Култура и образ – генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова

Ирина Бокова адмирира идеята, издигната от президента Първанов преди три години, за създаване на център за опазване на нематериалното културно наследство на България. Тя поясни, че тази идея сега се реализира с решение на Министерски съвет.

Пример за нематериално културно наследство, според Бокова, са Бистришките баби. Това е първият по рода си център, който се създава в България под егидата на ЮНЕСКО, подчерта тя.

Ирина Бокова заяви, че трябва да се вземат много сериозни мерки, за да не се включи Несебър в списъка на застрашени обекти.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ Бойко Василев:
Обстановката става сега съвсем международна, защото - Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, добре дошли в България в този пост и добре дошли в нашето студио вече за първи път в това качество.
Ирина Бокова:
Благодаря, благодаря.
Водещ:
По-специална ли е България за генералния директор на ЮНЕСКО?
И. Бокова:
Когато генералният директор е българин или българка, разбира се, че България е по-специална. Без съмнение за мен е особено вълнение, особено ми е приятно да бъда тук на първото официално посещение. Трябва да кажа, че едно странно чувство на... как да се държа, как хората се държат към мен, все пак аз съм свой човек в България, в тези среди и заедно с това представлявам една от големите организации на ООН, но ми е изключително
приятно.
Водещ:
Да не чуят в Париж, че имате по-специално отношение в България, че ще ви се сърдят.
И. Бокова:
Те много добре знаят.
Водещ:
Те знаят.
Водещ:
Разбрахме сега, че заедно със споменатия тук министър Рашидов правите център за опазване на нематериалното културно наследство в България. Кой се интересува от нематериалното? Тук само за материалното говорим досега.
И. Бокова:
Знаете ли, това е една великолепна идея според мен, която президентът Първанов издигна преди 3 години, 2007 г., когато беше подканен от моя предшественик г-н Коичиро Мацура, тогавашен генерален директор, да участва в откриването на 34-та генерална конференция на ЮНЕСКО, която сега се материализира с решение на Министерския съвет, и... аз тогава не смятах, че ще подпиша това споразумение от другата страна, от страната на ЮНЕСКО, което направихме ние с г-н Вежди Рашидов в понеделник в Париж, той беше на посещение там. От нематериално наследство се интересуват, бих казала, все повече и повече. Ние може би защото сме свикнали в България - традицията, фолклорът, обичаите са нещо присъщо на нашата идентичност, на нашата култура. Надявам се, че децата все още в училище изучават народни танци, както ние едно време. Едно време... говорим за Деня на народните будители. Аз се замислих тези, намирайки се в България, участвах в две много приятни събития. Едното беше след посещението при
г-жа Цецка Цачева, председател на българския парламент, участвах в откриването на изложба там, организирана от Пловдивския исторически музей, посветена на Христо Данов, и днес се връщам от Търново, където участвах пък във Великотърновския университет "Свети свети Кирил и Методий" в едно подобно тържество и си помислих, че думи в български... чисто български думи като читалище, книжовник, будител нямат своя аналог, не могат да се преведат на друг език даже. Как ще преведеш на английски, на френски, на испански, на немски, не говоря немски, но си мисля, че ще бъде трудно, думата будител. Това е нещо много българско, много хубаво.
Водещ:
Точно това и аз се замислих за момент. Няма.
И. Бокова:
И си мисля, че ако ние на фона на всичките ни, разбира се, проблеми, ние, като казвам, нямам предвид ЮНЕСКО, организацията, която аз представлявам в момента...
Водещ:
А ние, българите.
И. Бокова:
...а говоря като българка, ако ние все пак се замислим над това какво имаме като наследство, какво имаме като духовност, като дух даже, бих казала, и ако го оценим и уважаваме повече и ако на тази основа също стъпим и се замислим пък какво е нашето място в този свят, в Европа, в широкия свят, мисля, че ще получим много повече сили и кураж да постигаме повече. А за центъра, защото ми зададохте въпрос...
Водещ:
Да, защото пример... пример вие бяхте дали Подуенските баби, нали, са нематериално...
И. Бокова:
Бистришките баби.
Водещ:
А, Бистришките баби.
И. Бокова:
Бистришките баби са включени...
Водещ:
Те сигурно и Подуенските.
И. Бокова:
...като шедьовър на нематериалното наследство, както и нестинарството също, което преди 2 години беше включено. Надявам се да има и други такива шедьоври, както ние ги наричаме, които да бъдат включени в списъка на световното културно и нематериално наследство. Ние имаме много какво повече да покажем. А този център създаден, това е първият по рода си център поначало в България, който се създава под егидата на
ЮНЕСКО, и първият регионален такъв в една област, в която мисля,
че ние наистина може да...
Водещ:
Да водим.
И. Бокова:
...да водим. Ние имаме експертизата, имаме познанието, ние имаме уважението към тази толкова важна част от човешката култура и мисля, че може да направим много.
Водещ:
Обаче можем ли да си опазим наследството, защото ЮНЕСКО дава, ама май и взима? Може да отнеме някой статут, който не се опазва добре.
И. Бокова:
Да, прав сте, критериите, които трябва да се спазват, разбира се, става дума за конвенцията, говорим вече за културното наследство, материалното, сериозното...
Водещ:
Имаше такава опасност с Несебър, аз затова ви питам, да.
И. Бокова:
Да, въпросът с Несебър беше обсъждан и аз този въпрос също така го обсъдих и с министър Рашидов в Париж, а тази седмица разговаряхме и с президента Първанов, и с министъра на външните работи Николай Младенов, разговаряла съм и с местните власти много пъти. Мисля, че наистина трябва да се вземат много сериозни мерки, за да може да се спаси Несебър от включването му в списъка на застрашените обекти на този етап. Не казвам неговото заличаване. Има критики и България трябва да представи доклад в комитета за световно наследство до края на месец
януари.
Водещ:
Така че...
И. Бокова:
Нека да подчертая нещо, което е важно - че тези решения не ги взимам аз, не ги взима секретариатът, администрацията на ЮНЕСКО, а комитетът, експертите, създадени към конвенцията, които наистина много, бих казала, безстрастно...
Водещ:
Скрупульозно.
И. Бокова:
...обективно и много внимателно се вглеждат в подобни случаи.
Водещ:
Не може да разчитаме, както се казва, на вашия лобизъм. Не, можем вероятно, но не до края. Сега, наскоро попитах Кристалина Георгиева за това как генералният секретар на ООН Бан Ки Мун ви беше похвалил вас двете пред българския премиер. И понеже днес в студиото има три силни дами и, така, две български дами на високи международни постове, това малко за мъжете, за нас не е голям комплимент или обратното?
И. Бокова:
Защо, аз не виждам никаква заплаха за вас. Мисля, че...
Водещ:
А защо така...
И. Бокова:
...нормално би трябвало да се възприема една жена...
Водещ:
Шегувам се, разбира се...
И. Бокова:
Да, разбирам, да, наистина...
Водещ:
Шегувам се наистина, но направи впечатление и това, че той похвали вас двете.
И. Бокова:
Ами много ми е приятно. Аз с генералния секретар наистина имам много добри отношения, много, бих казала, приятелски. Във всеки момент, когато има нужда, ние с него се чуваме често по телефона, виждаме се. Другата седмица летя за Ню Йорк, ще имаме заседание на комитета на всички директори на големите агенции на ООН, два пъти в годината заседаваме. Смятам, че в съвременния свят факт е, че жените могат да постигат, че имат достъп до повече знания, че имат достъп до властта, бих казала, това е
нещо не просто положително от гледна точка на човешко достойнство и права на човека, но това е добро за обществата. Преди малко чухме един много интересен материал, който вие бяхте показали, и ставаше дума за достъпа до образование на жени. За мен като генерален директор на ЮНЕСКО това е един от приоритетите, образованието за жените, образованието за момичетата. Равноправието на жените при нас е приоритет. Аз смятам, че голямата мисия на 21-ви век. Всичко ще направя
каквото от мен зависи, за да може това да бъде постигнато, в рамките на мандата, разбира се, на организацията. И като пример дадох лично аз с назначаването на новия си екип, десет мои заместници за първи път в организацията, а мисля, че и в агенция на ООН половината са жени, другата половина са мъже. Има пълен...
Водещ:
Паритет.
И. Бокова:
...паритет.
Водещ:
Само да ви попитам, много кратко, но трябва да зададем този въпрос, защото вашата снимка с президента Първанов излезе точно тогава, когато стана ясно за проекта. Гледате ли с едно око към вътрешната политика на България, имате ли някакви амбиции тук?
И. Бокова:
Не, аз имам толкова много работа, че даже, така, с интерес слушах и този дебат, тъй като за съжаление следя, разбира се, събитията в България, но нямам възможност да ги следя толкова отблизо. Аз съм само, даже нямам и една година, откакто съм генерален директор на тази важна, голяма организация, и цялото ми внимание и всичките ми усилия са насочени към организацията.

