Трайчо Трайков: Българинът плаща високи сметки за електроенергия, защото има ниски доходи

Отказването от кандидатстване за Еврозоната не е отбой, а изпреварващо действие. Това заяви в студиото на Панорама Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Според министъра по този начин ние даваме ясен знак на европейските си партньори, че веднага щом открием нещо нередно сигнализираме за него и взимаме мерки за решаването на проблема.

Ревизията на боджета касае основно 2009 година. "Няма сонование за притеснения и дори уговорката е след като ние представим тези нови данни за финансите си, след това пак да погледнем към темата за Еврозоната и за IRM2. Не сме се отказали", заяви още той.

България не трябва да се опасява от гръцки сценарий, тъй като двете държави имат много различни проблеми. В Гърция проблемите са наслагвани с години и държавният дълг на страната е много по-голям от този на България, така че в това отношение няма поводи за притеснение, обясни икономическият министър.

Енергетиката е средище на големи интереси от всякакъв род. Така министър Трайков отговори на въпроса "Има ли Октопод и Наглите в енергетиката?" Мерките за противодействие според него са изваждане на светло и пълна прозрачност в сферата.

Трайчо Трайков:
- Българинът плаща високи сметки за електроенергия, защото има ниски доходи. Иначе по самата структура на електроенергията има редица елемнти и компоненти, в които нещата могат да се подобрят. Като се започне от въглищата, които са необосновано скъпи, като се мине през преноса високо напрежение. България получава най-високата цена за пренос на мегават час в сравнение с всички страни от региона и въпреки това не губи. Въпросът е защо.

Политологът Огнян Минчев се съгласи с министъра, че в сферата на енергетиката има много интереси. Той подчерта, че у нас тя е силно монополизирана и заинтересованите кръгове имат изгода от това в нея да не работят и да не се въвеждат пазарните принципи на контрол и прозрачност.

Огнян Минчев:
- Много е трудно да се оценява цялостното положение на българската енергетика и този монопол, който съществува в нея без да се има предвид, че в основата на всичко това стоят специалните отношения, които са с доста голяма давност, между определени интереси и специални служби от миналото на България и определени интереси и специални служби от миналото на Съветския съюз и на днешна Русия. Именно обстоятелството, че енергетиката е въпрос не само на търговия, а и на стратегия за Русия и че България се намира в един доста близък контекст на тази стратегия, определя в значителна степен и обстоятелството, че тук свобода, прозрачност и пазар много трудно можем да имаме.

Следва пълен текст на разговора:

Водеща Поли Златарева: Рязко сменяме темата, защото ще си говорим за ревизия на бюджетите две години назад и за отбой от влизането в еврозоната. Добър вечер на министъра на енергетиката, икономиката и туризма

Трайчо Трайков. Това са новините от днес. Какво губи България с това, че се отлага влизането ни в еврозоната, г-н министър?

Трайчо Трайков: Добър вечер, но отбой не е точната дума. Напротив...

Водеща: Не отстъпваме ли малко?

Тр. Трайков:...по-скоро има едно изпреварващо действие от наша страна, защото ние искаме да покажем, че когато открием нещо, веднага го... показваме го, слагаме го на светло, анализираме го, обясняваме го, не крием нещата и да замитаме под чергата, както се получи при гръцкия сценарий. А иначе самите цифри, те са факт и тази ревизия на бюджета за миналата година се получи поради излизането наяве на допълнителни анекси към 150 договора, сключени през 2006 и 2007 година. Анексите са сключени основно в края на 2008 и пролетта на 2009 година, и анексите са от рода на договор за 40 милиона примерно, но ви добавяме още 60 милиона, защото се оказва, че разходите са повече.

Водеща: Ще задам въпроса така, може би много от нашите зрители си мислят същото в момента - какво на практика означава това за личните ни финанси?

Тр. Трайков: Това касае основно миналата година, както казахме, защото за определянето на дефицита по методиката на Евростат се гледа не касовото изпълнение, а начисляването, но касовото изпълнение предстои. Тези пари отнякъде трябва да се вземат...

Водеща: Именно, именно. Откъде?

