Между живота и смъртта - една година от труса в Хаити

Една година след земетресението в Хаити в страната продължава да цари хаос. Международните усилия за оказване на помощ все още не дават резултати, а хаитяните се чувстват затънали в бедност и забравени от всички. Как изглежда Хаити една година след опустошителния трус?

Разрушени къщи, мизерия, холера и изнасилвания. Такава е реалността в Хаити. В центъра на столицата Порт-о-пренс президентският дворец продължава да е в развалини, а президентският парк е превърнат в палатков лагер.

Мъж: "Няма къде да живея. Пристигнах тук на 13 януари. Събудих се близо до огромна яма. След това започнах да строя палатка. С дни изгребвахме мръсната вода от ямата. Не съм се разболял от холера, единствено, защото Бог ме пази."

Една година след опустошителното земетресение столицата Порт-о-пренс продължава да прилича на призрачен град. Стените на сградите са оцветени в ярки цветове. Зеленият цвят означава, че в сградата може да се живее, жълтото - че има нужда от ремонт, а червеното - че сградата просто трябва да бъде разрушена. Ремонти или разрушаване на опасните постройки се правят много рядко.

Жена: "Животът става все по-зле. Те не вършат нищо за хората. Всички живеят в палатки."

Всички живеят в палатки, защото животът в Хаити стана много скъп, по-скъп дори от някои квартали в Ню Йорк. Наемът на 4-стайни апартаменти варира от 5 до 15 хиляди долара, а къщи в добро състояние се продават за 900 хиляди долара.

Жена: "Всички в семейството ми са недохранени. Нямаме пари за храна. Няма кой да ни помогне. Въобще не знам какво ще ми е бъдещето."

Една година под брезент, в импровизирани палатки, сред руини и мизерия, хаитяните не се впечатляват от обещаната им помощ. Те осъзнаха, че след 12 януари 2010 година животът в страната се промени завинаги. . . Тогава загинаха 250 хиляди души, а милион и половина останаха без дом. . .