Водещ:
Благодаря ви. Обаче искам една дума последна от вас и от всички, които бяха така добри да останат до края на предаването. Една дума буквално, защото времето ни свърши, но според мен тази дума е важно. Къде се крие българският оптимизъм исках да ви попитам накрая, защото си проговорихме нещо по време на репортажа. Една дума, първо, от вас и после от всички останали.
И. Бокова:
Аз мисля, че българският оптимизъм трябва да се крие все пак в нашата дълбока, дълбока история и в българския дух, който ни е запазил и който все още, смятам, ни води напред.
Водещ:
Божана Апостолова.
Божана Апостолова:
Аз мисля, че той тепърва предстои, още не се е състоял.
Водещ:
Ивайло Калфин.
Ивайло Калфин:
Българският оптимизъм е в тези хора, които показахте преди малко в репортажа - жената, която отваря книжарница, и жената, която мисли, че...
Б. Апостолова:
И затваря издателство.
И. Калфин:
...е направила... Не, не го затваря, но мисли, че... казва "една трошичка може да съм направила", бори се, за да направи нещо за културата. Това и за вас се отнася, г-жо Апостолова, поне аз съм оптимист от такива хора.
Водещ:
Боряна Пенчева.
Боряна Пенчева:
И аз съм оптимист. И смятам, че оптимизмът ни трябва да бъде в творчеството, в работата и в това, което всички заедно можем да създадем.
Водещ:
Завършваме с последните оптимисти в България на брой, плюс мен, това сме пет души в това студио. Благодаря ви.