Петър Москов за мистерията на дясното обединение

В студиото на "Панорама" Петър Москов обясни, че на никой не му харесва начинът, по който изглежда България. Има два вида хора - носталгично настроени, които смятат, че страната ще се оправи, ако се връща назад и такива, които смятат, че трябва да се върви само на напред. Той подчерта, че е от втория вид. В момента това, което обединява ГЕРБ и ДСБ е общият противник на България - управляващата тройна коалиция. Относно изказването на столичния кмет Бойко Борисов Москов обясни, че проблемът на България не е в ДПС, а във върхушката на ДПС. Проблемът не е етнически, а криминален.

Пълен текст на интервюто

Водещ Бойко Василев:
Добър вечер. Петър Москов от ДСБ за мистерията на дясното обединение. Аз искам да започнем конкретните разговори тъкмо с вас, защото, ако кажем, ако обобщим на едро и ако кажем, ето, народът е виновен или държавата е виновна, нямаше ли такива обяснения за някои неща в българския преход тъкмо от вашата партия "Демократи за силна България".
П. Москов:
Поне аз не мога да направя такава аналогия. Аз отново казвам, не е въпросът за това да се връщаме към реминистенции от миналото, когато държавата е всичко и всички. Въпросът опира до налагането на държавност, т.е. до ясен и честен диалог между управляващи и хора, които ги избират, който ясно дефинира ангажиментите на държавата, докъде стигат те, не повече, но не и стъпка по-малко.
Водещ:
Не, ако задам въпросът по друг начин - не бяхте ли вие партията, която се мръщеше на народа, а сега иска да бъде бяла и добра.
П. Москов:
Започваме един друг разговор, различен от темата, за която говорихме досега.
Водещ:
Да, разбира се, аз обявих обявих категорично.
П. Москов:
Това, което ще отговоря на вашия въпрос е следното. Твърдя, че реформистки настроената общност, общността, която твърди, че България трябва да се развива чрез все по-задълбочаващи се и обхватни реформи, е малцинство. Малцинство не в Бойко-Борисовия смисъл на думата, малцинство от гледна точка на това, че са по-малко хората, които считат, че просперитетът е следствие на дълготрайно усилие, което е индивидуално, а не идва от царе, войводи и други магьосници. Това малцинство успя да направи стъпките, за да може България все пак да достигне до някъде. Твърдя, че това малцинство трябва да бъде консолидирано, за да може да продължи България в същата посока. Знаете ли на никого не му харесва начинът, по който България изглежда в момента. Само че има два типа хора: едните, може би повечето, считат, че трябва да направим стъпки назад в сигурното, в старото, в спомена, в младостта, ако щете. Аз съм от хората, които твърдят, че България трябва да продължи със стъпките напред, колкото и болезнени да бъдат те, защото това е единственият начин за достигане на правила и стандарти.
Водещ:
Като споменахте Бойко Борисов - как вървят вашите отношения с ГЕРБ, защото вие сте човекът, който преговаря с тях и както разбираме, доста сте напреднали във вашето взаимно привличане.
П. Москов:
Абсолютно всичко във отношенията между ДСБ и ГЕРБ е на показ. С ГЕРБ наистина така имаме диагнозата за общия противник. Той е общият противник на европейското бъдеще на България и това е тройната коалиция, която управлява в момента. На тази база с ГЕРБ още от лятото имахме съвместни действия и нещата са, пак казвам, на показ и пред очите на цялото българско общество.
Водещ:
Не мога да ви позная, г-н Москов, вие бяхте острието срещу ГЕРБ на кметските избори и сега говорите така.
П. Москов:
Твърдя, че ГЕРБ е политическа сила, която търпи развитие. Твърдя, че ГЕРБ не е политическата сила, която дойде на политическата сцена със заявката, че Тодор Живков е построил две Българии. Твърдя, също така, че ДСБ вече не е политическата сила, която слуша единствено и само себе си. И пак казвам, това е усилието, което е нужно цялото реформистко малцинство да направи. Да направи така, че всеки един глас, всяко едно индивидуално желание България да върви напред да бъде зачетено.
Водещ:
Под всичко ли, което казва Борисов, се подписвате?
П. Москов:
Аз не мога да се подпиша нито под всичко, нито под нищо, което казва Борисов, просто защото го е казал Борисов.
Водещ:
Конкретно имам предвид това, което каза в Чикаго.
П. Москов:
О, не, далеч съм от мисълта да се подпиша под това, което казал в Чикаго. Знаете ли от... не мога да приема и категорично се дистанцирам от изказа, от начина, по който са разказани някакви неща. По същество има здрав разум в това, което говори г-н Борисов, защото никой няма да отрече, че предимно възрастните хора са хората, които отиват да гласуват, че има етнически контролиран вот и че има купени гласове. Съвсем отделен е въпросът, че аз не мога да приема такъв начин на мислене от политик. Защото работата на политика е да препятства, да спира възможностите за конфронтация, докато случаят е отделен. Но има нещо сериозно в разказа на г-н Борисов за действителността. То е също толкова сериозно и в разкази на г-н Свинаров например от последните дни, и то е в разговора за етическия модел, за етноса и т.н. Твърдя, че всяка една политическа сила и всеки един политик, който има претенцията да води България в посоката, в която се разбрахме напред към реформите, към ценностите на Европейския съюз, трябва да си даде ясна сметка за едно нещо. Проблемът не е в ДПС. Проблемът е във върхушката на ДПС. И проблемът не е етнически, а е криминален.
Водещ:
Добре...
П. Москов:
По същия начин стои и въпросът с купуването на гласовете на малцинствата. Проблемът не е етнически, а криминален. И това е разговор, който веднъж завинаги трябва да бъде приключен.
Водещ:
Вие обаче можете ли, като говорим за вас, как, вие, партията, която се отцепи от СДС, става мотор на дясно обединение - не само със СДС, но и с други? Как така стана?
