Историята е разказ за свободата, за дързостта на отчаяните, за духа и мечтите на роба. Преди повече от век във Велико Търново 230 българи слагат началото на българската държавност и демокрация. Век по-късно историци ще ги нарекат бащите на Търновската конституция.
Александър Маринов - студент: България е била силна, когато е разчитала на своите собствени сили, на интелекта на своите държавни мъже.
Виктория Денева - студент: Тогавашните политици са правили всичко с един идеал, с чисти мисли и са жадували тази държава да бъде свободна, добре изградена, с такъв трепет да работят! С такава енергия!
Александър и Виктория са студенти. Той е на 22 - учи история, а тя на 19 - бъдещ юрист. Познават се покрай клуба на историка във Великотърновския университет. Учредителното събрание и първата конституция са им интересни точно толкова, колкото и най-новия филм.
Било началото на февруари, преди 130 години. Сигурно и тогава в двора на стария турски конак, построен от Колю Фичето имало хора. А вътре, в залата спорели представителите от Учредителното събрание. Изработвали първата конституция на България.
Проф. Емилия Друмева: В Търновската конституция като нещо съвсем обикновено се записва принципа на всеобщото избирателно право, вярно, тогава само за мъжете. Не ми е известно тогава да има друга държава в Европа, която въвежда всеобщото избирателно право без имуществен ценз!
Ст.н.с. Йорданка Гешева: Руският императорски комисар княз Дондуков- Корсаков като вижда, че избраните в учредителното събрание представители - турци, мюсулмани са само 2-3-ма човека, използва правото си и назначава още 10 из средите на най-благонадеждните мюсулмани.
Петко Славейков, Тодор Икономов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Марко Балабанов, Стефан Стамболов, са само някои от избраниците в Учредителното събрание. Били 230 назначени и избрани представители на народа, повечето високообразовани мъже, говорели френски, руски, завършили в Москва, в Петербург, в западни университети.
Ст.н.с Йорданка Гешева : Не допуска разделението по съсловия и съществуването на благороднически титли. Така че по Конституция българите остават без барони и без графове. Първоначалното образование става задължително и безплатно за учениците.
Гиньо Ганев: Приемат една от най-демократичните конституции в целия свят.
Ст.н.с Йорданка Гешева : Не допуска разделението по съсловия и съществуването на благороднически титли. Така че по Конституция българите остават без барони и без графове.
Сред представителите в събранието имало юристи, лекари, учители, книжовници, публицисти. Първият председател на Учредителното събрание бил Екзарх Антим І . Ето го и звънецът на събранието. Светът тогава се изумил, че в робска България имало толкова ерудиран елит.
Веселин Методиев : През 1975 г, като студент бях в този град, но голямата ми мечта беше да съм футболист, играех във футболния отбор Етър. В съблекалнята едно момче попита друго- знаеш ли кой е Александър Батенберг? - и онзи му отговори- да, централния нападател на „Реал Мадрид". Така че знанието за тези хора, за които днес се говори е нулево.
Какво е минало през времето? Извън патоса на историческите чествания, научни форуми и политически дискусии?
Проф. Иван Илчев : Въпросът за конституционализма по необходимост опира до въпроса за нашия политически елит. До колко българският политически елит беше на висотата на времената.
Георги Пирински: Може би сега именно е нужно да преценим дали и по колко предложения за двукамерен парламент, ограничени избирателни права и правомощия на Народното събрание, са мотивирани от съображенията за недостатъчната готовност на народа за свободен, демократичен избор, за вродено у него неуважение към върховенството на закона, или съзнателно или не - от стремежа да се гарантират и съхранят привилегированите позиции в обществото, стопанския живот и управлението на държавата.
Доц. Петко Петков - заместник-ректор на Великотърновския университет: Имаше моменти, когато останах с впечатление, че България е парламентарна олигархия, т.е , че това, което става е имитация на дебат.Една група хора си гарантират интересите и взаимно си редуват управленските мандати.
Някога консерваторите негодували срещу либералите, стари срещу млади. Може би нравите не са се променили чак толкова?
Александър Маринов - студент: Който от вашите зрители е чел спомените на Симеон Радев, би бил наясно и би открил доста прилики. Естествено на първо място е демагогията, която винаги е съществувала в политиката - и тогава, и днес без съмнение.
Проф. Иван Илчев: Въпросът за конституционализма по необходимост опира до въпроса за нашия политически елит. До колко българският политически елит беше на висотата на времената.
Доц. Петков: Ние доказахме тезата, че каквото е преди 1879-та, такова е и след нея, че преобладава за жалост дух на нетолерантност, че на другите не се гледа като на партньор, а като на враг и опонент за властта, която е само една.
Как стана така, че от достопочтен мъж, образът на политикът днес, е далеч от представите за държавник? И кои са повече - тези, които казват, че обичат родината или другите, които мразят държавата?
Виктория Денева - студент: Преди Освобождението всички са мислели само за това - за свободата- политическа, църковна, духовна. В момента аз не знам дори каква ни е целта на нашия народ!
Александър Маринов: За съжаление често днес в политиката попадат хора от гребена на вълната, в конкретни, злободневни дискусии се пренася глобалната политика на България, и големите приоритети на нашата страна, които са били ясни на първите учредители, на строителите на съвременна България, не са ясни на техните наследници днес. Големите идеали на България за обединение, за развитие, за културен прогрес са малко или повече непознати на нашите политици.
Георги Пирински: Другото предизвикателство, то е нелегитимната власт, парламентарната власт. Властта, която се зароди и разви през тези 20 години.И не са само тези драматични проблеми - управление тип „Дупница ", а нейните по-перфидни форми, които се изразяват в неизвестно къде появилите се текстчета между 1-во и 2-ро четене, тихомълком прокарани и необсъдени.
Случайни хора с лични интереси в голямата политика - за това говорят 20 - годишните днес. Сигурно заради олющените години, в които са пораснали, заради усещането за безперспектива и липса на морал. Дразнят се от злободневното ниво на националната политика, обижда ги арогантността.
Виктория: Родена съм 89-та година, точно в бурните години на прехода. Аз с какво съм израснала? С едни хора, които всеки петък се карат, а ние ги гледаме по телевизията.+Като знам, че след това отиват и си пият заедно, и си хапват заедно...
Александър: Клишето, че политиката е мръсна работа, все пак е вярно.
Така говорят 20-годишните за политиката и политиците. Убедени са, че патриот днес е този, който просто си върши работата. А на отсрещния хълм, преди 130 години едни от големите мъже на България, застанали пред същата сграда, за същата снимка. Спомен от времето, когато сложили началото на българската държавност. Както и да се разбира тя днес.