Марк Михилсен: Кризата е най-належащият приоритет

Гост в студиото на "Денят започва" бе посланикът на Кралство Белгия у нас Н. Пр. Марк Михилсен, който представи приоритетите на страната си при председателството на Европейския съюз.

Водещ Марин Маринов:
Здравейте отново, вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. В следващите минути ще говорим за белгийското председателство на Европейския съюз, за приоритетите, за това, което ще се отрази като цяло и върху евросъюза, а конкретно и българските измерения. В студиото сме с посланика на Белгия у нас Негово превъзходителство Марк Михилсен. Добро утро, здравейте. Бяха изтъкнати като основни приоритети на белгийското председателство противодействие на кризата, социално-икономически проблеми, Стокхолмската програма, климатът, разширяването на съюза. Кризата ли е основният сред тези приоритети?

Марк Михилсен:
Бих казал, че кризата е най-належащият приоритет. Ако разгледате испанското председателство, те просто трябваше да се справят с кризата. И именно защото имаше една ситуация на бюджетите, която беше особено явна в Гърция, но тя не засегна само Гърция. За щастие и за нас, слава богу, успяха да направят един пакет от спасителни мерки и сега под белгийското председателство този пакет ще бъде изпълнен. Но не е важно само да се занимаваме с управление на кризата ден след ден, икономическата криза, ще трябва да бъде погледнато по-далеч и по-напред в бъдещето, и да се замислим как да подсилим бюджетната дисциплина в Европейския съюз. И ако говорим за финансовата криза, която датира отпреди 2 години, въпросът е как да се подсилят международните финансови мерки за регулиране и това е въпрос, който също ще бъде разгледан по време на белгийското председателство.
По отношение бюджетния проблем, бюджетната дисциплина, има работна група, която се оглавява от президента на Европа г-н Ван Ромпой, и есента ще имаме конкретни предложения. След това има и съответно дългосрочна перспектива, а там въпросът е как да създадем такива условия, щото Европейският съюз да стане конкурентоспособен като икономика в дългосрочен план. Не само конкурентоспособен, а също да има икономика, която да гарантира заетост на хората. И този въпрос като наша цел ще бъде въведен и в европейската стратегия "2020". Това е стратегия, решена в края на испанското председателство. Има пет цели за определени допълнителни средства за развойната дейност, за постигане на по-високо образователно равнище, средства за предотвратяване отпадането на ученици от училищата и тези цели трябва да бъдат изпълнени сега от всяка страна членка поотделно. Така че... всяка държава членка поотделно, т.е. те трябва да предприемат мерки и след това да ги обявят пред Европейския съюз. И това също ще се случи в рамките на нашето 6-месечно председателство.
Водещ:
Повече регулация, повече намеса от страна на институции, на държави, наддържавни институции, това ли е рецептата за противодействие на кризата или повече пазар, повече инициатива?
М. Михилсен:
В първия вариант няма нищо, което да изключва втория непременно. За да имаме успех в лидерството на бизнеса, на предприемчивите, трябва да има една рамка от много обективни и простички закони. Ако отворим вратата за закона на джунглата, и то много бързо, ще изпаднем в ситуация, в която най-силният печели и няма никаква реална конкуренция. Вижте сега международните финансови пазари, смятам, че това е пазар, който в миналото не беше достатъчно регулиран и банкерите започнаха да прибягват до неща, които преди това не бяха правени за съжаление, и се изправихме пред ситуация, в която основните правила не се прилагат.
Водещ:
Споделяте ли, мрачни прогнози се чуват като резултат от кризата в Гърция, за възможно разрастване на кризата, за крах на еврото, за край на еврозоната, за обсъждане възстановяване на национални валути, такива гласове се чуват. Това абсурдно ли звучи, или наистина е реална потенциална алтернатива, възможност?
М. Михилсен:
Европейският съюз работи по сценария, в който насърчаваме бюджетната дисциплина и я укрепваме. Тя е необходима в ситуация, в която, разбира се, все още има и различни икономики на държавите членки, но те ползват една и съща валута. Това е еврото. Ясният европейски избор е да подсилим, да засилим еврото, така че няма връщане назад, няма да се върнем назад, но ще се опитаме да предотвратим да не се случват повече сценарии от гръцки тип. Това е единият от елементите. Вторият елемент е, лесно е да се каже, добре, хайде ще оставим еврозоната, че това е най-лесно, обаче Гърция в този момент също е част от еврозоната. Там няма национална валута вече и ако има някакъв политически проблем, последното решение беше да се девалвира съответно европейското... европейската валута, и то по един
начин, който беше много бърз и неочакван, защото ако пазарите са уведомени, това девалвиране на европейската валута не би имало ефект, т.е. не можем да девалвираме нашата валута, за да отрежем, така да се каже, лентата след 6 месеца със завръщането на националните валути, но нещата няма да се получат по този начин.
Водещ:
