Етиен Дьо Понсен: Необходимо е България да подобри диалога с Брюксел

Необходимо е България да подобри диалога с Брюксел. Това каза в студиото на "Денят започва" посланикът на Франция у нас Етиен Дьо Понсен. Той оцени положително инициативата на премиера Станишев да създаде специален съвет за иницативи, свързани с еврочленството на България.

По думите на френския посланик, въпреки спрените средства от еврофондовете, българският принос към европейската фамилия е високо оценен. Той допълни, че напредъкът на страната ни е реален, но бавен. ЕК е задължена да контролира как се изразходват парите на данъкоплатците, подчерта Етиен дьо Понсен.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ Марин Маринов: Продължаваме с Негово превъзходителство посланика на Франция в България Етиен дьо Понсен. Добро утро.

Етиен дьо Понсен: Добър ден.

Водещ: Поводът за неговото гостуване е приключващият мандат на френското председателство на ЕС, мандат, който беше, така, доста. .. подложен на доста изпитания, свързани и с икономическата криза в света, в частност и в Европа, свързан и с, така, негативните последствия от ирландския референдум, бъдещето на ЕС, въобще теми, които бяха заложени в самото начало на очакванията около. .. някои от тях дори бяха извънредни като икономическата криза. Г-н Дьо Понсен, в началото на френското председателство на ЕС преди 6 месеца вашата страна изтъкна като приоритети опазване на околната среда, отбраната на ЕС, проблемите, свързани с емиграцията и селското стопанство. Какво показва равносметката половин година по-късно?

Е. дьо Понсен: Това беше едно трудно председателство. За 12-ти път Франция осъществява председателството на съвета на ЕС и този път със сигурност мога да кажа, че беше най-трудният. Успяхме едновременно да се справим с приоритетите и да реализираме приоритетите, които си бяхме поставили, които споменахте - емиграция, земеделие и отбрана, и най-вече борбата срещу глобалното затопляне, което е световно предизвикателство за планетата. Но освен това наистина, както споменахте, имахме, трябваше да управляваме двете кризи, да се занимаем с двете кризи, които не бяха предвидени, дойдоха неочаквано. Една много сериозна дипломатическа криза в Кавказ с Русия, която завземаше Грузия, и естествено финансово-икономическата световна криза, която е най-силната от 50 години насам и най-тежката. И по отношение на тези две кризи ние успяхме да направим така, че Европа да бъде обединена и да говори с един общ глас на световната сцена, и тя е тази, която осъществи ръководството и лидерството по тези два проблема, и мисля, че това е една добра равносметка.

Водещ: Мерките по отношение на икономическата криза достатъчни ли са? Според вас необходими ли са още стъпки, още решения?

Е. дьо Понсен: Трудно е да се каже днес дали те са достатъчни, времето ще го покаже. Това, което беше важно е ЕС да реагира съвместно, съгласувано и заедно, и нещата да бъдат съгласувани, не всеки да отива към своята, така, своя насока. Мисля, че можем като поука да си извлечем факта, че ЕС, специално за ЕС се оказа, че е по-добре да бъдеш в него, отколкото извън него, и определено се оказа, че е по-добре да си в еврозоната, отколкото извън еврозоната.

Водещ: Примерът с Исландия, примерът с Исландия.

Е. дьо Понсен: Това е малко като приказката за трите прасенца. ЕС е дървената къща, по-добре в дървена, отколкото в сламена, обаче най-добрата е каменната къща, а това е еврозоната. Така че това го виждаме с Исландия, която иска да се присъедини към ЕС. Ние сме много по-добре предпазени и съхранени вътре в тази зона и в ЕС.

Водещ: Бъдещето на ЕС, преодолян ли е шокът от ирландския референдум?

