Ако Индиана Джоунс беше египтянин, той щеше да се казва... Захи Хауас. Египтолог, посветил живота си на археологията, любител на древните загадки. Неговият личен приключенски филм започва преди 40 години, когато вместо правото избира... любовта.
Проф. д-р Захи Хауас:
Спомням си тръпката, която усетих, когато направих първото си откритие - беше статуя на богинята Афродита. В момента, в който започнах да я почиствам от прахта, разбрах, че археологията е моята любов. През годините направих множество други открития - Долината на златните маски, гробовете на работниците, строили пирамидите в Долината на царете, гробницата на първата жена- фараон - Хатшепсут. Но споменът за статуята на Афродита все още е жив в мен, защото тя ми помогна да открия призванието си!
Днес страстта на професор Хауас е все така силна - и на 63 продължава с разкопките, преподава в Кайро и в Лос Анджелис, оглавява египетския Върховен съвет на античните ценности. Готов е да прекара часове под земята и като Индиана Джоунс, винаги носи със себе си две неща - шапката и чувството си за хумор. Но за разлика от филмовия герой, не се страхува от змии.
Проф. д-р Захи Хауас:
Въпрос: Добре де, не се ли страхувате поне от „Проклятието на фараоните"?
Не, разбира се! Аз харесвам опасностите и живея с тях. Ако не бях такъв, вероятно и съдбата ми щеше да бъде друга. Само преди два дни бях закотвен в тунел, 40 метра под земята, но именно тези преживявания поддържат страстта ми към археологията.
Рискът го отвежда в Сахара, Гиза, Долината на царете и Оазиса на Златните маски - Бахирия. Хауас работи по разгадаването на мистерията около произхода на фараон Тутанкамон и все още търси мумията на Нефертити и гробницата на Клеопатра и Марк Антоний. Професорът и неговият екип са сред първите в света, които използват ДНК анализ, за да разберат истината за древните египетски царе.
Въпрос към проф. д-р Захи Хауас: Има ли тайни, които човечеството никога няма да разкрие, въпреки напредъка на технологиите?
Да, винаги ще има загадки. Аз например използвам съвременни машини за разкопките, както и компютърни технологии, ДНК анализ, но все още има неща, които не мога да си обясня. Все пак Египет е земята на тайните - едва ли ще успея да ги разгадая всичките, но се опитвам да покажа на света магията на моята родина.
Тази седмица Хауас посети и България, за да получи почетната титла „Доктор Хонорис кауза" за приноса му в областта на египтологията.
Проф. д-р Захи Хауас:
Нужно е не просто да обичаш това, което правиш, а да му се посветиш изцяло. Вярвам, че моята отдаденост на работата е единствената причина хората да се интересуват от откритията ми.
Университетът във Велико Търново е първият в Европа, който дава подобно отличие на професор Хауас. Оказва се, че тук той има не само български, но и египетски почитатели...
Д-р Фатен Хамди Ел-Елеми, египтолог:
Винаги съм искала да се срещна с професор Захи Хауас, но всеки път, когато се появяваше възможност да се запознаем в Египет, той все беше зает, така че досега нямах шанса да го видя на живо. Направо е невероятно, че това най-накрая се случи, и то в България!
За Фатен този ден е истински празник, защото го чака още от студентските си години. Отказала се от работата си като екскурзовод, за да се посвети на египтологията. Сега преподава във Великотърновския университет по програма за образователен обмен между България и Египет.
Д-р Фатен Хамди Ел - Елеми:
Надявам се, че връзката между нашите две страни ще се задълбочи и че в бъдеше подобни примери в образованието и науката ще са повече.
Проф. Казимир Попконстантинов:
Наши преподаватели от Катедра „Археология" ще имат възможност да бъдат включени в археологическите екипи, проучващи паметниците в Египет - като се започне от праисторическия период и се достигне до манастирска археология, там богатство е изключително, огромно е. И към това трябва да добавя също така, че колеги от Египет археолози ще бъдат включени също така в наши екипи. И всичко това ние дължим именно на професор д-р Захи Хауас.
Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката:
Най-важно в това поле е обменът на хората. Значи там, където се срещат хората и започват общи интереси, задълбочен диалог в сферата на културата, на изкуството, в сферата на историята - след това вървят и инвестициите. Всъщност голямото проникване се осъществява чрез културния, научния обмен.
Проф. д-р Захи Хауас:
Сигурен съм, че сътрудничеството в тази област ще ни помогне не само да разкрием много световни загадки, но и да направим нови разкрития в България, тъй като аз наистина харесвам страната ви!
Трима египтолози и един археолог, които вярват, че за откритията няма граници, защото те са част от общото ни историческо наследство. Но признават - успехите в науката се постигат трудно, особено във време на икономическа криза.
Д-р Фатне Хамди Ел-Елеми:
Преди всичко археологията трябва да се развива като наука, но също така да намери път към бизнеса.
Проф. Казимир Попконстантинов:
Да има едно добро съчетание между бизнеса и археологията, без да се спекулира и от двете страни, защото наложи ли се, надделее ли комерсиалното, тогава всичко това е за сметка на археологическите паметници.
Сергей Игнатов:
Много са пътищата за развиване специално на археологията, освен публични средства, защото България е малка страна и тук е задължително да има финансиране с публични средства. С развитието на пазарната икономика, и то тя вече се развива, но с усвояване на практиките, преди всичко на тези практики в едно такова демократично съществуване, ще видите, че частните инвестиции ще стават все повече и повече в науката.
Проф. д-р Захи Хауас: Ето, археологията вече е престижна специалност в университетите и аз мога да видя интереса към нея в очите на младите хора - истински щастлив съм, че усещам тази любов навсякъде, където отида!
Една история, която започва с любов и загадка, и завършва с въпроси и отговори...
Сергей Игнатов: Най-важният отговор, и това ще го набивам в главата на моите студенти до последно, е, че човешкият живот не започва с появата ни в това тяло и не свършва със спирането на живота в това тяло. И това е изключително важно послание, защото когато човек знае, че е лимитиран във времето, той върши всичко, което е противно на Божиите заповеди, защото трябва бързо нещо да се окраде, да се изяде, да се придобие, а когато има една по-дълга перспектива, той започва да се замисля за своите постъпки.