Пиратството през 21-ви век

Методите на пиратите остават непроменени и през 21-ви век, но мерките срещу тях от миналото вече са неприложими. Съвременното международното законодателство гарантира своеобразен комфорт за морските разбойници, които се възползват все повече и от новите технологии. За съжаление, както във времената на Карибските пирати, и сега всичко е на страната на хората извън закона, констатират експерти.

Международните закони регламентират силовите действия. Така например масиран удар срещу Ейл - главната база на сомалийските пирати, е изключен без резолюция на ООН. Всяка употреба на сила трябва да е договорена с преходното правителство на Сомалия. Британското законодателство пък не позволява заловените пирати да бъдат предавани на произволен властови център в разделената на три Сомалия заради риск от изтезания. Морската конвенция забранява директна стрелба срещу подозрителен кораб без първо да се изпрати на борда му проверяващ офицер. Откупът е друг нов фактор, а преговорите и плащането са достойни за Холивуд. Всичко е в ръцете на посредници, които използват сателитен телефон. Корабособственикът обикновено наема бивши командоси от Великобритания, Австралия или ЮАР, пиратите разчитат на свои роднини. На финала договорената сума се носи кеш в използвани банкноти от 50 или 100 долара при строги изисквания за годината на емисия. Пиратите използват машини за броене и за откриване на фалшификати. Цялата операция струва около милион долара. 100 хиляди, например отиват при професионалните преговарящи, 300 хиляди-при специализирани адвокати. Посредникът на похитителите получава колкото всеки пират. Така морското разбойничество просперира заради невъзможността за решителни действия по море, политическа нестабилност на сушата и доходоносен бизнес за частни силови структури.

http://infocenter.bnt.bg/