Президентът Георги Първанов в "Панорама": Винаги защитавам единствено интереса на държавата

По време на газовата криза ние разбрахме, че природният газ има своята цена и тя не зависи от приятелството, каза той. Но то все пак е важно, защото създава подходящата атмосфера за воденето на нелицеприятни преговори. Недопустимо беше да се предлага да наказваме Москва, като отменя посещението си там, продължи Първанов. За това колко успешно беше то говорят резултатите: руският дълг ще бъде върнат по българската формула, приключени са дългогодишните преговори за социалната спогодба между двете страни и започнаха разговорите за връщането на неправомерно взетите български архиви.

Президентът отхвърли обвиненията, че води своя външна политика. Аз само подпомагам реализирането на една или друга идея на българските правителства - и на сегашното, и на правителството на господин Сакскобургготски.

Идеята да бъдат премахнати посредниците на газ е от години, но сега отново стана изключително актуална. България има договори с дъщерни фирми на Газпром, а това реално пречи да се понесе отговорността за загубите, подчерта Георги Първанов. Нека посредниците не подменят темата, като ме обвиняват, че искам да ги накаже заради критики към мен в медиите, които притежават, заяви категоричто той.

Газопреносната ни мрежа е само българска собственост и ще си остане такава. Не е вярно, че ставаме все по-зависими енергийно от Русия, защото всичките проекти, в които участва България, са европейски, включват се страни от Европа, поясни той. Но ясно съзнаваме, че ние трябва да реализираме и други такива и затова няма по-активна страна от нашата по проекта Набуко.

На въпрос дали САЩ няма да реагират негативно на близките българо-руски отношения президентът отговори, че новият американски президент е декларирал, „че ще рестартира отношенията на неговата страна с Русия" и че България просто е направила това преди години.

Идеята за повторното отваряне на 3-ти и 4-ти реактори на АЕЦ Козлозуй е актуална до края на годината и няма значение, че газовата криза е отминала, защото щетите от нея все още не са преодоляни. Имаме възможност да се възползваме от чл. 36 от Договора за присъединяване на България към ЕС и трябва да се възползваме от това, настоя президентът. Но се вижда, че във вътрешнополитически план има сериозни различия, дори има такива в самото правителство и управляваща коалиция. Затова е уместно да се проведе допитване до избирателите, поясни още той.

Първанов отново припомни, че промените в изборното ни законодателство, които той предложи, са много широки и комплексни. Те включват нови правила за финансиране на политическите партии, демократичното консолидиране на политическата система чрез изчистване от партии - фантоми и партии - фирми, изчистване на избирателните списъци от избиратели - фантоми и въвеждането на мажоритарен избор. От особено значение за него е осъществяването на пряка демокрация, т.е. провеждането на референдум.

За БСП и коалиционните партньори е нужно време, за да изяснят позициите по организиацията и провеждането на изборите за европейски и национален парламенти. Стремежът ни трябва да бъде постигане на по-висока избирателна активност, а това е възможно само при едновременното им провеждане, отбеляза президентът. Все пак времето е малко и вървим към „парламентарен цайтнот", предупреди той, защото е нужно да се гласува промяна не само в Конституцията, но и в самите избирателни закони.

В последните години се загуби политическият дебат и политиката вече не е средство за решаване на проблемите на хората. Българската политика не просто не ражда идеи, а се е отказала да търси такива и навън. Можем да говорим за идейна нищета, сподели Георги Първанов. Час по-скоро трябва да се потърсят новите цели и параметри на националната политика, за да се върне интересът на хората.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водещ: Господин президент, добър вечер.

Георги Първанов: Добър вечер.

Водещ: Покрай газовата криза разбрахме ли кои са нашите приятели? Да започнем така.

