Какво е да си онкоболен в България?

Днес се навършват три години от смъртта на Теодора Захариева. Тя е първата българка, която успя да осъди Министерство на здравеопазването заради липсата на лекарства за онкоболните. Промени ли държавата отношението си към хората, страдащи от онкологични заболявания, и получават ли навреме лекарствата си от държавата провери Даниела Райчева

Евгения Адърска е дългогодишна приятелка и колежка на борбената Теодора. Двета заедно са работили в асоциация, помагаща на пациенти с онкологични заболявания.

"Теодора беше човек с огромна и интензивна енергия, тя можеше да премести планини", спомня си Евгения Адърска - Асоциация на пациентите с онкологични заболявания.

Теодора Захариева се бори с рака в продължение на 13 години. През 2005-та година тя организира протест и тридневна гладна стачка срещу бездействието на Министерство на здравеопазването и забавянето на животоспасяващите лекарства за болестта й. Тогава към делото й се присъединиха стотици онкоболни.

Захарива съди държавата в продължение на 4 години. Накрая съдът й дава обезщетение от 100 000 лева за нанаесени непоправими щети върху здравословното й състояние. За съжаление, три години след смъртта й, малцина са тези, които успяват да се преборят със системата, за да се излекуват от рака. Липсата на достатъчно информация и трудният контакт с институциите са първите проблеми, пред които се изправя всеки онкоболен. Изписването на лекарства и достъпът до лечение са тромави процедури, изискващи време, което пациентите нямат.

"Вчера имах така, мога да кажа, че приключих един случай. Тази жена ме изуми с репликата, че тя 4 години обикаля с мъжа си по здравните заведения и фактически 4 години той е получавал грешно лечение в Българя, която е като е една шепа, където думата рак би трябвало да има първосигнална реакция за специализирана болница за лечение на рак", разказва Евгения Адърска.

У нас обаче има недостиг не само на онкологични болници, но и на тесни специалисти в тази област. Раково болните са над 350 000, а онколозите в България са по-малко от 100 души. Всички тези фактори принуждават пациентите у нас да търсят животоспасяващо лечение в чужбина.