Съдбата на олимпийското наследство

Часовете до финала на Летните олимпийски игри остават все по-малко. И с края идва и въпросът какво наследство ще остави тя за британците. Властите обещават изграденото да бъде съхранено, ремонтирано и дадено за ползване на лондончани. Опитът на предишните градове домакини обаче показва, че това не се постига лесно.

Скоро, щом отминат параолимпийските игри, в тази доскоро западнала част на Лондон отново ще се завърнат строителите. Районът около олимипийското градче ще се доразвие с нови домове и училища. Планирано е и бъдещето на обектите, където тези дни кипяха спортните вълнения.

Олимпийският стадион например ще е национален дом на атлетиката, домакин на световното през 2017 година и на културни прояви. Царството на журналистите трябва да стане център за технологии и дизайн.

Борис Джонсън, кмет на Лондон:
- Можем да превърнем Игрите в злато за десетилетия напред. Амбицията ни е много проста - Лондон да продължи да бъде световна финансова и културна столица. Олимпиадата ни даде тласък да го постигнем.

Лондон заслужи възхищение с организацията и духа на Игрите, но новата задача също не е лесна. Дори в 20 милионен град като Пекин четири години по-късно Птичето гнездо пустее и носи дългове. Както всъщност се получи с много по-стария му събрат от Летните игри в Монреал. Две години след зимното домакинство на Ванкувър равносметката също е противоречива - пълноценно живеят прочутият овален център за кънки бягане, сега комплекс за десетина спорта, и новите пътища. Общината обаче още не си е върнала парите от луксозното Олимпийско село. Както предупреждаваха още тогава противници на грандиозното строителство:
- Накрая резултатът ще е огромен финансов махмурлук.

Предстои да видим дали Лондон е направил добър баланс между моментните и дълготрайни нужди, или ще отрезвява неприятно след триседмичния празник.