Нона Караджова: Ще следим и контролираме чистотата на язовирите

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова коментира в „Денят започва" извършените проверки съвместно с МРРБ на строежите в чашките на язовитите. „От проверените около 1000 обекта се констатираха около 90-100 нарушения. Основните нарушения в тази област са свързани най-вече с незаконни сметища в чашите на язовирите, дадени са указания на кметовете на общините на територията, на която са разположени язовирите, и между другото половината от предписанията вече са изпълнени", съобщи тя.

Пълен текст на разговора

Водеща Жени Марчева:
Добро утро отново. Здравейте. Надявам се, че вече сте се
събудили и че денят ви с лекота е започнал и на лицето ви има
усмивка, а не друго. Гост на "Денят започва" е министърът на
околната среда и водите Нона Караджова. Здравейте. Добро утро.
Нона Караджова:
Здравейте.
Водещ Андрей Захариев:
Здравейте.
Водеща:
Какво се оказа в крайна сметка вчера, след като дадохте
съвместната пресконференция с министър Росен Плевнелиев, че половината строежи в чашките на язовирите са законни спрямо и съгласно Закона за устройството на територията, обаче незаконни спрямо Закона за водите? И въпреки това няма махане. . .
Н. Караджова:
Аз ще коментирам основно частта, която е в компетенциите на
Министерство на околната среда като контролни функции. От
проверените около хиляда обекта се констатираха около 90-100 нарушения. Основните нарушения в тази област са свързани най-вече с незаконни сметища в чашите на язовирите. Дадени са предписания на кметовете на общини, на територията на която са разположени язовирите. И между другото половината от предписанията вече са изпълнени. Други нарушения констатирани са незаконно изпускане на отпадъчни води без пречиствателни съоръжения, както и водовземане, черпене на вода от язовирите без съответните разрешителни. Също така сериозно нарушение е липсата около някои язовири на изградени санитарно-охранителни зони. Като тук следва да се предприемат действия от собствениците или ползвателите на язовирите. В някои случаи вече са стартирани процедури за учредяване. Но следва да се има предвид, че това е процедура, която трае поне една година. Тези зони трябва да се проектират, след това да се изградят съответните огради или други съоръжения, да се маркират съответно както санитарно-охранителните зони, така и заливаемите части. Така че предстои работа. Но важното е, че много сериозно се подходи към темата от органите, които контролират. Това беше съвместна проверка на три органа - на басейнови дирекции, регионални инспекции по околна среда към Министерство на околната среда и водите и ДНСК. Предписанията. . . изпълнението на предписанията ще се следи стриктно и ще информираме обществото за напредъка на изпълнението. Много е важна тази тема, защото това са 53-те големи язовира в България, от които зависи нашата вода - за пиене на хората, за икономиката на страната, за селското стопанство. Това е много важна тема и ние упорито ще я следим и ще контролираме процеса.
Водеща:
Добре, вие говорите, как да кажа, от вашата камбанария как
изглеждат нещата. Но така или иначе с екипа на министър Росен Плевнелиев сте един голям отбор, отбор, който трябва да се противопостави срещу абсолютните безобразия, които са се случвали през последните няколко години - строежите в чашките на тези язовири. Ще инициирате ли законови промени, така че тези противоречия между двата закона да бъдат изгладени и да се сложи точка на тези безобразия?
Н. Караджова:
Няма големи противоречия между двата закона. Стана въпрос по време на пресконференцията за някои. . . но това са по-скоро единичните случаи, в които някои строежи, исторически сложили се, примерно преди 40-50 години, са били построени спрямо тогавашните правила, тези строежи са напълно построени в съответствие с изискванията на съответния закон. Така че това, което съобщихме ние за тези единични случаи, е следното. Те, тези обекти, ще бъдат изключително контролирани, така че да няма изпускане на отпадъчни води или какъвто и да е проблем за язовирите. Ако има проблем, ще предприемем мерки, ако трябва законодателно. . . и тези сгради да могат да се съборят. Но това говоря за единичните случаи. Масовите случаи, които са констатирали колегите от съвместните екипи по отношение на неразрешените строежи, са допуснати строежи, след като през последните 10-15 години, когато вече законите са били
унифицирани. . . Така че това е масовият случай. И съответно. .
