Музиката на кухнята

Как кухнята може да се превърне в концертна зала, а майстор-готвачите - в композитори - за това ще ви разкаже следващият репортаж. Достатъчно е десетина души да се съберат заедно, да омесят хляб, а после да преоткрият звуците на кухненските инструменти.

Културният антрополог Надежда Савова, която организира тези „хлебни срещи", вярва, че освен забавление, те могат да бъдат добра терапия за хора с психически проблеми и деца с аутизъм.

Тези хора, които весело размахват тенджери и тигани от покрива на Червената къща в София и карат минувачите да се усмихват, не са подпийнали съседи, а случайни непознати. Дошли са на среща, за да омесят хляб заедно. Идеята е на антрополога Надежда Савова и философа Евгени Митев. В момента виждате финала на срещата, когато всички са грабнали по нещо от кухнята и композират общ самба ритъм. Но в началото беше хлябът.

Надежда Савова - културен антрополог: "Всичко започна 2009-та година, когато бях на поклонение по Светите земи и открих, че думата Витлеем значи къща на хляба. И оттам нататък - представих си, че една къща, в която се меси хляб от най-различни хора заедно, може да е реално културен център."

Тогава Надя създава своите хлебни къщи и тяхната програма вече е „заквасила" над 15 страни по света. Всички харесват тази забавна форма на общуване - да откриват тайните на хляба заедно.

Надежда Савова - културен антрополог: "Не случайно в арабския език, в Египет особено, „аиш" значи и хляб, и живот."

Има бразилско брашно от маниока, розов картоф от Бали, зелен фасул от Перу, бананово брашно и бяло българско.

"Предлагам ви, докато месим хляб, в началото ще е по-тихо, за да можем да слушаме музиката на хляба. Митко го прави много добре, браво, месил ли си друг път? Е, добре."

Урокът включва и мъжко месене с юмруци, и месене по двойки. Мотото на срещата гласи: 100 на сто от едно тесто може ли да бъде българското общество.

"Това сме малко така ние, когато сме разединени. Общо взето може би така изглежда България в момента, но България има шанс да заприлича на това, което Митко прави..."

Надя засуква една осморка на вечността - две половини на едно цяло, без да си го делил. За нея това са приятелството и любовта.

"По този начин всъщност се правят църковните хлябове, просфорите."

Тавата се препълва с тестени символи. И докато се пекат, майсторите проверяват какво още могат кухненските инструменти. Вдъхновяват се от бразилската самба, чиито ритъм някога напявали жените-робини в кухнята.

Румен - психолог: "През хляба може да бъде казано всичко. Ако човек си има някаква кривица, през хляба може да я омеси и да я оправи."

Анна Прокопова - преводач: "Хлябът стана великолепен."

Надежда Савова: "Тайната на хляба е в споделянето му. Ако имаш с кой да го споделиш, той е терапевтичен, т.е. има любов."

В края на лятото в София хлебните къщи вече ще имат свое пространство. На добър час.