П. Москов:
Аз ще взема повод от анонса, който вие дадохте на нашия разговор, за мистерията на дясното обединение и ще се опитам да демистифицирам това нещо. Знаете ли, аз се явявам във вашето студио тази вечер, може би, повече или по-малко, като защитник на идеята за един обединен десен блок. Защото имам усещането, че тази инициатива, тази кауза има нужда от защита. Защото все повече започваме да отиваме от сферата на рационалното в сферата на мистиката. И за да рационализирам нещата, ще се опитам с две думи да кажа за какво става въпрос. Имаме държава, нашата държава, в която ние живеем, в която ние си плащаме данъците, в която нас ни обират, която е изправена пред комбинацията от тежка икономическа криза и абсолютно вече гарантирана външна икономическа и политическа изолация. Това е държава, която посреща предизвикателствата на времето в тази комбинация и управляващите в момента държавата не могат да дадат своя политически отговор на нито едно от тези две предизвикателства.
Водещ:
И какво правите вие?
П. Москов:
Те скоро разбраха... секунда... скоро разбраха, че има политическа криза, и все още не са разбрали, че са ни изолирали от цивилизования свят. А това води до следната логика - твърдим, че оттук нататък начинът България да влезе в сферата на нормалността е следният. Първо, тройната коалиция да бъде свалена от власт и, второ, на власт да дойде мощно десноцентристко обединение с две цели. Първата цел е ясен, обвързан с конкретни срокове и конкретни параметри, антикризисен план. Защото кризата ще удря всеки един български гражданин по джоба всеки изминал ден все по-тежко. И второ, отново план с ясни ангажименти, с ясни срокове за връщане на доверието на Европа в България. Това е програмата, която изисква обединението на десницата.
Водещ:
Защо...
П. Москов:
Ако някой не го разбира, той наистина живее сам в свой собствен наистина мистичен свят. Аз се надявам, че след това, което казах, всеки един от вашите зрители ще разбере каква е нуждата от обединението на десницата.
Водещ:
Защо обаче почнахте този разговор с парите точно не мога да разбера.
П. Москов:
Вие грешите, ако смея да направя този извод. Не сме почнали разговор с парите, ние сме почнали разговора за обединение около принципи. И принципите...
Водещ:
Всеки да даде пари за предизборната кампания.
П. Москов:
Не, не, принципите около които твърдим, че трябва да се обединим, са нещата, които разказах досега. Тоест...
Водещ:
А не с парите?
П. Москов:
Вижте всяка една кампания има финансова страна и аз твърдя, че е лицемерно да казваш, че няма финансова стана. Аз питам защо някои от другите политически сили дотук не е направил своята финансова рамка на предстоящата кампания. Защото това направи ДСБ и това предложи на потенциалните си коалиционни партньори. И казвам следното...
Водещ:
А защо?
П. Москов:
...за мен би било абсолютно неприемливо или много по-неприемливо да бъда част от избор, в който в парламента влизат народни представители избрани с парите на господата Галеви, Ковачки, Черепови и т.н., отколкото с ясно финансиране, с ясни параметри, гарантирана от политическите партии кампания. И това е разговор, от който аз няма да отстъпя. Всичко друго е лицемерно.
Водещ:
Да, де, ама от вас... бягат хора от вашата партия вместо да идват в нея.
П. Москов:
Знаете ли, няколко пъти съм във вашето студио и вие винаги ми задавате въпроса дали хора бягат от нашата партия. Всеки път въпросът ви е свързан едни трима души, които постепенно бягат отнякъде отиват нанякъде. Но въпросът ви е доста по-сериозен и аз бих искал да го разкажа така. Не че мнението на всеки един отделен човек, който се изказва в публичното пространство, дълбоко ме вълнува, всеки има правото да казва каквото иска, дори и да греши. Но от името на общността, която вижда в ДСБ своята политическа сила, аз дължа отговор. И дължа следния отговор: не приемам упреци за моралност или неморалност по принцип. За мен е маниакална претенцията да считам, че аз по принцип съм по-морален от вас или обратното. Когато говорим за политика, моралът се свежда до това дали политическата сила води политика в дадена линия и следва един и същ приоритет. За мен моралното основание за съществуването на ДСБ е реформисткият проект на България. И в това отношение ДСБ няма отклонение нито на йота. Всичко останало, пак казвам, е маниакална претенция и домен по-скоро на църквата. Но аз бих искал да се върна на разговора ни за това, което вие нарекохте мистификация. Надявам се, че доста съм демистифицирал това, което наричаме дясно обединение, и бих искал да продължа.
Водещ:
Моля ви, само с едно изречение още.
П. Москов:
Едва ли ще ми е възможно толкова сериозна тема с едно изречение, но ще се опитам да кажа следното. Нуждата от дясно обединение е продиктувана от това това реформистко малцинство да представлява, да има свое представителство в следващото управление на България. Разговорът дали една или друга политическа сила от десницата поотделно би могла да влезе в парламента, е разговор, изместен от центъра. Това не ме интересува.
Водещ:
Добре.
П. Москов:
Дали ние или СДС... да, поотделно ние можем да влезем в парламента, но не е това целта. И сега сме в парламента, и сега сме добра опозиция, и сега признати от всички. Важното е обединение на усилия, за да може реформисткият проект на България да има своето представителство във властта. В това отношение, аз, ние в ДСБ очакваме ясното заявление на другите политически сили вдясно. Считат ли, че така изложената логика е валидна или ще говорим за това кой ще има изгода от едно или друго нещо. За ДСБ този разговор стои на заден план.
Водещ:
Добре. Благодаря ви.