Георги Първанов: Това общо взето е един нестандартен подход, нестандартно начало. Аз мисля, господин Василев, че в политиката приятелството е нещо относително. Във всеки случай, по време на кризата разбрахме, че приятелството, съотнесено към темата „Газ", означава, или ако трябва да перифразираме българската поговорка, че природният газ си има своята цена, която по никакъв начин не може да съотнесеш към приятелството. Приятелството създава обаче атмосферата. Доверието, което ние имаме с редица страни, по-близки и по-далечни съседи, е най-важното условие, за да може да се водят понякога тежки, нелицеприятни преговори, преговори, в които задължително се отстоява националният интерес.

Водещ: "Нелицеприятни преговори" казвате. Такава беше атмосферата донякъде, защото Годината на България започна със спрян газ. Имам предвид Годината на България в Русия. Трябваше ли при това положение въобще да ходите в Москва? Какъв беше смисълът от това посещение?

Георги Първанов: Да, аз добре помня, че в самото навечерие на тази визита имаше апели, доста настойчиви, да „разболея" дипломатически, да свалим рязко и показно нивото на тази визита, в това число за откриването на Годината на България в Русия. По този повод в кръга на шегата попитах дали ние не би трябвало тогава да приложим този подход към онези страни, от които започна финансовата и икономическата криза, да ги накажем, образно казано, така, както се призоваваше. Впрочем, само още един пример. На другия ден след приключването на моята визита в Москва, в руската столица бяха президентът на Европейската комисия, господин Барозу, заедно с три четвърти от Еврокомисията, с основен акцент именно темата за природния газ. Аз мисля, че отговорът на вашия въпрос се съдържа в резултатите. Твърдя съвсем отговорно, като човек, който е в курса на тези преговори вече седем години, който познава историята на българо-руските отношения, ние не сме имали такава визита в руската столица, толкова ползотворна. И ще ви дам няколко примера. Първият е решаването на въпроса с руския дълг към България. 38 и половина милиона щатски долара бяха върнати без остатък, без никакъв дисконт, по българската формула, въпреки съпротивата на руснаците буквално до последния час на преговорите. Това е едно постижение, към което ние се стремим вече 14 години. Малко над 14 години ние, извинете ме за израза, търкаляме една социална спогодба за социалната осигуреност, която се чакаше от 70 000 български граждани. И тя беше приключена, така че и този въпрос е решен. Само ще припомня, че имаше една голяма обществена инициатива за връщането на българските архиви, които са незаконно отнети в края на Втората световна война. И този процес започна. Тоест беше показано наличието на една наистина добра воля, едно доверие, което беше предпоставка за решаването и на другите въпроси.

Водещ: Да, но тези неща, за които говорите, не са ли работа на правителството? Не му ли изземате правомощията, създавайки паралелна власт?

Георги Първанов: Вижте, по Конституция президентът представлява България във външните отношения, така че това, макар и доста общо формирано разбиране, е основата, върху която се базира моята външнополитическа активност. Но по-важното е друго. Няма случай, в който аз да съм провеждал своя политика навън. Говоря не само за сегашното правителство, говоря и за предишния Кабинет, този на Симеон Сакскобургготски. Във всички случаи аз съм се опитвал да подпомогна реализирането на една или друга идея на правителството.

Водещ: И в този случай беше така, така ли?

Георги Първанов: Категорично. Това са все неща, които сме коментирали многократно и с министър-председателя, и с отделните министри.

Водещ: Защо обаче беше толкова важно да няма посредници за газа? Защо тази тема да е по-важна от, например, темата за компенсациите, която толкова български фирми се надяват да бъде поставена, да получат компенсации за тези огромни загуби?

Георги Първанов: Господин Василев, нека да припомня, че темата за компенсациите беше многократно поставяна. Ако си спомняте, в разгара на самата криза в разговорите ми с президентите Медведев и Юшченко, тя беше поставена и оттатък получихме един позитивен отговор, поне като наличие на воля, на готовност да бъде решен въпросът. Той беше поста