Киев, Украйна - дни преди изборите, дни след тях (weblog)

(от Тоня Димитрова*, журналист-международник ) Слънцето безжалостно огрява центъра на Киев. На Майдана цветовете на жълто-сините флагове са избелели, плакататите са обезцветени, а посланията, като че ли загубили сила. Туристи се снимат пред мемориалите на жертвите на спецполицаите от Беркут - някои от тях с потънали в скръб лица, но други все едно са пред туристическа атракция. Палатковият лагер е замръзнал във времето.

Десетки облечени в униформи с надписи "Самоотбрана на Майдана" - от кого се отбраняват не става ясно. До палатките пластмасови кутии с надписи за събиране на средства за активистите на площад "Независимост". Активисти на пост, на който се припичат на слънце, говорят, смеят се. Сред тях почти няма жители на Киев - ту са събрани хора от Западна Украйна, от Беларус, от Азербайджан... Киевчани са на друго място - по средата на централната улица Хрешчатик са пръснати палатки, а от двете страни животът в украинската столица продължава да кипи. Младите са седнали на луксозни кафета в пълен контраст с борците на революцията, по тротоарите се разхождат красиви украинки, влюбени двойки, които не крият чувства, облечени като анимационни герои актьори, преследват девойките, за да си спечелят някоя гривна от снимка. Дни преди Киев се опитва да изглежда като обичайната европейска столица, но забързаният ритъм на работната седмица не може да скрие болката от дълбоката язва и очакването на президентския вот, на промяната, на края на кошмара. Преди 25 май всички са единодушни - до урните трябва да отидем, но мислите им се реят далеч от политиката. Сърцата им жадуват за мир и по-добър живот. Знаят, че трябва да гласуват за най-малкото зло, за човекът, който ще спечели и ще сложи край на безвремието с временно правителство. Порошенко не е политикът, който харесвам, разказва ни Катерина, но най-важното сега е да имаме легитимен президент, който да възстанови реда на Изток. Повечето хора толкова са свикнали с медийното внимание, че в момента, в който видят камера и микрофон, застават мирно и казват това, което са повтаряли стотитици пъти през последната половин година. Посланието е едно... ...Искаме нормален и по-добър живот, искаме управление, което да обича родината, а не да я използва за собствени облаги.

В "Денят Х" Киев още от ранни зори е готов да дадае своя глас. Целта е една - вотът трябва да приключи възможно най-бързо, иначе не се знае колко по-лошо може да стане. Опашки в избирателните секции, бюлетините са огромни, регистрацията за гласуване - бавна, а престоят в кабината зад жълто-синия флаг, като че ли е безкраен. Аплодисменти съпровождат първия вот в 25-то училище в Киев. Международни наблюдатели от Съединените щати, начело с сенатор Кети Айот от Ню Хемпшир, коментират, че няма намеса в изборния процес. Отвън вече гласувалите говорят само за Източна Украйна, за кошмара, който се надяват да свърши след историческия вот. В Централната избирателна комисия пресконференциите са почти изцяло за Донецк и Луганск. А на първите редици не стоят медии, а активисти от дивизията "Галичина", които провокират иронична реакция на журналисти в - "Неее, в Украйна няма нацисти, в никакъв случай!". Интрига във вота няма Въпросът е не кой ще спечели, а дали ще бъде на първи или втори тур.

25-ти е денят на Петро Порошенко. Щабквартирата му е във внушителен музей - Мистецки арсенал. Към 6 часа вечерта на 25 май там вече е пълно с журналисти от цял свят, в това число и от далечна Азия, които са готови да посрещнат победителя. Точно в 20 часа и 15 минути под бурните аплодисменти Порошенко излиза заедно с лидера на проевропейските протести през зимата - Виталий Кличко. С пълно право обявява победа още след края на вота и обещава това, което всички украинци искат да чуят - мир на Изток. Как ще постигне този мир - не казва. Обещава да възстанови икономиката. Как? С помощта на заеми от МВФ, разбира се, с възстановяване на доверието на инвеститорите. Фразите са заучени, посланието към Москва добре премерено и без ултиматимативен характер. Денят след изборите Колкото бяха обединени преди вота, толкова и остават разединени след него киевчани. Порошенко е Москва, Тимошенко е нашият спасител, казва таксиметров шофьор. В забързаната сутрин в началото на работната седмица жителите на столицата очакват всичко от своя нов лидер - да възстанови мира, да изправи икономиката на крака, да върви по пътя на евроинтеграцията. Очакванията са като към спасител, а Порошенко може да ги оправдае само, ако умее добре да посредничи в преговори. На 7 юни той ще положи клетва и ще трябва да покаже на света, че може да се справи със задачата на помирител. ***    ***    *** А в Киев слънцето продължава все така безжалостно да пари, пари и болката от кръвта пролята на изток, пари дълбокото разединение, заложено години назад в историята. Киев не можа да обърне страницата на историята на 25 май и Украйна остана отворената рана на Европа.

Автор: Тоня Димитрова

____________________________________ *Тоня Димитрова е специален пратеник на БНТ за изборите в Украйна на 25 май. В материала тя споделя своите лични впечатления и не изразява позиция на редакцията.