За спасяването на българските евреи

Спасяването на българските евреи е достойният момент в историята ни, за който в "По света и у нас" разказваме в поредица от репортажи по случай 70-годишнината от това дело. Тъмният момент в тази история обаче си остава "Законът за защита на нацията" - антисемитското законодателство, прието у нас през 1941 година, чиито последици за българските евреи са кошмарни, но не и фатални.

Законът на голямото унижение в нашата история е законът за защита на нацията. Направен по модела на германските антисемитски закони, приет без много шум в медиите, написан от нас самите и то преди официално да сме в съюз с Тристранния пакт.

Причините са неясни - бил ли е неизбежен в една Европа, почти навсякъде поръсена с антиеврейски закони? Бил ли е сделка с Хитлер - защото малко преди това с германска помощ си връщаме мечтаната Южна Добруджа? Спорни въпроси, сериозни последици: жълтите звезди са само целофан, под него е кутията на Пандора.

Леа Коен: „Отнети са им фабриките, отнемат им жилищата, набутват ги - ето виждате и в документите: в една стая, в някакъв краен квартал, в крайно мизерни условия. Баща ми е лишен от работа, например - бил е адвокат. Изпращат го в трудов лагер, където копае камъни".

През 1942 година Законът, чрез който са извършени всички беззакония срещу евреите, получава и своя изпълнителен орган. Създадено е Комисарството по еврейските въпроси, начело с патологичния антисемит и фашист Александър Белев, основен автор на самия закон.

Леа Коен: „Това комисарство подготвя изселването на евреите извън България. Била му е дадена неограничена мощ и неограничени права да се разпорежда със съдбата на българските евреи".

От 160 депутати при гласуването на закона само 11 са против. Медиите са в унес, но обществото се събужда. Най-голямата заслуга депортацията да бъде спряна е на митрополитите Кирил и Стефан.

Леа Коен: „Реагира на закона първа Православната църква. Още когато проектът се прави те бият камбаната: ще се извърши нещо безумно! Имало го е Димитър Пешев, имало е общественици, адвокати, писатели и други, благодарение, на които водим днес и този разговор с вас!"

Съюзи на интелектуалци и отделни граждани възмутени пишат ли пишат до Народното събрание и Царя: всичко остава без отговор. През 42 година министър Габровски официално забранява в медиите да излиза информация за "еврейския въпрос". Но въпреки всичко планът не успява - успяват общите усилия на българската православна църква и на българския народ.