Да танцуваш при Мурси

Еман Заки е дизайнерка на костюми за ориенталски танци. В ателието й в Кайро работят 40 души, продукцията й се продава и в световни столици като Париж. На нейната изработка професионалистите могат да се доверят, защото тя е израсла с танца и знае какво се изисква от костюма - да бъде красив, ефектен и заедно с това много еластичен, за да не спира движенията. "Майка ми беше танцьорка през 40-те и 50-те. Откакто се помня в къщи темата винаги е била танци - коя изпълнителка е добра, защо. Затова основах ателието", разказва Еман Заки. В Египет това изкуство има древни традиции. Кайро се слави като негова родина. Музиканти, изпълнителки, педагози от цял свят идват в египетската столица, за да се учат от най-добрите - като Ракиа Хасан. Тя е била на сцената дълги години, но никога не е изпитвала такъв страх от нападения или от забрана на жанра, както при президента Мурси. "Трудно се живее така. Да работиш и да внимаваш. Може ли човек да прави изкуство, като непрекъснато се оглежда.  Това не е изкуство. Артистът трябва да е свободен, за да мисли. Тази година наистина беше тежка за нас", споделя Ракиа Хасан, преподавател по танци. Предубедени към този танц е имало и преди, но не колкото при Мурси, споделя Азиза, изгряваща звезда, която обаче не танцува през месеца на Рамадана. "В началото семейството ми беше против да се занимавам с това. Но аз винаги съм била горда с работата си. И когато видяха колко добре танцувам, промениха позицията си", казва Азиза. Сега тези египтянки гледат с надежда в бъдещето и имат големи очаквания. "Скоро ни предстои златна ера. Всички ще имаме шанс, защото изкуството е като времето: когато слънцето грее, грее за всички", убедена е Ракиа Хасан.

 Автор: Невена Бонева