Каква е оценката ви за дейността на българското правителство? В икономическата и във финансовата сфера? Беше поставено като цел преди време ускорено влизане в чакалнята на еврозоната, балансиран бюджет. Сега се очертава бюджетен дефицит. Вашата оценка за тази една година.
М. Михилсен:
Отчасти ситуацията във всяка държава - членка на Европейския съюз, е уникална. България, и се радвам за вас, не усети толкова силно финансовата криза. За съжаление България, както и повечето други европейски държави, усеща ефекта и резултата от глобалната икономическа криза. България влезе малко на по-късен етап в икономическата криза и вероятно ще й отнеме повече време да излезе от тази криза. И това се дължи на редица причини според мен. Ако разгледате конкретния случай и... споменахте тази част, нали, споменахте и вие за чакалнята на еврото, или т.нар. система ЕРМ-2. Дефицитът сега е над 3-те процента, което изискване... И в този момент е невъзможно да се подаде молба за членство в ЕРМ-2. Но от гледна точка на Белгия бих казал, че не бива човек да превръща във фетиш тази си цел, да бъде част от еврозоната. И според мен първата задача на българското правителство е да извади страната от икономическата криза. И отчасти това би могло да стане, ако е направено така, както трябва, като се задържи дефицитът малко над нивото, което по правило трябва да има. Защото така влизат тези пари в икономическата система и ако държавата си плаща по-бързо сметките на изпълнителите фирми, по този начин финансовата система на фирмите ще бъде стабилизирана. Те ще бъдат по-облекчени и икономическата система ще сработи. Ще започнат колелцата й да се въртят по-бързо. И едва тогава, когато се забележи растеж и ръст в икономиката, съответно дефицитът ще започне да намалява.
Водещ:
Предполагам, следите дебата около съдебната система в
България. Имате ли доверие в българското правосъдие? Смятате ли, че съдебната система успява да разсее съмненията, които периодично се появяват към нея, сама, сама да разсее тези съмнения, или е необходим, така, подтик от някоя от другите изпълнителни власти? От някоя от другите власти.
М. Михилсен:
Смятам, че българската съдебна система така или иначе й се дава тласък от другите власти, защото има и механизъм за наблюдение и сътрудничество. Ние имаме такъв механизъм и ударението за мен е сътрудничеството. Този механизъм се изпълнява в рамките на Европейския съюз. Европейската комисия следи и упражнява мониторинг на този механизъм. На всеки 6 месеца се пишат доклади по две конкретни теми - напредъка на България при борбата с организирана престъпност и корупция, от една страна, и на второ място, промените в съдебната система, в правосъдието.
Ако разгледате последния голям доклад от юли 2009 г., там ще видите, че Европейската комисия има направени конкретни 20 предложения и препоръки България да ги изпълни. Така че има, така да се каже, една роля на треньор, така да се каже. Естествено на второ място е политическата воля, идва, на правителството, която да изпълни тези препоръки. И ако
разгледате последните доклади, последния от март тази година, докладът на комисията твърди, че се отчита наличието на политическа воля да бъдат променени нещата. Поне това е положителен знак според мен и се надяваме в края на месеца, когато се изпълни задачата по мониторинг, когато излезе
последната версия на доклада, дано да го е отчела комисията.
Водещ:
Добре. Само да ви попитам липсата на съставено ново правителство в Белгия проблем ли е за председателството на Европейския съюз, или по-скоро е шанс да се, така, на преден план за излезе фигурата на новия председател на Европейския съюз?
М. Михилсен:
Най-напред Белгия, бих казал, е голям сторонник и поддръжник на закона от Лисабон и всички тези нови институции, които са създадени с него, на договора от Лисабон. Особено функцията на баронеса Аштън и на европейския президент. Защото тези две личности имат външната роля да представляват Европейския съюз към външния свят. И тази нова ситуация отменя онова, което преди 30 години Хенри Кисинджър каза - ако искам да се обадя на Европейския съюз, на кого да се обадя? Тоест в един съюз с нашите размери е необходимо да сме видими, кои сме ние за външния свят. Това е. По отношение нашите 6 месеца, факт е, че имаме председателството на всички формации на съвета, с изключение на този на лейди Аштън и на европейския президент. Краткият отговор е - не, няма проблем, защото няма антиевропейски партии в Белгия. Всички партии имат една и съща основна нагласа, когато става въпрос за Европейския съюз. Второ, програмата не ни е съставена само от нас, а заедно с нашите унгарски и испански приятели, а също и на всички нива на федералната държава Белгия. И в държавата, федералната, и в окръзите, областите, и в общините. Така че процесите за
създаване на правителство в момента се движат на местното равнище. Така че имаме една програма, която е вече създадена. Така че, когато дойдат на национално равнище, те вече са подписани и разписани нещата като програма на местно равнище.
Водещ:
Добре, много ви благодаря за този разговор. Успех ви желая.