено говори за необходимостта от реформа в съдебната система", коментира служебният премиер Гълъб Донев на заседание на МС на 10 май 2023 г.
Донев: Щом представители на прокуратурата казват "страхувам се", има нужда от съдебна реформа
"Той казва: Добре. Имай предвид, ако се наложи, може да те разпитаме като свидетел или служителя ти по сигурността на информацията. Но, каза, имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам", казва Владимира Янева, бивш председател на Софийския градски съд на 9 ноември 2015 г.
Това е неуместна употреба, която показва непознаване на българските книжовноезикови норми, а до някаква степен дори показва загуба на усет в българския език, коментира езиковедът доц. Владислав Миланов.
"От тази трибуна в наши дни можем да чуем просташки, съвсем бандитски закани, и откровена реч на омразата. Насаждане на омраза, използване на обидни епитети. Вижте, когато 5% от населението се докосва до книги, това е резултатът", смята Радослав Бимбалов, комуникационен експерт.
Изглежда политиците са се заели с още една задача - да обогатят речника на новите думи.
"В публичното пространство вече се върти глаголът ротирам. Тъй като знаете е много актуална употребата на съществителното ротация. Хубаво е да се замислят, когато употребяват думата мониторинг, когато казват, че нещо стартира или пък финализират даден процес, когато говорят за приоритети и приоритизиране.
Този подход се използваше и по време на пандемията - температурирам, за меря температурата, карантинирам - поставям някого под карантина. Търси се по-съкратен начин на изказ.
От платформата за парламентарна прозрачност "Стража" броят и думите на депутатите. Оказва се, че те говорят повече сега, отколкото преди.
"Проследяваме 20 години назад всяка една дума, която е изговорена от парламентарната трибуна. В последните няколко Народни събрания езикът загрубя и дори и в миналото се стигна почти до физически сблъсък", обясни политологът Здравко Черкезов.
Експертите имат и само един съвет към политиците.
"Стига вече са ни обяснявали, че чрез такива употреби съкращавали дистанцията. По-добре е да седнат и да погледнат учебниците по български език, отколкото да показват езикова безпомощност", препоръчва доц. Владислав Миланов.
"Образование, образование, образование. Няма друг начин. И то сериозна промяна в образователната ни система, тя трябва да бъде осъвременена. Нека не се сърдим на депутатите, а да се сърдим на себе си, защото ние всички говорим по този начин, по който говорят те", добавя Радослав Бимбалов.
"Речта, не само около 24 май, ще си остане един от стожерите на българското, който винаги ще ни обединява, а политиците като че ли трудно разбират това", казва доц. Миланов.
Той вижда и доста по-голям проблем отвъд единичните грешки.
"Истината е, че политиците си създадоха жаргон, в който се чувстват уютно. Създадоха контекст, в който употребяват думите така, че зад тези думи да няма никаква действителност и това е най-големият проблем. Политиците през последните години демонстрират една много голяма пропаст между това, което говорят и това, което правят и всеки ден обезценяват силата на думите, които използват. Политическата реч става все по-абстрактна и все повече се отдалечава от избирателите", обобщава доц. Миланов.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
