Най-старото сребро и рисунка на 43 хил г от първите хора изложени в НАИМ

Все още никой не е оспорил - златното мънисто от града на птиците преди 8000 години е най-старото в Европа. И анализът на златото и обработката му засега потвърждават това.

Петя Ставрева - реставратор, НАИМ - БАН: "Ето на тази снимка се вижда нещо, което прилича на платиново включение".

Явор Бояджиев - археолог - Аха - значи си имаме и платина.
Петя Ставрева - И него трябва да го видим още.

Платинените примеси биха могли да означават само едно - древните директно са използвали самородно злато без да го обработват допълнително.

Петя Ставрева - реставратор, НАИМ - БАН - Още не са го рафинирали по това време, като концепция не им е познато

Явор Бояджиев - археолог - То златото за тях все още тепърва започва да придобива стойност.

Следи от мед по мънистото пък навеждат и за възможната му употреба.

Явор Бояджиев - Може до него да има някакви други мъниста - медно-малахитови. Между другото в Дуранкулак и във Варна това е обичайната им практика за герданите - да са от различен тип мъниста.

Но за разлика от Дуранкулак и Варна, тук технологията е по-груба, по-неумела, явно правена от първопроходци в обработката на злато. Заедно с костените женски фигури, мънистото от Юнаците не е единствената сензация от това лято.

От Козарника, от праисторията, от преди 43 000 години идва това изображение на риба. Първото в човешката история въобще.

доц. д-р Николай Сираков - Тя се намира в пласта, в който имаме едни от най-ранните следи от хомосапиенс. Това е началото на късния палеолит и на нашия вид.

Освен това учените знаят и каква риба са нарисували древните - уверени са, че е сьомга.

Алета Гуадели - археолог - Сравних с нашите костни останки от риба от козарника, всички бяха от сьомга. Оказа се, че наистина сьомгата е влизала и продължава да влиза до ден днешен по Дунав когато е много студено.

Но авторите и предназначението на костената риба тънат в догадки. Една от тях е, че са правени от деца.

Абсолютна изненада за учените са и тези сребърни украшения от Харамийската дупка до село Триград. На 4000 години находката хвърля нова светлина за хората, които от селищата по равното се местят отново в пещерите.

Борислав Бориславов - археолог - Това население по някакви причини се мести, изтегля и всъщност това е един от най-неясните периоди в историята на нашите земи - прехода между каменно-медната епоха и бронзовата епоха".

Обратно в пещерите, те пренасят и част от достиженията и занаятите на цивилизацията си. И там някъде откриват среброто.

Борислав Бориславов - археолог: Спокойно можем да кажем, че Западните Родопи се явяват един от най-ранните центрове за обработка на сребро. Дали в графитните жили -графитът е нещо, което хората от каменно-медната епоха използват много активно, дали в графитните жили се среща късчета самородно сребро и това е дало възможност на хората да пробват какво би се получило от този метал.

Могила от бронзовата епоха до село Изворово също предлага шедьовър - златна огърлица на 4 500 години. С най-сложното и невиждано до сега мънисто, явно местна изработка.

Златното съкровище от IV век пр. Хр., открито край Приморско, също е от сензациите на последния археологически сезон. Никой не е очаквал толкова добре развита тракийска култура в района. Могилата е била ограбена още в древността, открили само златните апликации от конска сбруя.

Даниел Пантов - Директор на Исторически музей в Приморско - То отваря много въпроси щом конят има такива украшения, какво има собственикът на коня.

А и химическият анализ на златото показва, че накитите са дело на местен, тракийски майстор.

Даниел Пантов - Не е толкова равномерно пречистено както при гърците. И това ги издава? - Да, това издава, че човекът е местен".

И това обръща разбиранията за тракийските племена скирмияни. И дава нови очаквания за други открития.