Е. дьо Понсен: Да, действително преживяхме тази тежка ситуация, съществуваше такава тежка ситуация и направихме точно това, което бяхме казали, че ще направим. Дадохме време на ирландците да асимилират нещата, да ги обмислят и в края на годината на последния съвет бяхме решили да се гласува, да се приеме една пътна карта за излизане от това трудно положение, и точно така се случи. Лисабонският договор трябва да влезе в сила през 2010 г. Ирландците ще получат гаранции за това и ще гласуват отново. И да се върна защо имаме нужда от този Лисабонски договор. Не е просто някаква, така, някакво желание, някакъв каприз, това е, защото той не позволява, бидейки 27 членове, да работим по-добре и да бъдем по-ефикасни на международната сцена, защото председателството, едно ротационно председателство не е добра система. След 6 месеца се предава щафетата на друга страна и т. н. Трябва ни система с едно стабилно председателство, продължително, дългосрочно, за 5 години например, така че да може президентът на САЩ, президентът на Русия, президентът на Китай и т. н. да имат един, в лицето на президента на съюза един събеседник, който да е за по-дълго време и който да остава, с когото да могат да разговарят, защото за 6 месеца те имаха, те се срещаха с Никола Саркози, сега с чешкия премиер.

Водещ: Кризата в Кавказ, която преди малко споменахте, като че ли дава аргументи точно в подкрепа на тази тема.

Е. дьо Понсен: Вие го казвате, но аз категорично споделям точно това мнение. Вярно е, че при кризата нещата в случая станаха така добре и се справихме, защото това се случи при френското председателство, а френският президент вече имаше добри връзки с руснаците, с американците. За икономическата криза също беше по-лесно, че съюзът се председателства от страна, която е в еврозоната и има опит. Но това е европейската реалност и която налага към момента по старите договорености това да бъде ротационно председателство на 6 месеца. Но с нетърпение очаквам влизането в сила на Лисабонския договор, който ще засили европейския двигател и който ще позволи на европейската кола, на европейския автомобил да се движи по-бързо и по-сигурно.

Водещ: Така, анализатори точно това изтъкват, че тежестта по време на разговори като криза, тази в Кавказ, на френския президент и примерно на представител на Словения, на Словакия, да не изреждам страни, не би била абсолютно еднаква. Добре, разширяването, разширяването на ЕС в каква посока, в какъв времеви диапазон, с какви приоритети?

Е. дьо Понсен: Трябва да кажем, че през последните години ЕС много се, така, инвестира в процеса на разширяване. Съвсем скоро ще има разширяване, това ще бъде влизането на Хърватия след няколко години. Има други страни от Балканите, които са с призвание да станат членки на ЕС, това е съвсем нормално. Ако страни, които. .. като Исландия, Норвегия, Швейцария, които са извън съюза, пожелаят да влязат, защо не, защо не. Те имат своето място. Това, което по-скоро би променило естеството на работа на ЕС, е това дали Турция или Украйна ще влязат в ЕС, но това е един доста дългосрочен дебат и за момента не е, така, не е краткосрочно решение, което може да бъде взето. Краткосрочното е влизането на Хърватия. Но влизането на Турция и Украйна е за след доста дълго време, ако изобщо стане един ден.

Водещ: Примерът с България като че ли не дава много аргументи на привържениците на разширяването. Имам предвид констатации за случаи на корупция на високо ниво, за политически натиск при разпределяне на евросредства, конфликт на интереси, бавно и недостатъчно ефективно правосъдие. Споделяте ли тези констатации за страната ни?

