Без дом, но с вяра

До края на годината приютът към храм "Света Троица" в Добрич ще бъде разширен. Общината безвъзмездно подготвя проекта за новата сграда, а дарители пък са изчистили терена и се очаква да започне и строителството. Ден преди Възкресение Христово търсим отговор на въпроса - кое е по-страшно - да загубиш дома си или да загубиш вярата си?

От четири години приютът към храма е дом за Николинка и двете й деца. След близо 15 години съжителство с бащата на децата си, жената решила да го напусне и заживяла в родното село. Там обаче бъдеще за нея и децата нямало.

„Нямах финанси, нямах работа, нямах нищо. Нямах варианти просто. Търсих начин как да се справя сама с децата и дойдохме тука с еднаприятелка при отец Стоян. Чухме, че тука социална трапезария има и дават топъл обяд. И докато си намеря, работа децата поне да идват на обяд да се хранят", разказва Николинка Радославова.

Николинка вече е дясната ръка на отец Стоян и се опитва да помогне и на останалите жени в приюта.

„Човек няма значение в каква ситуация ще попадне, никога не трябва
да си губиш вярата, никога", убедена е тя.

„Вярата е повечето, защото душата е за човека дома. Ако той е изгубил
вярата си, той е изгубил дома си", убеден е отец Стоян.

Подслон в приюта търсят много хора, а стаите са малко. Затова през зимата класната стая се превръща в кризисен център за настаняване на бездомници. Мечтата на отец Стоян е да го разшири с нови петдесет стаи.

„В началото като открихме дома, различни хора приемахме. След това появиха се майки с деца и решаваме вече, понеже и времето ни учи какво
да направим, приют за майки, които желаят да си гледат децата", пояснява той.

Идеята на отец Стоян е да създаде и стопанство, което ще помага на хората в приюта сами да си произвеждат продуктите за изхранване.