Носенето на оръжие в САЩ: Свобода или лобизъм

59 загинали и над 500 ранени, част от тях в критично състояние. Това е равносметката от най-кървавия атентат в историята на САЩ по време на фестивала “Las Vegas Village”. Мотивите на извършителя Стивън Падок са все още неясни. Той се е самоубил минути след стрелбата, а семейството му е в шок от случилото се. Ислямска държава пое отговорност за атентата, но американските служби отрекоха да са намерили каквото и да е връзка между извършителя и терористични организации.

Докато експертите се опитват да намерят причините, накарали Падок да извърши това деяние, журналисти, общественици и политици отново повдигнаха въпроса за свободата за придобиване на оръжия в САЩ. Водещият на късното шоу по CBS Стивън Колбер директно се обърна към републиканците в Конгреса и президента Тръмп с апел да направят нещо, а бездействието им той определи като страхливост и малодушие. Колегата му Джими Кимъл със сълзи на очите напомни, че президентът Тръмп, който определи като “чисто зло” случилото се, е и човекът, който през февруари подписа указ, който предвижда дори хората с ментални проблеми да имат достъп до оръжия. Британецът Джеймс Кордън напомни, че никоя друга развита западна държава няма такъв проблем с огнестрелните оръжия и явно трябва да се последва примера на другите и да се направи нещо от законодателите в Конгреса.

Но за момента такива сигнали няма. Говорителката на президента Сара Хъкаби Сандърс заяви в пресконференция, че сега “не е времето” за подобни разговори. Кандидатката на демократите за президент на САЩ през 2016 г. Хилари Клинтън в своето обръщение, в което изказа съболезнования към близките на жертвите и съчувствие към пострадалите, акцентира върху факта, че в момента в Конгреса се правят опити да се прокара нов законопроект, който да легализира купуването на заглушители за оръжия. Клинтън реторично попита дали можем да си представим колко щяха да са жертвите на Падок, ако той имаше заглушител.

Свобода или лобизъм?

Голяма част от представители на републиканската партия и гравиращите около тях медии бранят правото на носене на оръжие като основна свобода на американците, уповавайки се на втората поправка на Конституцията, която гласи: “За сигурността на една свободна държава е необходима добре регулирано опълчение; правото на хората да съхраняват и носят оръжие не трябва да бъдат нарушавани”. За мнозина обаче причините са други.

Един от тях е Христофор Караджов. Българинът е преподавател по журналистика в Калифорнийския университет и следи в детайли политическите процеси зад Океана. За Караджов причините за тази ревностна защита на правото на носене на оръжие са икономически и политически.

Опорната точка за свободата например той определя като лобистката линия на Националната оръжейна асоциация, която е един от основните финансови спонсори на републиканската партия. А противопоставянето на демократи и републиканци в обществения дискурс по тази тема носи, според него, електорални дивиденти на републиканците, защото те консолидират вота на голяма група, които имат “инстинктивна защита срещу всякакви ограничителни режими”. Безрезервната защита на втората поправка е част от профила на традиционния консервативен избирател, заедно с крайни мнения по теми като имиграция, аборти и другите спорни въпроси в американското общество, които Караджов описва като “културните войни на САЩ”.

Трагедията като ежедневие

Само през 2015 г. убитите с огнестрелно оръжие са 12 000 души, а ранените – 25 000. Масовите престрелки с над четирима загинали от 1966 г. насам са 121 като най-кървавите две са в последната година и половина – Орландо през юни 2016 г. и Вегас в началото на октомври 2017 г.

Габриела живее в Бостън от 4 години, където следва Биомедицинско инженерство, а в момента като стажант в университета работи върху създаването на микрофлуиден чип за раково изследване. Тя говори за престъпността в Америка не като изключение, а като даденост. Защото както самата споделя, подобни новини, за престрелки и убийства, са ежедневие. Самата Габриела осъзнава, че достигайки в Европа, подобни теми са наистина шокиращи. Поради разликите в ежедневието и престъпността, която според Габриела е станала неизменна част от него зад Океана.

Ако погледнем статистиката забелязваме разликите. По данни на The Guardian от 2012 г. на всеки 100 000 човека в Германия, 0.19 годишно умират вследствие на огнестрелно оръжие, в България - 0.67. В САЩ числото е 2.97, което дори задминава Западния бряг и Ивицата Газа (2.95). И макар в немалка част от страните в Африка и Южна Америка това число да е над 5 пъти по-голямо, то разликата между САЩ и страните в Европа е осезаема.

Ще следва ли промяна?

В отговора на Христофор Караджов се забелязва немалка доза скептичност. Той прогнозира, че темата ще бъде отбягвана от републиканците и администрацията на президента известно време преди отново да започнат да бъдат прокарвани политики, подкрепящи свободната търговия и купуване на оръжия. В обръщението на говорителката на Белия дом му е направило впечатление, че въпреки убедеността й, как сега не е времето да се води дебат на тази тема, тя е използвала опорната точка с Чикаго. Макар в щата Илинойс да има известни ограничения за закупуването на оръжия, Чикаго продължава да бъде град с много високи нива на престъпност. Но Караджов обръща внимание на факта, че в съседния щат Индиана добиването на оръжие е изключително лесно, а пътуването до там отнема няколко часа. А кой е бившият губернатор на Индиана? Вицепрезидентът Майк Пенс.

По време на управлението си президентът Обама говореше с емоция и тъга по тази тема. Той неведнъж се опита със законодателни инициативи да ограничи достъпа до оръжия, но Конгресът го спираше всеки път. Трудно е да си представим как президентът Тръмп ще направи остър завой и ще изостави популисткото говорене относно втората поправка, но дори и да го направи, законодателната власт е доминирана от т.нар. консервативни виждания на републиканската партия.

Дебатът в американското общество по тази тема отдавна е всичко друго, но не и градивен, а както множество коментатори отбелязаха, ако след трагедията във Вегас е прекалено рано да се говори за по-стриктни закони, то за жертвите е твърде късно.