Е. дьо Понсен: Първо, смятам, че разширението към България и влизането на България в съюза е един успех. Българският принос в европейската фамилия е много високо оценен. Например българската комисарка г-жа Кунева е много добре и високо оценена в Брюксел, и върши една много добра работа. Тя беше номинирана за комисар на годината, нещо, което е много добре. Мястото на България и ролята, която играе между Европейския съюз и Русия например, е също много високо оценена. Така че това е така. Сега, от друга страна, да, има проблеми, действително, затова и има по-специален механизъм, който е приложен по отношение на България. И вярно е, че в областите, които цитирате, напредъкът е реален, но много бавен. Например Законът за конфликт на интереси мина, това все пак е напредък. Очакваме следващите дни Законът за финансиране на политическите партии, който е също много важен и много сериозен, защото борбата срещу корупцията минава първо през един много стриктен закон за финансиране на политическите партии. Ако нямате стриктни закони, финансирането става чрез чанти с пари, кеш, и естествено, ако сте избран, ако сте депутат и сте направили кампанията си с такива пари, за да се рекламирате, след това вие сте благодарен и се чувствате задължен да бъдете благодарен на този, който ви е финансирал. Между другото то и затова го е направил този, който ви е финансирал, за да има след това някакви облаги. Така че това е една система между другото, която ние имахме във Франция и оттам идват тези поуки, които сме си извадили, но успяхме да се отървем от нея и България също трябва да я преодолее. Също трябва да преодолее този вид система, порочна.

Водещ: В тази връзка основателни ли бяха санкциите към страната ни от Брюксел? Казвате, че има напредък, но той е бавен.

Е. дьо Понсен: Аз избягвам да използвам думата санкции, защото мисля, че не това е точният термин. България не е ученик, не е дете, Брюксел не е учител. . .

Водещ: Загуба на средства има обаче.

Е. дьо Понсен: Да, има загуба на средства, точно така, но това е друго нещо. Значи, това става, защото в нашата система комисията отговаря за използването на фондовете. И тези фондове, те идват от портмонетата на европейците, на европейския данъкоплатец. Например, когато Европейският съюз похарчва 100 евро за някакъв път в България, 17 от тях на френските данъкоплатци, така че комисията трябва да бъде уверена и да има тези уверености, тези гаранции, че тези пари отиват в полза на българите - за построяване на пътища, за построяване на мостове, за реновиране и модернизиране на жп пътищата и т.н. И ако няма тези гаранции, тези уверения комисията, тя не може да даде парите, защото тези пари не бива да отиват в така наречените лоши джобове, а не там, където им е мястото. Комисията не е създадена за това да финансира бизнесмени и техните тъмни сделки, тези, които виждаме с джиповете с тъмни стъкла всеки ден по улиците и т.н. Така че тя е задължена просто, тя е задължена, Европейската комисия, да взима подобни мерки. Но тя го направи по отношение на България така, както би го направила по отношение на Франция, по отношение на Германия. Трябва да бъде уверена, нейните експерти трябва да бъдат абсолютно уверени, да имат пълната гаранция къде ще отидат тези фондове. Това са пари, отпуснати и предвидени за България и за българите и в никакъв случай не трябва да отидат другаде.

Водещ: Управляващите в България обявиха, че са изненадани след поредната загуба на средства и блокиране на средства. Вие лично бяхте ли изненадан?

Е. дьо Понсен: Не е важно дали аз съм бил изненадан, защото това е всъщност наистина една комуникация, една връзка, директна, между българските власти и комисията. Така че аз наистина не бях, така, съвсем в течение на това какво ще се реши и как стоят нещата. Но това, което беше учудващо, което мога със сигурност да кажа, е това, че българите се учудиха, че българските власти се учудиха. За мен това е една слаба комуникация между българските власти и Брюксел, между българското правителство и Брюксел. Има някакво неразбиране, някакви недоизяснени неща. Така че смятам, че това, което направи например вашият премиер - да създаде един съвет към премиера, който между другото се председателства от бивш френски премиер, г-н Де Вилпен, смятам, че това е една много добра инициатива, защото именно това ще позволи според мен да се подобри комуникативността и диалога и да се възстанови доверието, от което има нужда комисията, и въобще Брюксел, за да се работи по-добре и в доверие. Явно има в телефонната линия някакви проблеми между Брюксел и София.

Водещ: Това правителство може ли да възстанови доверието?