Тр. Трайков: ...някога си. Колегите във финансовото министерство работят по систематични мерки за това как това ще се случи. Няма основание за притеснение и дори уговорката е, след като ние представим тези нови данни за финансите си, след това пак да погледнем към темата за еврозоната и за ЕRM 2, не сме се отказали.

Водеща: Не сте се отказали, но когато дойде моментът. Ще се актуализира...

Тр. Трайков: Да, моментът ще дойде сравнително скоро.

Водеща: Дано. Ще се актуализира ли бюджет 2010?

Тр. Трайков: Бюджет 2010 засега няма планове да се актуализира, по-нататък ще видим.

Водеща: Необходими ли са някакви нови антикризисни мерки, допълнително към тези, които вече са дискутирани и приети, с оглед се избегне евентуален гръцки сценарий и у нас?

Тр. Трайков: Аналогиите с Гърция не са съвсем основателни. В този смисъл бих искал да успокоя хората, тъй като България се различава по доста основни критерии с Гърция, най-малкото заради това, че нашият дълг е много по-малък от гръцкия, но и в други неща. Само като един пример ще кажа, че моето министерство е с четири пъти по-малко персонал, отколкото съответното гръцко. Тоест там проблемите са много наслагвани и сериозни. Ние сме тренирани, от 20 години сме във фитнеса на антикризисните мерки и смятам, че и тоя път ще се изтеглим.

Водеща: Убеден сте?

Тр. Трайков: Да.

Водеща: В това, което казвате. Да успокоим хората. Защото се чуха и такива мнение, че сме на крачка от гръцкия, така, от гръцкия сценарий, от гръцкия вариант.

Тр. Трайков: Е, на крачка сме, защото сме съседи и с Гърция сме едно общо икономическо, ако щете, и туристическо пространство. Това е много хубаво, въпросът е, че когато станеш зависим от някого, боли повече, когато той страда. Но пак повтарям, България, взета като страна и икономика, няма болестите на гръцката.

Водеща: Добре. Има ли "Октопод" и "Наглите" в енергетиката и кои са те? Премиерът говори дори и за пладнешки грабеж. Така ли е наистина?

Тр. Трайков: Енергетиката от 20 години, а може би и от повече, защото преди това не се знаеше, но традиционно е средище на големи интереси от всякакъв род. Така че който и да каже, че няма скрити интереси, няма натиск, няма движение в една или друга посока, не би бил напълно честен.

Водеща: Съгласете се, че въпросът, който изниква тук веднага, е "добре, а какво се прави в противодействие на това, което казахте". Защото виждаме и резултатите какви са. Националните...

Тр. Трайков: Да, прави се, мисля, че е очевидно какво се прави. Това, което правим, е да извадим всичко на светло, да поставим правила. Може би си спомняте, че още в първата седмица на новия кабинет поставихме въпроса за търговията на ток на либерализирания пазар, когато дори още темата не беше дошла на дневен ред. Но в същото време, разбира се, някой е побързал да преподпише една година по-рано нов 5-годишен договор за многомилионни застраховки на държавните енергийни дружества, но е така.

Водеща: Добре, от Българския енергиен холдинг ли са виновни за ситуацията, че започнахте първо оттам да търсите отговорността, и докъде ще стигнете? Ще има ли още оставки, още уволнения?

Тр. Трайков: Ами не е първо оттам. Както виждате, Българският енергиен холдинг имаше достатъчно време, месеци, да докаже необходимостта от своето съществуване. Аз в крайна сметка не съм убеден и колегите от правителството и от моя екип и затова решихме да минем към неговото преструктуриране, изчезване от корпоративния хоризонт.

Водеща: Защо българинът плаща такива високи цени за ток? Сега аз тук
няма да ви карам да ми правите, да изчисляваме формулата и да правим сметките, знам, че това е сбор от редица фактори, но въпрос на икономика, на пазарни изчисления или става дума за някаква политическа воля, или за липсата на такава политическа воля, или може би за корупционни интереси?

