В навечерието на Деня на дарителя местни се събраха на седянка в къщата-музей "Баба Илийца"

Който дарява от сърце, зло не мисли – казват хората от балканското село Челопек, известно от разказа на Иван Вазов „Една българка”. В навечерието на Деня на дарителя те се събраха на седянка в къщата-музей „Баба Илийца”, изградена с доброволен труд и волни пожертвования от цялото село.

Ако все още някой не вярва, че легендарната баба Илийца не е само литературен герой, може да се увери, че тя наистина е живяла в село Челопек. В къщата-музей е показано родословното дърво на Илиевския род и снимката на Дано Илиев, който е оживялото внуче от Вазовия разказ. Показано е и автентично обзавеждане и предмети на бита отпреди век и половина.

Василка Манчева, дарител: „Село Челопек, жителите му, направихме едно голямо, едно велико дело – увековечихме паметта на баба Илийца. Направихме къщата-музей, която се посещава от много деца, от хора от чужбина.”

Хората са удовлетворени от това, което са направили и смятат, че е гордост за цялото село.

Росица Кузманова, Мемориален комплекс „Ботев път”: „Всичко в тази къща е направено с дарения, какво по-хубаво от това тази високоблагородна идея да намира почва и в нашите села, каквото е село Челопек.”

27 семейства са в списъка на дарителите от селото в подножието на Врачанския балкан. За тях пяха и играха челопешките баби.