Певицата Джанис Харингтън – глас като слънчева светлина

Глас, топъл като слънчева светлина. Така музикалните критици описват американската госпъл и джаз певица Джанис Харингтън. Музиката е в кръвта й - може би затова е готова да отговори на всеки въпрос с песен. Родена в щата Охайо, но израстнала в Калифорния, днес тя живее в Германия. За себе си обаче казва, че е посланик на госпъл-музиката навсякъде по света. До нея е и китаристът Дилън Вон, с когото Джанис работи от години. Започнала кариерата си с изпълнения пред американските войници във Виетнам.

Джанис Харингтън:
- Причината бяха баща ми и брат ми - те бяха военни, служеха в армията. Не разбирах защо мъжете в дома ни все отсъстваха, и исках да видя с очите си онова, което ги отдалечаваше от нас. Но когато отидох там и се срещнах с всички тези прекрасни хора, които защитаваха страната ни, ми се прииска също да помогна. Затова бях два или три пъти във Виетнам. Радвам се, че го направих, защото по този начин аз също служих на моята страна.

Репортер:
- Помагали сте чрез музика?

Джанис:
- Да.

Репортер:
- А днес можете ли да кажете кой бе прав в този конфликт?

Джанис:
- В една война никой не е прав. Съжалявам, но е така. На мен ми се иска всички хора да живеем заедно, в мир. Аз не съм човек, който има правото да съди, но просто бих искала да спрем с войните!

Репортер:
- Откъде всъщност дойде любовта Ви към музиката - това семейна традиция ли е?

Джанис:
- Да, струва ми се, че съм обикнала музиката още в корема на майка ми. Тя също пееше в госпъл-състав и музиката бе навсякъде около нея. Обичах майка си заради това... Така израстнах - с музика, а после дори започнах да пея в същия състав.

Дилън Вон:
- Моята страст към музиката започна още в детските ми години, защото баща ми често свиреше у дома - както джаз, така и класическа музика. А после открих популярните парчета, които се въртяха по радиото. У дома винаги звучеше музика!

Репортер:
- А тя донесе ли Ви щастие?

Дилън:
- Да, аз така или иначе съм щастлив човек. Късметлия съм - имам страхотно семейство и четири деца. Наистина ми върви в живота!

Джанис:
- А аз имам пет деца, 16 внуци и един пра-пра- внук.

И те пеят госпъл. Така традицията се предава от едно поколение на друго - възниква в църквите на афроамериканските християни, за да стигне до поп-музиката на Мадона, Бритни Спиърс и Тина Търнър. Според Джанис „госпълът е просто музика с ритъм", която може да звучи като блус, рок или хип-хоп. Това, което я отличава обаче, е историята...

Джанис:
- Ако се върнем назад във времето, ще видим едно африканско село, чието население е изтръгнато от земята си, за да бъде докарано в Америка. Пеенето е било единственият начин тези хора да съхранят традициите си, защото не са притежавали нищо друго. Пеели са за отнетите си права, за тежкия труд, но също така за радостта и щастието.

Репортер:
- Новият президент на САЩ - Барак Обама, накара хората да повярват в посланието му: „Да, ние можем!". А Вие можете ли да си представите да изпеете госпъл или джаз песен, в която да използате тези думи със същото въздействие?

Джанис пее:
Yes, we can, yes, we can
We've come a muddy, a muddy long way
You know, I didn't think I'll see the day
That a black American will be the President of a land
(Да, ние можем,
изминахме кален и дълъг път,
не съм мислила, че ще видя деня,
в който чернокож американец ще бъде президент на страната)

Репортер:
- Значи Вие сте фен на Обама?

Джанис:
- О, всички са фенове на Барак Обама! Той има топло излъчване, интелигентен е и е много, много искрен, макар че е здраво стъпил на земята. Ако седеше тук, щях да му кажа „Здравейте, г-н Обама, толкова ми е приятно да се запознаем! Благодаря Ви - аз зная, че Вие ще успеете. Да, ние можем!"

Репортер:
- Коя е най-голямата промяна, която той успя да постигне?

Джанис:
- Това, че бе избран!

Дилън:
- Всичко! Това е думата - всичко! Трудно е да се опише колко велик е този човек. Помислете си само - той е чернокож, баща му е африканец, а сега е президент на Съединените щати. Това означава много за хората по света.

Джанис:
- За съжаление, той стана президент във време на финансова криза. В интернет върви една шега: „Белият човек обърква всичко, а черният трябва да почисти след него."

Репортер:
- Тогава да Ви попитам - имаше един известен американски филм, който се казваше: „Белите не могат да скачат." А какво не могат да пеят белите?

Джанис:
- Не вярвам в подобно разграничение. Всичко зависи от добрия учител. Ако аз Ви учех как да пеете, щях да Ви помогна да намерите свое собствено звучене. А когато става дума за спорт - не всички могат да бъдат звезди като Тайгър Удс, но това не означава, че не могат да играят голф. Важно е не това, което не можете да правите, а това, което чувствате, че можете!

Репортер:
- А Вие можете ли да изпеете хип-хоп песен сега?

Джанис веднага запява, много бързо темпо:
Hey everybody, here we come,
We've got the rhythm in our body
Getting ready to burn
Come on and jump in the action
If you wanna do the brake
Rock our bodies down the street
Watch hip-hopers swinging with the beat
Rock all night till a quarter past four
When the sun goes up you'll be asking for more

Репортер:
- Май за Вас няма граници?
Джанис:
- Не, няма. Това е микс от рап, хип-хоп и всичко останало. Нали знаете, аз просто го правя по мой начин.

Репортер:
- На сцената сте толкова емоционална и пълна с енергия. Често пеете и за любов.

Джанис:
- През цялото време.

Репортер:
- Има ли нещо друго, което си заслужава да бъде възпято в песен?

Джанис:
- Знаете ли, за мен всичко опира до любовта и до чувството за благодарност. Аз съм благодарна дори за това, че събудих тази сутрин! През 1993 година преживях тежка операция, откриха ми тумор и прекарах един месец в болница. Но не бях уплашена, защото носех вярата в себе си. Господ бе до мен.

Репортер:
- Вярата ли Ви помогна да преживеете този тежък период?

Джанис Харингтън:
- Да, вярата. Всеки от нас я носи в себе си. Трябва да имаме вяра - тя е важна за хората по целия свят, независимо от религията. Вярата е в основата на всичко.