Тр. Трайков: За някои от нещата, които споменахте, и в комбинация, но всъщност отговорът е, че българинът плаща високи сметки за електроенергия, защото има ниски доходи. А иначе по самата структура на електроенергията има редица елементи и компоненти, в които нещата могат да се подобрят. Като се почне от въглищата, които са необосновано скъпи, като се мине през преноса високо напрежение. Например в България НЕК получава най-високата цена за пренос на мегаватчас в сравнение с всички страни от региона и въпреки това НЕК губи. Въпросът е защо. Ето това е една от целите...

Водеща: Това е въпросът - възможно ли е Национална електрическа компания да губи и как? Добре, вие казвате имаме ниски доходи, затова плащаме висок ток. Как да си обясним онова известно вече на всички уравнение, така ще го нарека, че НЕК купува на една цена, продава на друга, а пък при трета цена ние, крайните потребители, пазаруваме и купуваме ток?

Тр. Трайков: Е, това е естествено, че цените са различни, защото става дума за различно място на веригата. Едно е да имате...

Водеща: Аз разбирам, че цените са различни, но може ли да ни го обясните. Не разбирам друго, за... дано не греша цифрите в момента, за 90 лева НЕК купува, подава за 88 на дружествата, ние го купуваме на 146.

Тр. Трайков: Веднага ще ви обясня. НЕК не купува на 90, НЕК купува на 71 и регулаторът е определил, че над тези 71 НЕК има допълнителни разходи, които стигат до 88. И затова регулаторът е казал НЕК ще
продава на електроразпределителните дружества средно напрежение
по 88. НЕК обаче по някакви причини докарва разходите си до 90 на мегаватчас и оттам идва проблемът.

Водеща: Съгласен ли сте, г-н Минчев, с това, което чувате към момента? Така ли е наистина?

Огнян Минчев: Вижте, аз не съм икономист, специалист по енергетика, така че не бих могъл да дебатирам с г-н министъра на това ниво енергийните проблеми.

Водеща: Защото излиза, че всъщност тези проблеми са заложени в договорите, така ли? Това, което чувам от...

О. Минчев: Това, което аз зная и мисля, че всеки гражданин, който се интересува от темата, знае, е, че ние говорим не за някакви пазарни, а за фиксирани държавни цени. И че в енергийната система на България в българската енергетика пазар по същество не съществува или съществува в много ограничени сектори. Това е една йерархична монополизирана система, система, в която има монопол, има и държавен монопол, има за съжаление и доста частни монополи, и доста сериозни интереси, бих казал. Най-сериозните, най-крупните интереси, както спомена и г-н Трайков, присъстват в тази система и те са много силно заинтересовани от това реалните пазарни механизми и прозрачните механизми на контрол върху тази система да не бъдат въведени, и то да не бъдат въведени в близко бъдеще.

Водеща: Явно доста добре са се справяли, за да не може досега нито един регулаторен орган да хване тази цялата схема, нарушения, проблеми, които вече цяла седмица слушаме, че... изведнъж излязоха наяве.

О. Минчев: Само още едно изречение да добавя. Когато се оценяват нещата, аз от чисто политическа гледна точка мога да ги преценявам, тъй като това ми е професията. Много е трудно да се оценява цялостното положение на българската енергетика и този монопол, който съществува в нея, без да се има предвид, че в базата, в основата на всичко това стоят специалните отношения, които са с доста голяма давност, между определени интереси и специални служби от миналото на България, и определени интереси и специални служби от миналото на Съветския съюз и на днешна Русия. Именно обстоятелството, че енергетиката е въпрос не само на търговия, а и на стратегия за Русия, и че България се намира в един доста близък контекст от тази стратегия, определя в значителна степен и обстоятелството, че тук свобода, прозрачност и пазар много трудно можем да имаме.

