30 години затвор за убиеца на Вероника, потвърди Апелативният съд

Подсъдимият Илиян Здравков е признат за виновен в умишлен грабеж, придружен с убийство. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Присъдата му е 30 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда Илиян

Здравков е осъден да плати по 100 000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди на родителите на убитото момиче. Срещу присъдата постъпи въззивна частна жалба от служебния защитник на подсъдимия, в която се посочва, че наложеното максимално по закон наказание се явява прекалено тежко и се иска неговото смекчаване, предвид наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се сочат направените от Здравков самопризнания и фактът, че той страдал от психично разтройство, неизключващо вменяемостта му. Съставът на Апелативен съд Велико Търново е отхвърлил доводите на защитата, въз основа на които се иска смекчаване на наложеното наказание. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че независимо от това, че Здравков е направил самопризнание още във фазата на досъдебното производство, то не е способствало за разкриване на извършеното деяние, а е направено едва след като е имало достатъчно улики срещу подсъдимия.

Поради това, то не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, извън това, че е предпоставка за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 ал. 2 от НПК. По отношение на твърдението на защитата, че подсъдимият страда от психично разстройство, неизключващо вменяемостта му, съставът на ВТАС е приел като частично основателни твърденията на защитата. Независимо от това, съдът е счел, че значението на това страдание не следва да се надценява в широк смисъл и че не води до промяна по отношение на значителния превес на отегчаващите вината обстоятелства.

Съставът е приел, че твърдяното от защитата разкаяние и съжаление за извършеното от подсъдимия е само декларативно и не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, въззивният съд намира, че е налице изключително висока обществена опасност на деянието и на дееца, както и превес на утежняващите вината обстоятелства, поради което наказанието е правилно определено от първоинстанционния съд в максималния възможен размер от 30 години лишаване от свобода.

Решението на Апелативен съд Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.