Едно на всяко пет деца има родители гурбетчии

Наричат ги скайп деца - те си имат родители, но често един от тях или и двамата си изкарват прехраната извън пределите на страната. А изследванията на различни организации през последните години за живота на тези деца сочат: на всяко пето дете поне единият родител е в чужбина. На базата на данните от НСИ това прави средно 260 хиляди деца. В процентно изражение най-много са децата, чиито бащи работят извън страната - 14 на сто при 5 % работещи майки извън България.

Когато семейството е разпокъсано започват и проблемите. Близо половината деца в такива семейства са понижили успеха си в училище. Изкарват четворки и петици. А когато майката е далече от дома успехът на една четвърт от учениците пада и до среден.Нещо повече - в основното училище 6 на сто от децата с майки в чужбина са повтаряли някой клас поне веднъж, още 6 на сто са повтаряли два пъти. В гимназията броят на повтарящите е малко по-малък.

И още - 40 на сто от децата на гурбетчии са стигали до Детска педагогическа стая заради лошо поведение. И към чашката посягат по-често. Делът на употребяващите алкохол стига до 72 % при средна стойност 59,6 %. Как изглежда животът на разпокъсаните семейства - разказваме с кореспондентите от Видин и Благоевград.

Семейство като пъзел - едното парче е във Видин, другото в Чехия. Така изглежда животът на Михаела. Баща й е от т.н. гурбетчии. Липсва й, когато иска да сподели.

Михаела Вълчева, 12 клас: Много вечери съм седяла и съм си мислила и по принцип с него повече споделям и ми е гадно, че го няма, но знам, че е там заради мен.

Директорката на училището на Михаела констатира с притеснение - повече от половината ученици растат без родителска подкрепа.

Евлогия Маджукова, директор на ПГТ „Михалаки Георгиев": Живеят с възрастни - баби, дядовци, част от които живеят на село, а децата обикновено стоят в града, сами в жилищата и бабите и дядовците от време на време идват тука и по някакъв начин ги контролират.

Те все пак са деца като всички останали. Просто им липсва подкрепа и това се отразява върху психологическото и емоционално развитие, категорични са експертите

д-р Даниела Коларова - директор на Фондация ,, Партньори България": Чувството, че са оставени от родителите, че липсва родителски модел или че са оставени като хора, които поемат отговорности, неприсъщи за възрастта им, например ако се грижат за по-малки братя и сестри.

Такава е историята на Симона. И двамата й родители са в чужбина. Заминали за Англия, когато била едва на 10. Оттогава живее с баба си и по-малката си сестра. Сега е в очакване - родителите ѝ да се върнат поне за абитуриентския й бал.

Симона Борисова,12 клас: Общуваме по фейсбук, скайп, по телефона - те ми звънят.

Има и деца, които ту тръгват с родителите си зад граница, ту се връщат. Резултатите в училище са ясни - успехът тръгва надолу. Снежана отгледала четирима внуци. Редовно проверявала дали учат, стриктно следяла и къде и с каква компания излизат вечер.

Снежана Петрова Илиева: Едни горе-долу изучих, едни не можеха да изуча, ама са какво да правя - все учени няма да сме. Баща им няма, майka им няма.

Когато трябва да се вземат спешни, важни решения за здравето на детето - настойника не може да поеме тази отговорност.

проф. Петя Кабакчиева - участвала в изследването на УНИЦЕФ: Законодателя не е предвидил статут на временен настойник. Оказва се, че за да се направи спешната интервенция трябва да има разрешение от родителите, които са някъде в чужбина. Докато се чака това разрешение може да се случат много неща.

Но преди да предложат законодателни промени от Държавната агенция за закрила на детето ще очертаят картината - начин на живот на деца на емигранти.

Камелия Николова - директор на ГД ,,Контрол по правата на детето",ДАЗД: Целта на тези проверки е да се види цялата система около детето как функционира. Ще бъдат дадени и конкретни предложения до съответните общини - така как те действително да предприемат действия, за да повишат качеството на услугите, които се предлагат.

А докато се появят ясни правила за ролите в семейството, някои ще изглеждат така - баби и дядовци със задължения на майки и бащи, братя и сестри, грижещи се един за друг и деца, които се грижат сами за себе си.

По данни на Регионалното управление на образованието в Благоевград само от началото на учебната година от областта за други държави заедно с родителите си са заминали 141 ученици. В Пловдив цифрата е многократно по-висока - 645.