Тр. Трайков: Съгласен съм с това, което каза г-н Минчев с изключение на последното изречение. Въпреки че от него приемам трудно - трудно, но не невъзможно. Но дайте да видим какво значи монопол. Има една мрежа и мрежата, докато е една, а някой не реши да си построи още една, ще е естествен монопол. Целта на цялото пазарно преструктуриране и на директивите на Европейския съюз, и на това, което се случи като структура в България на разделянето на дружества, на мрежово дружество и на търговец, е именно с цел да се избегне тази обективна структура с една мрежа и да може да има конкуренция. Значи има оператор на мрежата, като един е операторът на високо напрежение, един на средно и ниско, и след това има търговци, които си плащат регулирана цена, за да си прекарат тока по мрежата и да сключват договор с този клиент, който ги е избрал. Това е идеята. На практика в България не се получава така, защото въпреки че от 1 юли 2007 година теоретично пазарът е свободен, нито наличната електроенергия, която се произвежда, нито пазарните правила го позволяват. Вие би трябвало като домакинство да можете да си изберете от кого да купувате ток, а този, от когото изберете, той ще си го прекара по мрежата на НЕК високо напрежение, по мрежата на ЕРП-то средно и ниско напрежение, ще им плати такса и понеже е купил по-евтин ток, на вас ще ви даде по-добра цена. В България евтиният ток идва само от АЕЦ "Козлодуй".

Водеща: Добре, част от упреците, които се чуха, включително и лично към вас като човек, който е вътре в системата, който идва от едната страна, така да го кажем, на барикадата, образно, като бивш служител в електроразпределително дружество, та част от упреците са, че всъщност вие, когато вече сте седнали в министерския стол, не сте предупредили навреме за ситуацията в детайли.

Тр. Трайков: Според вас какво правим, освен да предупреждаваме? Само че, разбира се, пълно щастие няма или предупреждаваш и всички казват
защо предупреждаваш.

Водеща: Ама тогава само с предупреждение не става, значи трябва някакви ефективни действия. Ето например... да, прекъснах ви, кажете.

Тр. Трайков: Да, или предупреждаваш и казват защо предупреждаваш, или правиш действия и казват защо не си предупредил, че ще правиш действия. Очевидно...

Водеща: Добре, ще разберем ли най-накрая подробности около договорите, които са сключени с електроразпределителните дружества? Заговори се за това, че не знаем...

Тр. Трайков: Договорите по желание и със съгласието на ЕРП-тата бяха обявени и са публични още преди 2 години.

Водеща: Какви ангажименти имат? Не знаем какво се случва с инвестициите, оказва се, че две от трите дружества всъщност не са изпълнявали...

Тр. Трайков: Да. Всичко това го знаем, няма абсолютно нищо скрито в договорите.

Водеща: Добре, де, ама...

Тр. Трайков: Има един момент, който обаче не е, понеже не е очевиден, не може да бъде лесно проверен, а това е дали инвестициите, които дружествата са защитили пред регулатора и регулаторът им е казал "о'кей, вие можете да инвестирате тия пари и затова ще ви ги отчета в цената", не е ясно дали всъщност тези инвестиции наистина са направени. И затова премиерът казва трябва да се види стълб по стълб и жица по жица. Това обаче може да стане чрез регулаторен одит, който е времеемко и неевтино занимание. Затова ние вчера с вицепремиера Дянков възложихме, т.е. помолихме регулатора да предприеме такъв регулаторен одит, като им казахме, че ще намерим бюджет, за да могат те да го извършат.

Водеща: Сега включително се заговори за национализация на тези дружества, одържавяване. Екзотична, скъпа идея, но все пак ще ги
национализирате ли?

Тр. Трайков: Премиерът каза днес тази дума повече да не се използва.

Водеща: Добре. С коя да я заменим?

Тр. Трайков: Ако държавата има интерес да инвестира в електроразпределителни дружества, може да отиде и да почне да се договаря със собствениците им. Според мен никой от нас не си поставя такава цел.

Водеща: Добре, ще ви попитам по друг начин тогава. В какъв случай, при какви обстоятелства бихте развалили някакъв договор с някое от електроразпределителните дружества или бихте променили? Какво трябва да стане, за да защитите интересите на потребителите и на държавата в крайна сметка? Защото е факт, че държавата, вярно, миноритарен собственик, но все пак има, тя участие има в тези дружества. Явно не може да си защити интересите.

