Проф. Владимир Чуков: не съм оптимист за конфликта в Газа

Въпрос БНТ: През последния месец напрежението между  израелци и палестинци непрекъснато расте. Коя е точката на конфликта, отвъд която може да бъде даден шанс на преговори и изобщо да се мисли за примирие? Отговор: "Ситуацията е много трудно предвидима. Нека погледнем към  2009 г. и 2012 г. - тогава имахме кризи с различна продължителност. През 2009 г. имаше война и то война с всички параметри, тя продължи около месец. През 2012 г. по - скоро беше криза, имаше операция от страна на Израел, която продължи около две седмици.  Сега обаче тази криза реално се превърна във война и ме е страх, че нещата биха могли да отидат отвъд този криичен срок от един месец, на който станахме свидетели през 2009 година. Ситуацията в момента е по-различна - вътрешнополитически по отношение на Израел, по отношение на палестинците, по отношение на региона, но също така в международен план нещата много се промениха. В момента имаме едно надиграване, надлъгване, което обаче  коства живота на много невинни хора - над 1000 палестинци и няколко десетки израелци." Въпрос БНТ: Коя от двете страни сега е с по-втвърдени позиции спрямо предишните кризи, за които споменахте - израелските власти или Хамас? Отговор: Имам чувството, че Хамас иска да се докаже като армия, да възпроизведе една позиция, която е много сходна с тази на Хизбула от 2006 г., когато имаше война между Израел и Хизбула. Сега не можем да кажем, че Хамас напълно възпроизвежда тази ситуация, но виждаме огромния потенциал, който имат. И двете обществени мнения са в своя пик. В Израел наскоро излезе едно допитване, според което 80-90% от хората искат операцията да продължи до край.  Пак искам да спомена, че става въпрос за различни тактики и стратегии ... дори ако щете,  хуманитарната пауза не беше нищо повече от преструктуриране и предефиниране на определени тактически цели. Наистина ситуацията е много сложна и тилът е още по-сложен по отношение на ролята на посредниците. Ако през 2012 беше годината на Арабската пролет и там имаше пълна доминация на Мюсюлманските братя.

Въпрос БНТ: Непрекъснато чуваме призиви от международната общност за спиране на насилието, но коя страна ще има решаващата роля на посредник, който да доведе нещата до примирие? Отговор: Вече споменах, че 2012-та не е 2014 - та, тогава беше Арабската пролет и в Египет управляваше президентът Мохамед Мурси, лидерът на "Мюсюлманските братя". Сега нещата се разделиха. Отначало тръгнаха на три блока - от една страна - групата, която представляваше "Мюсюлманските братя" - става въпрос за Хамас, Турция и Катар, от друга страна антагонистите бяха Израел, Египет и Саудитска Арабия и по средата бяха САЩ и ООН с генералния секретар Бан Ки Мун. Сега обаче след лансирането на посредническия план от страна на американския държавен секретар Кери, който се провали, нещата отидоха в едно двуполюсие и сега тук е въпрос на избор от страна израелския премиер - доколко той ще даде воля на вътрешното обществено мнение в Израел да се върви докрай и доколко ще се опита все още да има някаква международно легитимност, тъй като определено и ООН, и САЩ са против подобно нещо. Наистина ситуацията е много, много сложна и дори си мисля, че останалите регионални конфликти, като ситуацията в Ирак, ако щете, отношенията САЩ - Иран - един от спонсорите и факторите, които много силно подкрепят Хамас, там също нещата много силно резонират, така че въпрос на невероятна задкулисна дипломатическа игра. Въпрос БНТ: Израел мотивира началото на   сухопътната операция с необходимостта да унищожи най- вече тунелите на Хамас, запасите от ракети, военната инфраструктура. Възможно ли е тази цел да бъде изпълнена и това да доведе до изтеглянето на израелските сили от Газа? Отговор: Нека погледнем пак ретроспективно. 2009 г. бяха пак същите цели. 2012 - та година - същите цели. Очевидно има някакъв цикъл от 2 до 3 години, през които Хамас си възстановява военния потенциал.  Не става въпрос само за ракети, а и за тези тунели, които са отдолу. Практически ивицата Газа отдолу е е все едно  имате  метро.  Всичко е прорязано, прокопано отдолу с бункери. И много трудно  само с въздушни удари това нещо може да се постигне. Досетете се при една сухопътна операция колко много невинни жертви би дало населението в самия град. Така че наистина ситуацията е толкова завъртяна, че на практика няма полезен ход. Аз си мисля следното - много трудно израелската армия би си позволила да тръгне да  унищожава бункер по бункер отдолу под тези 10 квадратни километра, които са пълни с ракети и досетете се, че през тези две години, през които няма да има война, те отново ще бъдат възстановени от Иран и други регионални фактори. Въпрос БНТ:Виждате ли вариант за трайно уреждане на този конфликт или той ще продължи с тези повтарящи се цикли на няколко години? Отговор: "Не съм оптимист. Това са две - три годишни кризи и някои от тях избухват в широкомащабна война. За съжаление проблемът се корени в самия конфликт - палестино - израелски, арабо - израелски и,ако щете, сблъсък на религиите. Вече споменах, че много силно прозират отношенията Израел - Иран в цялата история.  И респективно, ролята на Съединените щати и на конкретната администрация в Белия дом. Знаете, поведението на Буш беше едно, на Барак Обама е коренно различно."