Бунтовете на Вацлав Клаус – специално интервю за "Панорама"

Репортерка Катя Тодорова: Чехите, които винаги са твърдели, че бучките захар са тяхно изобретение, тези дни се рекламират като бъдещи европредседатели с изречението "Ще подсладим Европа". Но да подслажда не се очаква от човека, който ще олицетворява от 1 януари поне церемониално лицето на Европа, защото на Вацлав Клаус захарните названия не подхождат. Прословут евроскептик, инат, понякога даже грубиян, самотен кръстоносец с дарба да убеждава, но и да не се съгласява с никого. Всъщност е чувал всичко за себе си. Европейската преса го нарича скандален, защото не допуска европейското знаме пред чешкото президентство, а той казва, че Чехия не е провинция. Подиграва се с европейските директиви за климата, като тръби навсякъде, че никой не може да заповядва на вятъра и дъжда. А понякога в съпротивата си остава сам и признава, че никога няма да бъде онзи, който да не ядосва никого.

Кажете ми откровено, как се чувствате в политиката?

Вацлав Клаус: Е, аз се занимавам с политика от дълго. Между другото днес се навършват точно 19 години от началото на моята политическа кариера, на 10 декември 1989 година бях назначен за министър на финансите в първото посткомунистическо правителство, така че днес имам много специална годишнина. От този ден нататък съм постоянно в политиката, без нито един ден прекъсване, така че тя е неразделна част от живота ми.

Репортерка: Какво е нужно в политиката - смело сърце или здрав гръб?

В. Клаус: Тази игра на думи ми напомня една книга, написана от известен американски икономист, който беше нарекъл книгата си "Твърди и меки сърца". Всъщност за да бъде успешен в политиката, човек трябва да има силен поглед напред, здрави възгледи, които да служат като компас накъде да върви във всеки един момент. Ако ги имаш, ще бъдеш в състояние да следваш една и съща посока. Аз поне се надявам, че не съм изменил на своите възгледи през тези 19 години.

Репортерка: За него казват, че е спорил дори с учителите си, че дори милиционерите от тайните служби, наблюдаващи нелегалните икономически семинари навремето, били изумени от дързостта му. Днес Вацлав Клаус не спира да оспорва европейската политика - от Лисабонския договор до директивата за електрическите крушки. Има и нова кауза - обяви се за създаването на дясна евроскептична партия.

Господин Клаус, какво е да си евродисидент днес?

В. Клаус: Този термин има позитивни и негативни страни. Не разбирам защо хората в Европа възприемат толкова безрезервно само положителната страна на европейската интеграция и често пропускат другата страна. Бих сравнил Европейския съюз с един римски бог, наречен Янус, не зная как точно се произнася на български. Та този бог бил поставян на предната част на къщите на богатите римляни и половината му лице е усмихнато, а другото - намръщено, ядосано. Той посрещал гостите. Мисля, че Европейският съюз е организация, подобна на Янус. От една страна, европейската интеграция донесе много положителни резултати - либерализацията, отстраняването на всякакви видове пречки, но от друга, през последните години се стигна до централизация, въведоха се много регулации и много повече бюрокрация. Въпросът е, че гражданите се чувстват като изгубени.

Репортерка: Наричат България лошото момче на Европейския съюз. Вие съгласен ли сте с това?

В. Клаус: Не бих разрешил на никого в Брюксел да се държи като учител с ученици от първоначалното училище и да дава оценки като добър и лош. Това е арогантност от страна на някои хора в Брюксел. Така че не бих разрешил да се дават оценки на отделни държави, аз съм силно против такива неща. В това отношение винаги ще взимам страната на България.

Репортерка: Страстен почитател на свободата и в икономиката, макар често да е бил обвиняван в бандитски капитализъм, Вацлав Клаус има по-особено мнение и за световната икономическа криза. Като професионален икономист не я приема свръхдраматично, но предупреждава, че с нея може да бъде злоупотребено.

В. Клаус: В качеството си на икономист знам, че пазарната икономика има цикличен характер, естествено е да има възходи и падения, периоди на бърз растеж, а после и криза, така е било поне 200 години. А в момента има бленувания, утопии на някакви социалисти да създадем плавен процес на растеж. Всъщност трябва да анализираме какво се случи през последните 10 години и как възникна този проблем. Аз мисля, че рецесията ще отмине, прилича на грип - ако приемате лекарство, ще ви отнеме една седмица, а ако не вземете мерки, ще ви отнеме седем дни. Това, което ме безпокои, е подкопаването на основите на пазарната икономика. Ако погледнете политиците навсякъде по света, всъщност те си мислят - ето, сега е нашият шанс. Те са щастливи със своята роля да станат господари и ние не трябва да им позволим да откраднат икономиката.

Репортерка: Днес Вацлав Клаус говори така, сякаш не се чувства част от политическата класа, а е по-скоро някакво изключение, и играе роля, която му приляга добре - спори със света. Когато не се чувства разбран във властта, пише книги, издава ги по света, пътува и там ги представя. Новата му провокация са екоистериите, иска да разобличи амбициозните политици, които манипулират света.

Защо решихте да пишете за климата, за глобалните илюзии?

В. Клаус: Вероятно имате предвид моята книга, която вчера излезе на български език - нещо, което високо ценя. Надявам се, че ще стигне до читателите. Но книгата не е главно за климата на планетата, а и не бих искал да се надпреварвам с учените, които отдават живота си да работят в областта на околната среда, химията, биологията. Моята книга е за идеологията, която засяга глобалното затопляне, защото някои хора злоупотребяват с темата. Заради незначителната промяна в климата през последните години, всъщност се опитват да променят личния ни живот, да завладеят институциите, да ни нареждат какво да правим, какви коли да купуваме, къде да пътуваме, къде да ходим на почивка, какво да ядем, какви крушки да употребяваме в стаята. За мен това е много погрешна идеология, която е недемократична.

Репортерка: Накрая, какво ви прави щастлив, господин Клаус?

В. Клаус: Ами, аз съм човек оптимист, така че всяка сутрин се чувствам щастлив. Така е и днес, защото съм тук, в София. Обикновено сутрин взимам вестник и в продължение на 20 минути се натъжавам, клатя глава и не вярвам на политиците. Но после забравям всичко това и след 20 минути отново съм щастлив.