Тр. Трайков: Държавата е направила сделка навремето. Дали толкова е можела или по някакви други причини, но е факт, че договорът е направен за процентите, които са 67 на 33. А това, което ме попитахте за дружествата и за задълженията им, те имат лицензия с условия, които са задължени да спазват. Ако регулаторът прецени, че те не спазват условията по лицензията си, той може да им я отнеме.

Водеща: Колко очаквате да влязат в бюджета? Казахте няколко милиона.

Тр. Трайков: От кое, откъде да влязат в бюджета?

Водеща: Значи, стана ясно, че за 5 години държавата е получила нула стотинки дивидент.

Тр. Трайков: Нула стотинки дивидент, точно така.

Водеща: Сега то е ясно, че със задна дата много не може да се говори, но поне за миналата година.

Тр. Трайков: Да, сега предстоят акционерните събрания на дружествата и ако на тях се случва това, което се случваше в последните години, а именно миноритарният акционер казва "ние сме за разпределяне на дивиденти", а мажоритарният акционер каже "ние пък сме за това печалбата да се реинвестира", ще се случи същото като през изминалите години - цялата печалба ще се реинвестира. Ние обаче говорихме, от няколко месеца сме в разговори с дружествата с оглед на особеното състояние на публичните финанси мажоритарният собственик да се съгласи да се разпредели дивидент. Това не е непременно изцяло положително решение, защото ние ще вземем няколко милиона, а два пъти повече, два пъти по толкова ще изтекат в посока Австрия, Чехия и Германия. А иначе, ако питате, защото попитахте какво е влязло в бюджета, влязло е много през годините, защото всички тия...

Водеща: ...(говорят едновременно, не се разбира - бел. ред.)... очаквате да влезе сега, след като вече се задействат нещата?

Тр. Трайков: ...защото всички инвестиции, които са направени, само ДДС-то ако вземете, ДДС-то на 1 милиард означава, че 200 милиона данъци са влезли в държавата. А това, което очакваме за тази година, е по няколко милиона дивидент от дружество.

Водеща: Съвсем кратък отговор ви моля, ще се намали ли цената за... крайната, на потребителите, която плащаме за ток?

Тр. Трайков: Ще се намали, ако всички по пътя успеят да оптимизират разходите си.

Водеща: Добре, нека да завършим нашия разговор с вашето пътуване. Всъщност вие вчера се върнахте от САЩ. Тръгнахте с една амбициозна програма, с много срещи, въпросът е с какво се връщате?

Тр. Трайков: Ами аз също питах какво ние можем да направим за Америка, въпреки че всички знаехме, че Америка може да направи повече за нас. И в крайна сметка това е отношения с важен партньор, които трябва да се поддържат. Трябва да се поддържа и да се работи систематично и постоянно. Моите срещи бяха с компании както за инвестиции, така и за търговски възможности, с държавни институции, които целяха повдигането на нивото и профила на отношенията, и с държавни агенции, които могат да помогнат с финансиране отделни проекти. И по всички тези имаме положителни резултати. Например има интерес към инвестиции в приватизиращи се български предприятия или в "Кремиковци". С президента на Световната банка се разбрахме, че ще има американски екип от съветници, който да ни съветва по стратегията на енергийните въпроси. Търсихме начин за диверсифициране на енергетиката си. Това, което всички казват за...

Водеща: За инвеститор на АЕЦ "Белене"?

Тр. Трайков: Това, което всички казват за Русия, е абсолютно вярно. Има много хора, които биха искали, особено от предишното правителство, и ЕРП-тата, ако може, да са си държавни или в краен случай руски. Защото от държавното най-лесно се краде. Според мен, ако бяха останали държавни, днес нямаше да се питаме само за "Цанков камък" и за "Белене", а щяхме да се питаме и за далаверите в държавното ЕРП. Ако НЕК тези 600 милиона евро не ги беше похарчила в проекти, без никаква възвращаемост засега, можеше и те като един ЧЕЗ или IVN, или E.on и те да купят едно ЕРП някъде в чужбина.

Водеща: Тема с продължение, не можем да я изчерпаме. Времето ни свърши, за съжаление. Благодаря ви за този разговор, г-н министър.