Възстановиха статуята на късметлийското козле във Варна

Знакова скулптура на бронзов козел от миналото беше възстановена във Варна. Новата пластика е поставена на същото място, откъдето беше открадната преди години.

Пластиката на алпийския козел, поставена в алпинеума на Морската градина, от няколко дни привлича вниманието на всички, преминаващи оттам. В средата на 90-те години на миналия век от това място изчезна любимият на поколения деца бронзов козел, който още може да се види в старите семейни снимки на много варненци.

Фигурата е дело на известния скулптор Христо Боев, а новата пластика е изработена от Живко Дончев.

"То е голяма чест да го направим. Липсваше отдавна на варненци, а е и предизвикателство, защото вече имаше един хубав козел на Христо Боев и беше много важно да направим такъв козел, където хората също да го харесват. Емоцията е голяма. Аз много от нещата, които правя са силно емоционални, докато ги работя. Направихме алпийски козирог. Така решихме и се харесва. Варненци идват да се снимат с децата си и е голяма атракция. Слагат такива животни навсякъде по света. Обикновено са в естествен размер или малко над естествения размер", коментира Живко Дончев, скулптор.

Новата пластика събужда у много варненци спомени от детството и младостта им.

"Беше много голяма радост за варненци и едно от емблематичните
местенца, където можехме да си направим снимки защото да се покажеш заедно с козела, то беше: "ехейй", ти си се качил в Алпите и си направил нещо особено. Но това, което ми прави впечатление е, че Морската градина на Варна има няколко места, на които задължително ако човек е от Варна или е дошъл тук и вече децата му израстват във Варна, си прави там снимки. Това задължително са входът на морската градина, фонтанът със сирените на Кирил Шиваров, мостът на желанията и сега вече, слава богу, и новият козел", заяви Бистра Варнева, журналист.

За нас беше празник като дете да ни водят тук до козела, до всички хубави неща, които имаше мостчето, спомня си библиотекарят Живка Минева.

"Специално Алпиниумът е нещо, което е свързано с моето юношество. Тъй като съпругът ми е моята ученическа любов и това беше мястото. Той живееше в един друг квартал, аз си живеех в Аспарухово, това беше мястото, където ние си правихме срещите. Тук си свирихме, тук си пеехме", разказва Минева.

Днешните деца не помнят стария бронзов козел, но пък имат новия, който ще влезе в техните снимки и романтични истории, за които един ден ще разказват.

Репортер: Даниела Цекова