.
Водещ:
Тоест съвсем незаконно и по двата. . .
Н. Караджова:
Абсолютно, да. Така че това е масовият случай. И затова колегата ми Росен обяви, че ще бъдат предприети съответните
мерки за събаряне на тези незаконни постройки.
Водеща:
Добре де, но все пак, ето, митичният язовир "Ивайловград" с
митичното митничарско селище там и всичките му вили - от 199. . . 195, прощавайте, проверени обекта, 196 се оказват незаконни.
Трябва ли някой. . .
Водещ:
169.
Водеща:
169, аз имам известна дислексия, извинявай. Кой ще понесе
отговорност за това безобразие?
Н. Караджова:
Не съм добре запозната със Закона за устройството на територията, признавам си. Но логиката на нещата подсказва, че не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава, тоест този, който е разрешил, а това са обичайно общините, главните архитекти на общините.
Водещ:
С тези отпадъчни води много. . .
Н. Караджова:
Без да съм категорична. Но това подсказва логиката.
Водещ:
Говорите, че ще има контрол. Но все пак, казахте, това изисква време. Тези отпадъчни води не са ли много опасни наистина за чистотата на водите в тези язовири? Те ще продължават да се изливат. . .
Н. Караджова:
Да, именно затова, именно затова там, където са констатирани
тези случаи, са дадени предписания за незабавни мерки. Още нещо обмисляме с колегите - въобще да бъде забранено изпускането на каквито и да е води в язовирите, особено в тези, които са
предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
Водещ:
И аз мисля, че това е. . .
Н. Караджова:
Колегите вече са подготвили съответната наредба. Така че
този въпрос също ще бъде засегнат.
Водеща:
Казвате - предписания. А санкции в какви случаи ще има и за.
. .
Н. Караджова:
Наложени са и редица санкции от нашите контролни органи
както за неспазване на условията на издадените разрешителни за изпускане на отпадъчни води, така и за липсата на пречиствателни съоръжения. Така че и този инструмент съответно е приложен. Но най-важното е това да не се допуска, а не впоследствие да се налагат санкции. Това е превантивната политика, към която се стремим.
Водеща:
Добре, да поговорим малко за нашата, как да кажа, вечна тема
на разговора ни с вас - софийският завод за боклук. Вчера
излезе една информация от кметството на София, разбира се, и тя е лоша, защото с една година ще се забави изграждането на този завод. От края на 2012 г. нещата се преместват за края на 2013 г. Защо? Какви са аргументите на Брюксел за това?
Н. Караджова:
Проектът на Столична община е от така наречените големи
проекти, които се одобряват не от страната членка, когато става въпрос за ползване на европейски фондове, а от Европейската комисия. Искам да припомня само, че както за България, така и за другите страни членки одобряването на подобен тип проекти от страна на Европейската комисия, което означава задаване на въпроси и отговори за съответните проекти, отнема повече от година. Да припомня, че проектът беше внесен, подготвен и внесен в Европейската комисия през април 2010 година. Така че ние силно се надяваме, че към края на април 2011 година първа фаза на проекта ще бъде одобрена, тоест изграждането на депото и компостиращия завод. А до юни месец се надяваме, че заедно с Европейска инвестиционна банка. . . ще бъдат направени препоръчителните анализи от Европейската комисия за ползване на горивото, което ще се произвежда от другия завод от интегрираната система от съоръжения, за ползването му в топлофикация. . . което означава, че ако си спазваме сроковете, както сме начертали графика с Европейската комисия по месеци, септември месец трябва да има одобрена и втора фаза.
Водещ:
Е, да, но, ако правилно си спомням, декември месец може би
миналата година премиерът призна, че Европейската комисия дава сигнал, че ни е прекалено скъп проектът. Даже по думите на премиера най-бедната държава в Европа не може да си позволява толкова скъп завод. . . ни казаха от Брюксел. Помните, нали, това са. . .
