Във Варна монтират специални платформи и птицебрани, за да предпазят щъркелите

И тази година от електроразпределителното дружество в Североизточна България монтират устройства и платформи, с които да защитят птиците от нараняване в случаите, когато те кацат или гнездят по електрическите стълбове. Сламата и клечките, които птиците използват за гнездата си са леснозапалими и така малките им може да загинат. Отделно от това - се нанасят щети и стават сериозни аварии по мрежата. Затова се поставят защитните устройства, които пречат на птиците да кацат по металните стълбове.

Над България преминава пътят на щъркелите по време на миграцията
към Африка и обратно през пролетта. На няколко места по българското Ченоморие щъркеловите ята спират за почивка преди да стигнат до топлите страни. Затова поставянето на птицебрани по електропреносната мрежа е важно за тяхното оцеляване.

"От началото на годината до момента имаме някъде около 9000 поставени птицебрана, основно на територията която обхваща Добрич, Варна, тъй като пътя на миграцията на щъркелите е основно е в тези региони. Тъй като през последните години поради инсталацията на ветрогенератори пътя за миграция на птиците се промени леко и старите места, където сме поставяли вече не са толкова актуални. По тази причина започваме да поставяме на новите места и по нови електропроводи птицебрани", обясни Пламен Петров, дир."Безопасност на труда и опазване на околната среда" Енерго Про.

Всяка година електроразпределителното дружество отдела близо 800
хиляди лева, за да обезопаси пътя на птиците.

Кампанията по поставянето на птицебраните продължава през цялата година. Спира само през лятото и то на места, където има ниви засяти с жито и пшеница.

Птицезащитните устройства са два вида. Тези, които в момента се поставят са за бетонните стълбове. Наричат ги пластмасови ръкави и са с дължина близо метър.

"Идеята е, че когато щъркелът кацне върху стълба и разпери крила, ръкавите са с дължина 80-90 сантиметра, крилата на щъркела да останат далеч от тоководящите части и да не попадне под напрежение. По железо-решетъчните стълбове се поставят едни други птицебрани, които приличат да го кажем така на таралежи. Там идеята е щъркелът изобщо да не каца по тези стълбове пак по същата причина", допълни Пламен Петров.

Въпреки защитните устройства, понякога се случва да загинат щъркели. Това става най-вече, когато се събират на ята, за да тръгнат на юг. А вечер нощуват по жиците, за да се защитят от хищниците.

"Понякога по някои от стълбовете се случва да накацат по 5-6 щъркела и тогава стават твърде много на самия стълб. Един каца, друг отлита и тогава има някаква вероятност да се скъси разстоянието. А при скъсяване на разстоянието тогава тока преминава не само през един щъркел. Има вероятност и други щъркели да попаднат под напрежение, да загинат и да паднат на земята", уточни Пламен Петров.

Специализираните екипи поставят и платформи за обезопасяването на гнездата върху стълбовете. Внимателно се вдига изграденото от щъркелите гнездо, за да се постави под него съоръжението на същия стълб. Така когато се върнат щъркеловите двойки от юг, домовете им да са безопасни за тях.

Само преди десетина дни тук е била поставена новата платформа за щъркелово гнездо и днес вече се е нанесъл първият обитател.

Щъркелите са свикнали с хората и изграждат гнездата си в населени места или в близост до тях. А всички ние ги чакаме с нетърпение да се завърнат, защото с тях идва не само пролетта, но и желанието за нов живот.

Текст: Нивелина Няголова