Чрез синя карта: Все повече чужденци от страни извън ЕС идват на работа у нас

Преди 3 години IT- специалистът Дмитрий Крупа напуска аристократичния Санкт Петербург и кандидатства за синя карта в София. Насам го влекат не само рационални, но и емоционални аргументи. И започва да учи български език.

Дмитрий Крупа, IT специалист със синя карта у нас: Намерих възможности, преимущества за мен. Слънчево време, изобилие от плодове и зеленчуци, къси разстояния в града и в цялата страна. Също така страхотни експерти в сектора и възможност да получа уникален опит. Всичко това води до по-добър живот за мен.

Българският закон казва, че заплатата му трябва да е минимум 1 600 лева. Работи в софтуерната компания с над 200 служители, 12 от които са със сини карти.

Станимир Николов - директор на софтуерна компания: Те, ако трябва сами да ходят по институциите, неговорейки български, понякога се получават забавни и комични ситуации. Това със сигурност в дигиталната култура, с която живеем в момента е малко трудно за разбиране.

Лиляна Георгиева - началник на отдел "Разрешения за работа" в дирекция "Международна трудова миграция и посредничество": След като чужденецът има нашето разрешение за достъп до пазара на труда, той може да влезе на територията на България с виза тип D и всъщност да подаде документи в дирекция "Миграция", където получава и документа.

Най-много сини карти са издадени за IT-специалисти, мениджъри и инженери. Преобладаващата част от тях са от Украйна и Русия. Броят на издадените карти за 2017 година е 177 - с 62 повече от предходната година. 117 от тях са за длъжности в IT-сектора.

От началото на тази година в България са дошли почти 100 висококвалифицирани чужденци. Според Агенцията по заетостта тепърва ще бележим ръст, след като през май беше премахнато задължението за "пазарен тест". Работодателят трябваше да доказва, че за позицията няма подходящ служител от Европейския съюз. А и сините карти вече се издават не за една, а за 4 години. Но има друг проблем.

Станимир Николов - директор на софтуерна компания: Ние лично от опита, който имаме, че членовете на семейството не са успели да бъдат активни на пазара на труда в Германия, сроковете за пребиваване са по-дълги, процесът по издаване и статутът на семействата на самите служители е много по-ясен.

Според статистика на Евростат за 2016 година, 85% от всички кадри от трети страни са отишли в Германия - над 17 600 души от всички близо 21 000 чужденци. Същата година България се нарежда на 8-мо място в целия Европейски съюз.

В това число влиза и лъчезарният Дмитрий. Засега му е добре у нас. Но не изключва и варианта да си пробва късмета другаде.