Проповедникът на бедните - отец Франц Мойрер

И в Кьолн неделната литургия не пълни църквите. Не е така обаче в Свети Теодор и Елизабета, католическата църква на бедния квартал Хьоенбург-Фингст. Тук всеки пети е безработен, всеки четвърти е на социални помощи, всеки трети няма немски паспорт, всяко второ дете е бедно. Мнозинството са чужденци, повечето – мюсюлмани. Но църквата е пълна. В 11 ч. местата за сядане свършват. Заради този човек, отец Франц Мойрер.

МОЙРЕР:
- Не е въпросът в моята енергия. Хората правят всичко...

ПЕЦОЛД:
- Да, в Хьоенберг-Фингст много хора едвам свързват двата края. Но нашата църква показва, че Бог живее и на това място.

МОЙРЕР:
- Без Бог всичко е безсмислено, без хората всичко е излишно. Трябва да се отречеш от властта и парите. И да оставиш хората да правят това, което искат.

Звучи просто, но не е. А и отец Мойрер не обича да говори за себе си. Той е легендарна фигура в Кьолн. Всички го знаят - с нетрадиционна, жива литургия, в която, освен Библията, се четат и вестници. И с мощна социална дейност в помощ на бедните.

МОЙРЕР:
- Душата и тялото са в единство. Който не помага на бедните, не намира Бог.

Долу, под църквата има огромен склад – там са истинските й богатства. Велосипеди и играчки за бедните деца. Рокли и костюмчета за празнични случаи. Дрехи, дарени по определен ред от имащите за нямащите. Доброволци, които работят в неделя заради другите. И отново Мойрер, организаторът на всичко.

ЖЕНА:
- Понякога се намират и маркови дрехи. Но децата от квартала знаят, че не всяка дреха е маркова и ценят това, което получават.

МЪЖ:
- Ето, топли якета за зимата, подарък от градските служби.

И още: Тук можеш да изучиш занаят, да вземеш книжка за мотокар, да украсиш улицата. Църковната община на отец Мойрер организира излети, летни лагери за 500 бедни деца, обучение по чужди езици, партита, мачове, професионални и социални консултации, срещи. На тази рампа раздават хляб, заделен от градските излишъци.

ПЕЦОЛД:
- Отец Мойрер е мотиватор, работи яко и дава идеи. Но по-важното е, че дава път на идеите на другите. Ако дойдеш с идея, той ти казва: “Прави го!”

Д-р Пецолд е социалист, а отец Мойрер подкрепя десницата. Но това няма значение – от многото дейности време за спор не остава. И най-важното: енориашите държат да се събират, да общуват, да вършат всичко заедно.

ОТЕЦ МОЙРЕР:
- Най-големият ми подарък е като човекът каже: “Тук ме приемат насериозно”.

Госпожа ГАСКА:
- Църковната ни община не само помага на хората, но им създава и чувство за родина. На истинска родина.

- Не преувеличавате ли?

- Никак. Аз не съм родена в Германия, от Полша съм. И в тази църква намерих нова родина.

МОЙРЕР:
- Майка Тереза беше казала: “Най-лошите болести на нашето време не са СПИН-ът и ракът, а чувството че си нежелан, нелюбим, изоставен от всички.” Не можем да изоставим бедните и слабите.

Мойрер и Пецолд стигнали дотам да събират пари за новострояща се джамия - един нееднозначен проект за кьолнчани. Цели 811 евро и 57 цента дарили скромните енориаши от Фингст. Някои католически среди реагирали с недоверие: Свършиха ли бедните църкви, питали те, та подпомагаме джамиите? Мойрер не признава, че има проблеми с църковното ръководство, но заявява:

МОЙРЕР:
- Не очакваме кьолнският епископ или ръководството винаги да се грижат за нашите работи. НИЕ сме църквата във Фингст.

В нашия квартал, казва отецът, има 30 националности, в Кьолн – цели 182. Помагаме на хората с добра воля. Следвайки този принцип, Мойрер и приятели пишат помагало за онези, които искат да подобрят света. Как да подаряваме, да готвим заедно, да пестим като ползваме общо скъпи предмети. Как да правим скандали, да лъжем красиво и да се наслаждаваме на живота. Например – изпийте кафето си навън. Или наредете се на най-дългата опашка. Така получавате време за размисъл и контакт с хората.

МОЙРЕР:
- Децата винаги питат: “Това истинско ли е? Наистина ли е или наужким?” Да, наистина е. Наистина при нас всичко е безплатно, дар, подарък. Излетът, храната, дрехите... Знаете ли, хубаво е да имаш пари, но понякога е още по-хубаво да ги раздаваш.

Според Мойрер финансовата криза е показала, че когато светът изгуби баланса си, идва часът на обикновените, нормалните хора. Тяхната вяра в доброто изправя света.

МОЙРЕР:
- Няма индустрията без доверие, няма образование без ангажимент. И най-важното: доброто не се купува.

Че как ще купиш спокойствие, пита д-р Пецолд. Покрай църковната община децата му имат смислени занимания, винаги знае къде са. Жена му също помага. Около енорията във Фингст се върти целият живот на лекаря.

ПЕЦОЛД:
- Когато при мен в кабинета дойде някой с възпаление на белите дробове, аз лекувам възпалението. Тук, в църквата, се грижим за душата, за свещеното у човека. И двете трябва да се правят изкусно.

МОЙРЕР:
- Накрая на службата казваме “вървете с мир”, на латински “ita missa est”. Не казваме “изпратени сте да вървите”, а казваме – “вън, излизайте, вървете!” Вървете при хората! Защото, казва нашият кардинал – служба без служение е идолопоклонство. Няма служба без служене на хората.

В 12 и половина неделната служба е свършила. Но отец Мойрер остава до 2, 3, 6 ч. – колкото има нужда. След литургията – тогава идва часът на проповедника от гетото. Той организира, планира, насърчава доброволците или просто разговаря. Той, католикът, вярва в будистката мисъл, че даряващите трябва са по-щастливи от обдарените. С най-голямата радост: че дарът ти е приет.