Чехия на избори - прилики и разлики

Митрополит Кжищоф:
- Тук в Моравия, Кирил и Методий са донесли и винарството, отглеждането на грозде. То е много разпространено в Южна Моравия. Нашето моравско вино е виното на Светите братя. Те ни научиха през 9 век.

Готвят се да пеят. Чехи и българи репетират в музея - тук, където са изложени находките от разкопаната базилика. Една византийска монета, парче коприна и част от лакътна кост трябва да докажат, че тъкмо в Микулчице великоморавците положили своя архиепископ Методий.

Д-Р Синек:
- Аз се присъединявам към тази теория, защото работя тук и много ще се радвам да е истина.

Готвят се и за избори - но само чехите. Наслаждават се на последната седмица преди вота за Долна камара на парламента. По традиция чешките избори трудно излъчват победител. На последните Чехия осъмна със 100 депутати от десницата и 100 от левицата.

Проф. Д-Р Дворжакова:
- Не че хората са разделени. Проблемът е в политическото общуване и май е общ за всички посткомунистически страни: Политиците се държат помежду си като врагове, не като конкуренти.

Затова и кампанията е агресивна - въпреки западното й лустро. Да, но на Запад, твърди дамата-политолог, най-ценното качество на политиците е търсенето на консенсус.

Проф. д-р Дворжакова:
- А ние си играем на победители и победени. И не щем да си говорим с другите, защото ако дойдели на власт, щяла да настъпи катастрофа.

Човек гледа тукашните средновековни градове и си мисли: чехите обичат аристокрацията. Може би на това разчита 73-годишният Карел Шварценберг, наследник на принцове и графове от една от най-големите благороднически фамилии в Европа със замъци и титли. За себе си казва, че не е филантроп и носталгик.

Шварценберг:
- Нашето време е минало. Ние сме последните мохикани. Можем да пишем романтични книги - като прочутия роман, който със сигурност е преведен на български. Но мохиканите стават все по-малко и вече губят значение. Някой талант може да постигне нещо поединично, но като група - никога вече.

Сенатор, приятел на Вацлав Хавел, бивш външен министър, той създаде партията ТОП 09, която веднага стана предизборен хит.

Шварценберг:
- Безотговорността в нашата политика и повсеместната корупция така ме нервираха, че реших - трябва да се направи нещо.

Корупцията нервира и д-р Дворжакова. Тя води тежка битка срещу уреждането на университетски титли за политици и магистрати - голям скандал в Чехия. Студентите я подкрепят с група във Фейсбук.

Д-р воржакова:
- Държавата е много скъпа. Но не заради обикновените хора, а защото много пари се крадат. Ето, ние имаме най-скъпите магистрали в Европейския съюз.

Разбира се, досегашните управляващи привличат основните обвинения. Десницата сама се спъна след няколко скандали, които костваха поста на Мирек Тополанек, лидер и премиер. Но подмладеното ръководство топи разликата със социалдемократите. Така че на изборите всичко е възможно.

Бендл:
- Корупцията ли? Вечна битка и вечна политическа тема. Рецептата е по-малко пари да бъдат разпределяни през бюджета и повече да останат в джоба на хората.

Д-р Дворжакова:
- Всеки говори срещу корупцията, но никой случай не е разследван докрай.

Никой не смее да предскаже изборния резултат. Четири малки партии като тази на Шварценберг кръжат около петпроцентовата бариера и объркват коалиционните сметки. Има всякакви варианти, включително социалдемократическо правителство на малцинството, подкрепено от силните чешки комунисти. Но от това няма ли да подскочат чехите?

Д-р Дворжакова:
- Че защо? Страхуваме ли се, че те ще върнат комунистическата система? Не мисля. 20 г. воюваме с призрак, който вече го няма.

Нападки, реклама, малки партии, объркани прогнози. И класически антикризисни програми. Левицата предлага социални мерки. Десницата съкращава държавните разходи и плаши с Гърция.

Бендл:
- Ние от десницата имаме по-добрата рецепта. Не искаме да харчим парите, които още не сме изработили. А социалдемократите искат тъкмо това.

Д-р Дворжакова:
- Политиката не е дали искаме този или онзи човек. Политиката е дали искаме тази или онази практика.

Скулптурата е на скандалния Давид Черни. Тук като тоалетна е изобразена не България, а самата Чехия: писоарът очертава нейните граници. В родината на Швейк и Кафка шегата и саморекламата работят, а политическият маркетинг стига до звънене по домашните телефони на избирателите.

