Протест на родители на деца с увреждания

Протестът на черните балони отново е тук, с искания неизменно същите от преди 5 години. Но сега са повече, гневът и решителността им също. Просто се умориха да обясняват, че искат нови политики и социално включване, а не помощи, макар и увеличени.

Красимира Обретенова - Социална помощ: "За какво ми е социална помощ - аз не съм бедна - увреждането на детето ми не ме прави бедна. Тази агенция за социално подпомагане - така и не изкарахте хората с увреждане от тази агенция за бедняци. Тя ни превръща в просяци, тя ни превръща в паразити."

Мария Чернева - Нещо промени ли се за тези 5 години?
Лена Стойчева: "Нищо не се е променило всеки път исканията са едни и същи - закон за личната помощ."

Петър Кичашки: "Отсъства политическо разбиране и воля за това, че проблемите на хора с увреждания са проблеми на обществото."

Много малко депутати излязоха лично да чуят исканията на протеста. Някои от тях с личен опит.

Михаил Христов - депутат от БСП: "Минал съм през системата и не мога да кажа, че се прави нещо. Мога да ви дам пример с протезата си - вижте каква протеза ми се налага да нося. Този въпрос ще го повдигна аз като народен представител - инструкцията за помощни средства, не може в инструкцията да присъства думата дървен крак. През тези национално-представителните организации те могат да внесат предложения за промени защото те всеки един от тях е запознат с проблемите

Шанай Мустафа: "Ние тука сами се опитваме да направим това, което те не са направили - опитваме се да свършим тяхната работа."

Разминаването им с Национално представителните организации стана тема и при срещата с новия социален министър. Той прие декларацията на майките, помоли за малко време да се ориентира и обеща среща с тях след седмица.

Бисер Петков - Министър на труда и социалните политики: "Въпросът е наистина точно да се уточнят исканията. Ние вчера имахме вчера среща с представители на организации."

Ина Маринова - "Те нямат нищо общо с нас."

Вера Иванова - "Тези организации са на държавни субсидии и те съществуват, за да не се случи реформата."

Ина Маринова: "Не знам защо не ни помагат, но се страхуват да не загубят парите си."

Красимира Обретенова: "Те не търсят контакт с нас виждаме някакви техни искания, които нямат нищо общо с това което искаме - ние искаме реформи те искат някакви пенсии. Ние искаме интеграционни политики - никой не говори за интеграционни политики."

А иначе и от социалния и от финансовия министър чуха днес, че активно се работи за това да има повече пари за децата им след като навършат 18 години. Остана им и надеждата, че най-накрая някой ще разбере, че всички истински политики се крият в конвенцията за правата на хората с увреждания и те просто трябва да се преведат и отразят в нашите закони.