Н. Караджова:
Тук по-скоро става въпрос не за инвестиционната сума на
проекта, като скъп проект, а става въпрос за след това
експлоатационните разходи. Тъй като, ако си спомняте, проектът предвиждаше извозване на произведеното гориво от отпадъци до циментовите заводи, нали, както до Северна България, дори и до Варна, което увеличава транспортните разходи. Тоест целта на Европейската комисия, с което ние сме напълно съгласни, е, че е по-добре да са по-малки тези транспортни разходи, което в крайна сметка се отразява и на цялата система и на нашата такса в крайна сметка. Иначе за скъп проект. . . Аз ще ви кажа, че например на един Копенхаген, който е 800 хиляди, а все пак София е почти 2 милиона, сега ще каже преброяването колко сме. . .
Водеща:
Колко точно сме.
Н. Караджова:
. . . да, преди пет-шест години е построен завод, в случая -
за изгаряне на отпадъци, който струва 350 милиона евро. Така че това е двойно по-голяма сума. Така че като абсолютна сума не става въпрос за някакво безкрайно скъпо съоръжение, а в рамките на допустимото.
Водеща:
Въпросът е обаче как това отлагане във времето на
изграждането на този завод обърква плановете ни, включително и вашите планове като министър на екологията. . .
Н. Караджова:
Тук става въпрос, от една страна, за изграждане на
съоръженията, от друга страна, за стремежа, който имаме, да се
усвояват по-бързо европейските фондове. Това е голям проект. И аз силно се надявам, че тази година ще започнем разплащане както по този проект, така и по много други инвестиционни проекти на общините както във водния сектор, така и за отпадъците. Нека да не забравяме, че софийският проект за отпадъци е само един от общо 23-те на територията на страната. Вече са в оценка и пред приключване за четири регионални системи, което засяга повече от 30-40 общини на територията на страната. Мисля, че до края на тази година ще имаме оценени и останалите, голяма част от останалите проекти, за около още 12-13 региона. Тоест това са половината общини в България. Така че едното добро партньорство между министерството и общините. . . ние сме си взаимозависими. Тоест основни получатели на парите, на средствата от оперативна програма "Околна среда" са общините. И ако те съумеят да подготвят навреме и добре своите проекти, ние ще имаме усвояване, което е още повече изградена базисна общинска инфраструктура за пречистване на води и за отпадъци.
Водеща:
Сега, от едно кратичко прессъобщение разбирам, че до края на
март 20 хиляди тона балирани софийски отпадъци трябва да бъдат превозени до Севлиево. Очаквате ли съпротива на местното население там? Общинските съветници бяха много против това, имаше и подписка сред населението.
Н. Караджова:
Не мисля, че имаше такава съпротива. Аз лично бях в
Севлиево. Има договореност между Столична община и кмета на Севлиево. Искам да кажа, че в Севлиево има изключително модерно депо, което е изградено в съответствие с всички европейски изисквания. Няма проблем, няма напрежение.
Водеща:
Докога софийският боклук все пак ще бъде разкарван из
страната, докато нямаме завод ли?
Н. Караджова:
Нека да припомня, че софийският боклук не се разкарва из
страната от 2007 година. Да припомня, че той се разкарва заради това, че 2005 година по предложение на тогавашния Общински съвет и по решение също на тогавашния кмет г-н Софиянски се преустановява използването на депото в Суходол. . . и до 2007 година всъщност отпадъците се балират. Това са отпадъци, балирани до 2007 година. След 2007 година, в резултат на предприетите мерки от Столична община, от тогавашния кмет и сегашен премиер, и администрацията на Столична община, съответно се отвори депото на Суходол. Така че в момента това са остатъчни количества от неразумното решение през 2005 година. Тук не става въпрос за непрекъснато генериране на балирани отпадъци.
Водеща:
Добре. Да поговорим по една друга тема. Също вчера в
информационните агенции се появи следното съобщение, че
Комисията по петициите на Европейския парламент изпраща своя мисия тук, в България, за да установи многобройните нарушения в опазването на околната среда, сигнализирани от български граждани. Сега, това безспорно е неприятно, но как ще посрещнете тази мисия от Европейския парламент?
Н. Караджова:
В министерството няма постъпила такава официална информация. Но не съм особено изненадана, че може да има такава мисия. Нека да не забравяме, че за нарушения на екологичното законодателство за периода от началото на членството ни, 2007 година, до средата на 2009 година имаме повдигнати обвинения от страна на Европейската комисия за редица нарушения и наказателни процедури. Така че няма да съм особено изненадана, че ще има съответни посещения, за да се проверят тези случаи. Ние предприемаме съответните мерки. Вече. . . в резултат на предприетите мерки още от есента на 2009 година вече закрихме четири от тези процедури, осем сме пред закриване, другите сме доказали пред Европейската комисия, че вече се поправяме и сме на прав път.
Водещ:
Добре ли стоят нещата в нашите региони, защитени по "Натура
2000"? Много българи се интересуват.
Н. Караджова:
Две от най-тежките наказателни процедури се отнасят именно
до над 300-400 случая, в които органите на Министерството на
околната среда и водите не са изпълнили съответните процедури за екологична оценка на проектите, които се реализират в зоните "Натура", както по морето, така и в планините. Ето защо още през 2009 година ние разработихме детайлно указания към нашите регионални инспекции по околна среда и води за спазване на тези правила. Осъществяваме изключително строг контрол да не се допускат повторни нарушения, така че да сме отново предмет на наказателни процедури.
Водеща:
Да останем още минути само на тази тема, като заговорихте за
наказателните процедури, само да припомним, че в края на
септември миналата година, нали така, от Брюксел дойде едно
предупредително писмо за това, че близо 30 български града, в
близо 30 български града допустимото ниво на фини прахови
частици е над нормата в пъти, а имахме отсрочка до края на март сега тези общини да представят проекти, с които да кажат как се решава този проблем. Представят ли пред вас общините такива сериозни, разумни проекти?
Н. Караджова:
Да, това е една тема, която също повдигнах преди година и
половина. Това е многогодишен, дългогодишен, 10, 15, 20,
30-годишен проблем в над 30 града на територията на страната. За съжаление по една или друга причина нищо не се е случвало през годините. Още от 2003 година кметовете на общини, които имат замърсяване, бяха длъжни да разработят такива програми и съответно да се изпълняват. Мисля, че с общи усилия сега ще имаме много добър напредък. През изминалата година работихме много тясно с тези общини, дадохме съответната информация, данни, софтуери, методическа помощ и сме в непрекъснат контакт. Последната информация, която имаме от първата десетдневка на месец януари, е, че над 90 процента от тези общини са предприели стъпките за разработване на програмите. При това програми, които отговарят на изискванията, защото едно е да има един лист хартия с неясни мерки, друго е да имаме един наистина задълбочен анализ кои са източниците на замърсяване с прахови частици, които са най-големите източници с най-голям принос в замърсяването, да се насочат адекватни мерки към съответните замърсители. Надявам се, че до края на март, април месец тези програми ще бъдат предоставени, което обаче е още по-важно, след това да бъдат изпълнявани.
Водещ:
Щото обаче ако не бъдат предоставени, няма да получим
отлагане до края на юни и май ще ни глобят директно?
Н. Караджова:
Смятам, че усилията ще имат някакви резултати. Но все пак
бъдещето ще покаже.
Водеща:
Добре, да поговорим за мръсния въздух в два български града
- Оловно-цинковият комплекс в Кърджали замърсява сериозно града със серен диоксид. Миналата седмица бяхте там, за да видите на място какво се случва. Каква е реакцията ви като министерство на екологията?
Н. Караджова:
Това е също един 50-годишен проблем, откакто съществуват
тежки производства в този град, особено оловно-цинковото
производство, което замърсява въздуха не само със серни окиси, но и тежки метали, олово, кадмий. Още през август 2009 година, запознавайки се с данните за този град и виждайки исторически, че проблемът не се решава, предприехме съответните мерки, които сега ще изложим. Направихме срещи с ръководството на комбината, със собствениците за предприемане на незабавни мерки за намаляване на случаите на замърсяване на града със серни окиси, тъй като са били многократно превишавани стойностите. В резултат на тези разговори и преговори съответно се предприеха мерки от страна на комбината. От една страна, намаляване мощностите на оловното производство, като основна мярка. Независимо обаче от предприетите мерки и независимо, че 3 пъти бяха намалени броят на случаите на замърсяване на въздуха над Кърджали, в сравнение с предходни години, то в края на декември месец установихме, че предприетите мерки не са достатъчни. Ето защо още в края на декември месец говорих с моя колега Тотю Младенов, който пък е в областта на политиката на работни места, но и на условия на труд, тъй като също има драстично неспазвания на условия на труд за работниците точно в оловното производство, планирахме наше пътуване в Кърджали, на място да се решат проблемите. С нас беше и министър Трайков, знаете, преди няколко дни. Съответно на тази среща бяха всички заинтересовани страни в процеса, освен нас като представители на изпълнителната власт, общински съветници, кметство, областен управител, депутати, представители на обществеността, майки, които с право са изключително разтревожени, синдикатите и собствениците на завода също. И нашето мнение беше категорично, тъй като мерките, които бяха предприети от завода, макар и временни, не доведоха до нужното намаление на замърсяването, съответно поставихме следното условие: ако не бъдат предприети допълнителни мерки, заводът сам ще реши какви да са тези мерки, съответно ще се наложи да бъде преустановена работата на оловното производство. Отварям скоба само да кажа, че заводът има няколко производства - цинково производство, което не създава такъв проблем, и оловно производство, където се преработва оловна руда. Така че. . .
Водеща:
Категорични сте, че ако този комплекс не спазва
законодателството, спира работа?
Н. Караджова:
Да, да.
Водещ:
Независимо, че 400 души ще останат без работа?
Н. Караджова:
Оловното производство, по моя информация, от 760 работника, заети в завода, около 170 работят в този оловен цех, който е изключително критичен, да. Но аз смятам, че няма човек, който да е убеден, че това е правилното решение. Това е 50 години замърсяване. Направени са всички възможни компромиси. Оттук нататък не може да има компромис със здравето на хората.
Водеща:
Добре. А вчера Перник беше обгазен със серен диоксид. Сега
на пряката ни телефонна линия е кметицата на града Росица
Янакиева. Добро утро, г-жо Янакиева.
Росица Янакиева:
Добро утро.
Водеща:
Здравейте. Чист ли е въздухът тази сутрин в Перник?
Р. Янакиева:
Тази сутрин концентрацията на серен диоксид във въздуха е 98
микрограма на кубически метър, което е поне пет пъти под
алармения праг за концентрация, а то е 500 микрограма на
кубически метър, тоест градът е чист и ситуацията от вчера е
преодоляна. Аз бих казала с активното съдействие на
ръководството на "Топлофикация" и на РИОСВ - Перник беше
направен режим на пети котел с твърдо гориво и с газ и това
доведе до рязко спадане на концентрацията, която вчера сутринта беше констатирана в Перник.
Водеща:
Имаше ли вчера ваши съграждани, които потърсиха лекарска
помощ именно заради обгазяването със серния диоксид?
Р. Янакиева:
Не, нямаме такива случаи. Нямаме хора, които са пострадали
от обгазяването. А то за ситуацията допринесоха и
неблагоприятните метеорологични условия през вчерашния ден - безветрието и мъглата. Така че, надявам се, че в следващите дни няма да има проблеми.
Водеща:
Извън времето и метеорологичните условия, които, разбира се,
не може да контролираме, какво вие като кмет на Перник правите, за да се предотвратяват такива случаи на обгазяване със серен диоксид, какви мерки взимате?
Р. Янакиева:
Два са източниците на замърсяване, това е битовото потребление на твърдо гориво през този сезон, върху което не можем да влияем, и работата на "Топлофикация" - Перник. Вече ви казах, изготвянето и спазването на специални режими на работа на "Топлофикация" - Перник, когато съдържанието на въглища, на сяра във въглищата, които ползва ТЕЦ-ът, е по-голямо, тогава се правят специални режими за включване на газ и по този начин успяват да овладеят ситуацията.
Водеща:
Добре. Безкрайно ви благодаря за това включване. Разбрахте
от кметицата на Перник, въздухът в Перник тази сутрин, в момента е чист. Г-жо министър, вие като институция с какво може да помогнете на Перник да не се случва това обгазяване?
Н. Караджова:
Перник е също един от тези градове, замърсяван над 50 години
от индустриални източници и енергийни източници. Слава богу, през последните години нещата се подобряват в резултат на предприети мерки в индустриалните предприятия. Какви са правомощията на Министерство на околната среда и водите да въздейства върху т.нар. точкови източници на замърсяване, това са заводи, топлофикации. Какво направи министерството? Още 2009 година август месец, август - септември месец ясно беше, че "Топлофикация" - Перник е единият от сериозните замърсители със серни окиси. Следвало е в годините до 2007-2008 година да бъде изграден нов котел на т.нар. екипаж слой, който е екологичен, за жалост това не се е случило, както и да се изградят необходимите пречиствателни съоръжения. Изправени пред тази ситуация, че за град Перник, за замърсяване със серни окиси на града през 2007 година над допустимите норми е една от наказателните процедури, за които преди малко говорихме, за наднормено замърсяване. Нямахме никакъв избор освен да предприемем незабавни мерки, първите четири котли на тази топлофикация да бъдат спрени, това и направихме. Спряха се. . .
Водеща:
Добре. . .
Н. Караджова:
. . . като остана един котел, с който се отоплява градът.
Водещ:
Положителният финал, да не пропуснем.
Водеща:
Да, разбира се. Сега за минералните извори. . .
Водещ:
Да завършим хубаво, да.
Водеща:
. . . да кажете колко общини наистина с минерални извори подадоха вече заявления, че искат да ги стопанисват?
Н. Караджова:
Да, добрите новини са, че лека-полека се решават и ще се решат и проблемите със замърсяването на въздуха, а минералните води, това е едно изключително богатство на нашата страна, което може да е един много усилен фактор за растеж на местната икономика. През есента на 2009 година се, така, озадачих от това, че под 20 процента от минералните води в България се ползват. И след направения анализ установихме, че за десетгодишния период, когато със закон е определено, че държавата се разпорежда с минералните води, изключително държавна собственост, около 100 находища, една голяма част от тях не се ползват. Ето защо предложих законодателни промени, които бяха одобрени от парламента през 2010 година. С това предложихме тези минерални води, които отговарят на определени условия, ако общините желаят, да им бъдат предоставени за ползване.
Водещ:
И желаят.
Н. Караджова:
Да, да. . .
Водеща:
Колко общини желаят?
Н. Караджова:
Срокът беше до края на месец януари тази година да се подадат заявленията на общините и резултатът е впечатляващ - 27 общини са подали заявления за стопанисване на 40 находища от общо 60, които можеха да се използват, за срок от 25 години. Кметовете на общини, местните власти вече имат чудесни намерения за развитие на местни, социални и бизнес дейности за ползване на минералните води. Така че силно се надявам, че това ще отвори работни места, ще създаде съответно възможности за развитие на социални дейности, басейни, дай боже, аквапаркове. Само на територията на Столична община се предоставят Столична община да стопанисва седем минерални находища.
Водеща:
Дай боже.
Водещ:
Добре, това е. . .
Водеща:
Аз лично искам София да има аквапарк, честно казано.
Н. Караджова:
Всички искаме това.
Водеща:
Дано общините да са добри стопани.
Водещ:
Това може би. . .
Водеща:
Добре. Благодаря ви безкрайно. . .
Водещ:
Благодаря.
Водеща:
. . . за този разговор. Това беше министърът на околната
среда и водите Нона Караджова.