Шварценберг:
- Когато ти се отвориш, отварят се и избирателите... Хората имат различни идеологии, но трябва да могат да изпият една бира заедно.

Потомственият княз сам прави сравнение с друг бивш изгнаник, влязъл в политиката, чиято роля определя като положителна.

Шварценберг:
- Преди Цар Симеон да се върне в България, аз му казах, на базата на моя опит: „Трябва! Но благодарности не чакай." Някои смятат, че той се е провалил. Но според мен даде решаващ импулс в посока Европа. А това е най-важното. Личните последствия нямат значение.
- И какво казвате за благодарността в политиката?
- Такова нещо няма. Не. Благодарността в политиката се изразява в един мощен ритник в задника.

Точно тук му е мястото да се върнем в Микулчице. Внезапен дъжд обърква плановете на българи и чехи, но хората не се отменят. На централноевропейските българи им харесва да бъдат заедно, пропътували са стотици километри. Знаят си и проблемите - как да запазят културните домове и училищата в Прага, Братислава и Будапеща. И отец Пламен от Прага има молба към Господ.

Отец Пламен:
- Да дарува една българска църква - и разбира се, българска църковно-народна община.

За празника са дошли историци, депутати, председателят на парламента Цецка Цачева. Значението на Микулчице расте - и заради усилията на българското посолство в Прага. Цачева предлага честването да стане част от българския държавен протокол, а Микулчице да мине под закрилата на ЮНЕСКО. Но най-важна е срещата с българите.

Цачева:
- Начинът, по който те разпитваха за България по най-човешки начин: „Кажете, как е там?". Мисля, че сме длъжници на тези българи. И дори не само с информация - дай Боже държавата да има начин да помогне и финансово.

11 века по-късно личността на Свети Методий отново събира, българи с българи, славяни със славяни. В моравския Оломоуц православната църква се казва „Свети Горазд", теологическият факултет - Свети Кирил и Методий. Тук един учен казва - проблемите на Европа днес са свързани с морала и традициите.

Чернушка:
- Ако се обръщаме към традициите, те ще се срещат. И ние ще знаем не само къде сме, но и кои сме - европейци, свързани и със Запада, и с Изтока на християнството.

И за да не прозвучи кухо темата „Европа и ние, малките", митрополит Кжищоф идва на помощ с още една гастрономическа метафора.

Митрополит Кжищоф:
- Не трябва да се опасяваме, че ще се разтворим в Европа. Нека подчертаем типичното - за нас, чехите и за вас, българите. И да го включим в големия европейски дом. Един пример от Северна Морава: оломоуцките "тварушки", "сречки", едно специално сирене, патентовано в Европейския съюз. Госпожата, която го произвежда, получава помощи именно заради сречките от Оломоуц. Така Европа подкрепя местната култура.

Цачева:
- Делото на Кирил и Методий е нещо, което за първи път исторически, но и в настоящето показва мястото на България. А то е, че ние изначално сме в европейските земи, а днес в европейския съюз.

Митрополит Кжищоф:
- Още като младеж се възхищавах на българския народ именно за това, че почиташе Светите Кирил и Методий във времена, в които цареше атеизъм.

Да, Европа е обединена. Но все пак между нас и тях има граница. Княз Шварценберг опитва да обясни.

Шварценберг:
- Преди 50 години в САЩ още се чувстваше разликата между южните щати, които бяха загубили Гражданската война век по-рано, и победилия Север. Европа преживя по-дълга гражданска война - от 1914 до 89-а. 75 години война с различни фронтове и съюзи. Накрая Северозападът победи, а Югоизтокът загуби. И няма защо да чувстваме вина: Въпреки че бяха освободени, чернокожите от Юга изстрадаха поражението почти толкова, колкото и белите. Нашият регион загуби: как да заобиколим този факт?

Но кое е победа и кое - загуба? Един е отговорът днес, друг - след 11 века.

Чернушка:
- Интересно ми е дали към края на живота си Свети Методий е имал чувството, че всичко това си е струвало. Днес ние знаем, че е така, но дали го е знаел и той - след като е преминал през пътувания и трудности, затвор и отхвърляне? Дали е вярвал, че делото му е имало смисъл?

И трябва ли да минат 11 века, за да се разбере дали ние самите сме от победилите или от загубилите?