В опасност ли е Хари Кейн да заприлича на Кристиано Роналдо

Англия може и да е на полуфинал на европейското първенство, но на Острова някои от авторитетните издания вече започнаха да алармират: трябва да си поговорим за Хари Кейн. И причината е, че техният капитан и рекордьор по голове за страната изглежда по-инертен от всякога. Да, това може би звучи грубо, защото той вече има 2 гола в турнира и един силен мач може да го изстреля дори на върха в голмайсторската надпревара на шампионата на Стария континент, но всички виждат как изглежда Кейн на терена и колко е полезен в огромни периоди от мачовете на „Трите лъва“.

И въпросите се появяват – доколко физическото му състояние е оптимално? Какъв е приносът му за отбора, докато е на терена? Той ли е Кристиано Роналдо в английски вариант?

Последното би звучало като комплимент съвсем до скоро, но не и ако правим паралели през лятото на 2024. Кейн сякаш е държан на игрището от своя селекционер Гарет Саутгейт поради репутацията си и нерешителността на треньора да се лиши от своя талисман. Абсолютно същото, за което беше обвиняван и Роберто Мартинес като отношение спрямо Кристиано в португалския отбор.

Дори и да играе слабо, никога няма да бъде сменен – по маркетингови, имиджови и исторически причини. Никой не твърди, че Кейн не е заслужил мястото си в тима, дори напротив – той си остава един от най-големите голаджии на футболното ни съвремие, но въпросът тук е следният: не би ли трябвало на терена да излизат тези, които са в най-добро състояние към момента на провеждането на дадена среща? Да, няма спортист или футболист, който винаги прави чудеса и всяка вечер е безгрешен, но в случая с Кейн изминаха 5 мача от старта на европейското първенство и нито след един оценката за играта му не бе особено висока.

Преди началото на турнира треньорът му в Байерн Мюнхен Томас Тухел предупреди, че нападателят има контузия в гърба, която се усложнява и му пречи на движението, респективно на играта. Това обаче остана като глас в пустиня и никой не обърна съществено внимание на Тухел. Кейн започна във всичките 5 срещи на тима си, като беше заменен в 3 от тях. Любопитно, а може би и показателно – беше изваден срещу Швейцария на четвъртфинала малко преди нещото, в което всички биха били сигурни, че той ще успее – дузпите. Да, смяната дойде.

И отново се връщаме на здравословното му състояние – ако не се чувства добре, как се очаква, че може непрестанно да надиграва снажните централни защитници около себе си? А нима в щаба на Англия не знаят за това? И какъв е проблемът на Саутгейт да се лиши поне временно от Кейн, като на пейката има и Айвън Тоуни (комуто видимо разчита) и Оли Уоткинс, появил се сполучливо в игра срещу Дания в груповата фаза?

„Добре съм, просто съм уморен. Когато паднах край страничната линия, усетих, че получавам крампи и треньорът реши да ме смени с Айвън, който е фантастичен, щом става въпрос за изпълнения на дузпи“, каза Кейн след мача с Швейцария.

Кейн, който може и да не притежава его чак в измеренията на Кристиано, вероятно обаче не може и да си представи, че даден мач на Англия ще започне без него на терена. Саутгейт също явно е на подобно мнение, макар опонентите на тази теза да изтъкнат решението на специалиста да не вземе на европейското първенство играчи като Маркъс Рашфорд, Мейсън Маунт, Джак Грийлиш, Рахим Стърлинг и Джордан Хендерсън. Да остави обаче Кейн извън титулярния състав би довело до земетръсни реакции от медии, запалянковци, сигурно дори съотборници. Но трябва ли да го стори? До момента на шампионата централният нападател е оправил 15 удара към противниковите врати, като има разнообразие – 6 с десния крак, 6 с глава и 3 с левия крак. Но проблемът идва оттам, че с много малки изключения положенията за него не са чисти. Той всъщност реализира 2 от 3-те си наистина стойностни шанса, като изключението е пропускът след изстрел с глава към края на мача от осминафиналите срещу Словакия.

Позицията му на терена понякога изумява. Срещу Швейцария той често беше в средата на терена, връщащ се толкова дълбоко в собствената половина, че не оставаше време да стигне до позицията, която по принцип трябва да заема на другия край на игрището.

Няма нищо лошо да „теглиш“ някого от защитниците на противника със себе си, но когато комуникацията със съотборниците ти страда, е спорно тогава и какъв е коефициентът на полезно действие. Изданието Athletic чудесно илюстрира това чрез графика, показваща връзките между отделните футболисти на Англия при атаките, стойността на подаванията им, честотата на подаванията, посоката на подаванията. Хари Кейн не изпъква при нито един от компонентите. Чисто статистически – 14% от докосванията на Кейн до топката идват по фланговете … в половината на Англия обаче. Други 10% - точно в центъра на терена.

Разбира се – никой не подценява значението на Кейн като лидер на тима. Капитанът винаги може да е полезен, независимо от незадоволителната си форма. А и историята ни показва, че отбори са стигали до титли, макар да са действали с неефективни централни нападатели от гледна точка на головете.

През 2016 Португалия си имаше Роналдо и Нани със споделена функция на централни нападатели, реално спечели само 1 от 7 двубоя в редовното време (нещо, което е факт до момента за Англия – 4 ремита в редовното време и само 1 победа), но стана европейски първенец.

През 2018 Оливие Жиру не вкара нито един гол за Франция по пътя към триумфа на Мондиала в Русия. Просто проблемът с Англия в момента е, че тимът изглежда някак вял в атака и оцеляващ по чудо, надяващ се на великолепен индивидуален проблясък – като този на Белингам срещу Словакия или този на Сака срещу Швейцария… което между другото бяха първите точни удари на „Трите лъва“ в очертанията на вратата на противника, съответно в 95-ата и 80-ата минута.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: