Коментар на психотерапевта Ивайло Петров за заложническата криза

Доц. Ивайло Петров, психотерапевт в Института по психология на СУ, има практика с жертви на отвличания. За зрителите на „Денят започва" той коментира драмата с взетите заложници при банковия обир в Сливен. Репортерката Екатерина Анева припомния единствения случай в България за последните десетилетия с вземане на заложници - отвличане на самолет през 1983 г.

Доц. Петров застъпи мнението, че в дадената ситуация медиите имат изключително значение, защото няма начин мъжът, който се намира в банката, да няма връзка с интернет чрез компютрите там, той следи случващотото се и следи информацията.

Психотерапевтът подчерта необходимостта персоналът в банките, в големи корпорации трябва да бъде подготвен как да се действа в условия на похищения.

Пълен текст на разговора

Водещ: Пряка линия имаме с нашия репортер, който е заедно с психолога доц. Ивайло Петров. Нека чуем и неговата гледна точка. Добро утро.
Репортер: Добро утро. Намираме се в Института по психология на Софийския университет. Причината да сме тук е нашият гост доц. Ивайло Петров, който е психотерапевт и има доста сериозна практика, свързана с консултиране на жертвите на отвличания, колкото и малко да са те в България. Наистина това е прецедент за нашата държава. Такъв подобен случай има през далечната 1983 година, когато самолет, пътуващ към Варна, е отвлечен от четирима мъже с искане да бъде откаран във Виена. Тогава държавата реагира изключително адекватно. Самолетът се върти 40 минути над Варна, изключено е електричеството на града, сменени са надписите на летището и в крайна сметка ситуацията приключва без инциденти. Доц. Петров, ситуация с отвлечени, доста хора в банка, в момента има само един заложник, но как ще коментирате ситуацията?
Ивайло Петров: Добро утро. Искам да кажа, че наистина, след като това е прецедент в новата българска история, драма свързана с опит за обир и присъствие на заложници - ситуацията е доста непозната. Но тъй като имах възможност от снощи много внимателно да следя информацията, която постъпва и до този момент, искам да отбележа, че в разрешаването на тази ситуация изключително важна роля в момента имат медиите. Слушах становищата на редица много добри експерти, част от които са и мои приятели, като преждеговорещите. Струва ми се, че в тази ситуация експертните мнения може би трябва да отстъпят малко на заден план. Няма как във въпросната банка да няма компютри, които да са свързани с интернет онлайн и съответно мъжът, така предпочитам да го наричам и така ще се обръщам към него, мъжът, който се намира в банката, да не следи всяка дума, казана по медиите. Част от експертите някой път подсказват и някои ходове, за които човек, който се намира в трудна ситуация, не може да се сети. Така че аз се обръщам от една страна както към медиите, така и към експертите да бъдат изключително предпазливи и ако коментират ситуацията, тя да бъде свързана с една друга насока - какво би могло да се направи в други ситуации, но да не подсказват ходове и позиция, която би трябвало да заеме мъжът в банката.
Репортер: Вие можете ли да кажете по това, което видяхте, разбрахме се, че няма да правите психологически портрет на този човек, защото не е редно в тази ситуация, можете ли да кажете какво очаквате да се случи? Да, един заложник има само. Ситуацията върви към разрешаване, но наистина така ли е?
Ивайло Петров: Предполагам, че ситуацията ще бъде разрешена с щастлив край, тъй като вече е минало доста време. Обикновено през нощта в главата на всички хора минават едни мисли, а рано сутринта съвсем различни. Аз съм сигурен, че мъжът от банката ще оцени трезво ситуацията. Смятам, че си дава сметка, че е приковал вниманието на цялото общество и че с него не би могло да се случи нещо по-драматично от ситуацията, в която той се намира. Така че би следвало в рамките на днешния ден всичко да приключи успешно.
Репортер: Все пак нека да насочим вниманието си към жертвите на това похищение. Всички знаем, че това е прецедент, но вие сте работили с такива жертви, колкото и малко да са били, какво да очакваме оттук нататък, какво ще преживеят тези хора?
Ивайло Петров: Всичко е въпрос на последващата работа, тъй като преди това трябва да се направи диагностика и да се оцени какво е тяхното състояние, имат ли нужда от професионална намеса, тъй като част от жените, които са били в банката, няма как да не бъдат засегнати от т.нар. пост травматичен стрес.
Репортер: А за стокхолмски синдром можем ли да говорим?
Ивайло Петров: Не, в случая не можем да говорим, защото обикновено се предполага, че жертвата се привързва към лицето, което я е отвлякло след един месец престои и много тесни близки отношения. От гледна точка на моята професия и моята практика искам едно друго притеснение да изразя и считам, че държавата трябва много сериозно внимание да обърне на този факт. Докато се готвих за това интервю, през нощта гледах доста сайтове, в които се предлагат услуги за тимбилдинг. Това е една специална услуга на фирмите, чрез която служителите се подготвят за определени ситуации.
Репортер: В България има ли я тази практика? Защото ние обикновено свързваме този т.нар. тимбилдинг със сдружаване на екипа, а вие всъщност в момента давате идея за нещо съвсем различно.
Ивайло Петров: Точно така. Разбира се, че тази услуга я има, след като тя се рекламира. Освен това аз съм имал възможност няколко пъти да участвам като консултант в такава група за тимбилдинг. Става дума за следното, в 95% дори повече от обявите тези срещи по линия на тимбилдинга имат развлекателен характер.
Репортер: Точно това имах предвид, че някак си може би предвид това, че ние не сме изпадали в толкова сериозни кризисни ситуации, такава услуга, за която вие говорите, чисто насочване на вниманието и обучение за такива ситуации, не се предлага.
Ивайло Петров: Това, което казвате, е изключително съществено. Снощи гледах и притесненото лице на собственичката на банката, става дума за това, че специално персоналът в банките, в големи корпорации, в национални обекти трябва да бъде подготвен предварително как да се действа в условията на похищение, защото има основни принципи, които трябва да се спазват, първо, за да бъде съхранен животът на хората. И освен това нека да не забравяме, че ето, в банката е имало посетители. От поведението на лицата в банката, от тяхното хладнокръвие, от овладяването на ситуацията зависи и поведението на хората, които са посетители в съответната институция.
Репортер: Тоест вие това го отчитате като сериозен пропуск изобщо в България? Може би наистина това, че ние не сме изпадали в подобни кризи е причината? Но няма как да не ви задам въпроса - вие говорите, че трябва да бъдем обучени за такива ситуации, смятате ли, че такива ситуации могат да се повторят?
Ивайло Петров: Благодаря за въпроса. Не само, че смятам, че биха се повторили, но може би такива ситуации ще има и по-често, поради една, единствена причина. Ние, като една държава с европейско присъствие, следваме с около 20-30 години социалните процеси, които се извършват в развитите държави. У нас полека-лека криминогенният контингент с по-висок социален статус и с по-добри организационни и интелектуални възможности ще започне да се ориентира от автомобилни кражби и от дребни измами към един бърз, силен удар, за да могат да се осигурят финансови ресурси и да се продължава по-нататък и закономерно нещата и интересът може да се насочи именно към банката. Докато битовата престъпност тя ще си остане пак в ръцете на по-слаби изпълнители.
Репортер: Това, което казвате, е доста притеснително. Ние обаче готови ли сме? Ето, вие казвате, че самите служители не са готови да реагират в такава ситуация, а държавата готова ли е? Сега в момента смятам, че това, което ние виждаме, е доста добра реакция, но по принцип какво трябва да се направи, за да се предотвратяват подобни ситуации?
Ивайло Петров: Сега това е една момента реакция, но за съжаление, аз и друг път съм имал възможност да кажа, в държавата няма една дългосрочна стратегия, свързана точно с това нещо. Аз гледах реакциите и коментарите след земетресението в Япония, защото и в БНТ имаше много въпроси - знаете ли какво да правите при земетресение? Оказа се, че децата в трети и четвърти клас знаят много повече по линия на организираното обучение в часовете по гражданско възпитание, отколкото възрастните хора. И пак ще повторя, че в случая банкови служители, хора, като в една АЕЦ в Козлодуй и в други големи корпорации са длъжни да знаят основни, азбучни истини как да общуват с лице, което тръгва да завладява територии или да извършва противоправни действия.
Репортер: Работа на кого е, обаче наистина да бъдем подготвени да реагираме в такава ситуация? Да, вие давате пример с Япония, но както знаете в „Деня започва" правихме много такива разговори, от които стана ясно, че българите не са готови да реагират адекватно в кризисни ситуации и както вие сам казахте, адекватната реакция запазва живот. Какво трябва да се направи - липса на държавна политика, на стратегия - това персонална отговорност на всеки ли е?
Ивайло Петров: Сега наистина липсва държавната стратегия. Сега в момента се решава един казус, който аз съм убеден, че до края на деня ще приключи благоприятно, но наистина държавата, ако иска да няма други по-сериозни драми, се налага, независимо, че ние сме малко специалисти в България, да се заеме с организацията на изготвянето на една такава стратегия. Освен това, пак ще кажа, има азбучни истини как жертвите да общуват с похитителите, за да си запазят живота. Тези неща трябва да се знаят, така, както примерно трябва да се знае какво примерно трябва да се направи при земетресение. Това не е само моя прогноза, а е и прогноза на колеги, с които работя, че високо организираната престъпност ще се насочва към бързи, единични удари с голям ефект и може би тепърва предстои бум на банковите обири, които бяха в края на 60-те и началото на 70-те години във Великобритания. В момента този процес във Великобритания е изцяло овладян.
Репортер: Вие говорите много страшни неща, но аз искам последен въпрос да ви задам, по-скоро чисто човешки да се обърнете към този човек в банката, тъй като вие сте твърдо убеден, че той следи какво се случва в медиите?
Ивайло Петров: Надявам се, че в момента има възможност да ме види и да чуе, че аз изразявам една загриженост и съпричастност към ситуацията в банката. Надявам се, че мъжът от банката ще постъпи достойно, ще се съобрази със страховете и безпокойствата на родителите на задържаните, неговите роднини. Надявам се, че той ще постъпи мъжки и че след като е получил гаранция за сигурността и живота си, по най-краткият начин ще приключи ситуацията, която всъщност травмира него най-много.
Водещ: Предлагам да приключим. Мисля, че разговорът беше доста красноречив, надявам се, и полезен на нашите зрители.
Водещ: Благодаря ви. Още нещо ще кажа, не знам кой ни гледа или не ни гледа, утре е Благовещение, така че, моля ви, ако ни гледате, направете така, че хората, които бяха заложници в последните часове, да посрещнат утрешния празник наистина с блага вест, да са при близките си. Това е изключително важно.