Е. дьо Понсен: Да, мисля, мисля, че е способно. Аз не мисля, че въпросът идва от това какво е точно правителството и от кого е съставено, а може би по-добре трябва да се познават европейските правила. България влезе в този съюз преди две години почти, ние сме повече от 50 години в Европейския съюз, и всичко, което сме научили за 50 години България също трябва да го научи, обаче за много по-кратки срокове, за много по-кратки срокове. Между другото ние също имаме понякога комуникативни проблеми с комисията. Има решения на комисията, които се отнасят за Франция, които се възприемат доста зле от французите.

Водещ: Втвърденият тон помага ли ви в такива случаи, твърд тон спрямо Брюксел?

Е. дьо Понсен: Не, аз мисля, че тонът не бива да се втвърдява, а трябва да се работи в една атмосфера на силно доверие и разбиране. И България да си даде ясна сметка какво трябва да се свърши, какво се очаква от нея, какво комисията очаква от нея. Може би трябва да се преразгледат и процедурите до известна степен, защото комисията смята, че европейските фондове не са достатъчно добре гарантирани, както преди малко говорих. Но аз пък се питам дали не трябва и комисията, и нейните представители да бъдат по-добре представени в България и да бъдат на място, да могат да контролират, да идват по-често, да следят нещата. Към момента има мисии, наистина има мисии, които идват за по няколко дена, но явно, че това не е достатъчно, тази връзка се къса някъде. Аз мисля, че това, което е наистина спешно към момента, това е българите да получат тези пари. Наистина тези пари трябва да дойдат в България, още повече, че кризата идва, тя не чака. Европейските фондове именно са тези, които ще помогнат на икономическата дейност в страната и има огромни нужди, огромни нужди - с пътищата. . . И ако се започне, ако се започне една работа по инфраструктурата с европейските фондове, това ще помогне на цялата икономика, така че тези пари трябва да дойдат и вие трябва да бъдете по-гъвкави и с по-голямо въображение в работата си по изпълнение на европейските правила.

Водещ: Трябва да приключваме. Ако перефразираме Никола Саркози, който казва исках да променя Европа, но Европа промени мен, вас промени ли ви България?

Е. дьо Понсен: Да, да, естествено, да. Нормално е, когато се живее повече от година и половина в една страна постоянно, страната ви променя. Смятам, че това, което най-вече ме промени, това е, че аз живея в страна, която е била 50 години от другата страна на стената, от лошата страна на стената и когато като мен сте в една страна, която. . . идвате от страна, която никога не е познавала комунистическата диктатура - Франция, малко ми беше трудно да си представя какво всъщност този народ е изживял и какво е трябвало да преодолее. Между другото следващата година ние ще празнуваме връщането на България към демократичното семейство и затова аз ще възпомена и по много начини, с много инициативи посещението на президента Митеран 1989 година в България.

Водещ: Прочутата закуска с български десиденти.

Е. дьо Понсен: Много мероприятия съм приготвил, защото тази среща е според мен, така, първият полъх на свободата, която е повеяла върху България с тази закуска и тази среща в началото на 1989 година. И тъй като споменахте за закуската, искам да кажа само, че ще отворя, ще има едни отворени врати на резиденцията на Франция, за да могат всички българи съвсем спокойно да влязат, да видят мястото, където това се е случило. Ще има една такава възстановка, възстановка на събитията от 1989 година, и при отворени страни третата седмица на януари резиденцията ще бъде отворена за широката публика. Каня ви да дойдете, да се възползвате, както и вашите зрители. Тогава ще говорим отново.

Водещ: Добре. Благодаря ви. Резиденцията на френското посолство отваря врати отваря врати във връзка с деня на провеждането на тази закуска. така да завършим. Етиен дьо Понсен, Негово превъзходителство Етиен дьо Понсен беше гост в нашето предаване във връзка със завършването на мандата на председателството на Европейския съюз.