Как една книга става достъпна за незрящи?

Павлин обича да чете, но малка част от книгите са напечатани на брайл. С помощта на съвременните технологии книгите, макар и по-трудно, са достъпни и за незрящите.

Павлин: Аз съм голям любител на книгите. Започнах да взимам книги, сканирах ги, обработвах си ги и съхранявах в удобен за мен формат.

Специална програма помага на Павлин да „чете” книгите, след като ги сканира. Въпреки, че процесът е дълъг, сканирането на книги е сред любимите занимания на Павлин и не мисли да се отказва. Разказва, че с получените 400 лева като награда, ще продължи да захранва безвъзмездно библиотеката на Националното читалище на слепите с още съвременни книги.

Павлин: Всъщност не е награда. Това е принос за това, че съм допринесъл с моя труд, който съм го предоставил на Националното читалище за слепи "Луи Брайл".

Павлин е човек на силните усещания. Обича екстремните преживявания – вече е скачал с бънджи и парапланер, смята да скочи и с парашут.

Павлин: Чувството е все едно асансьор те издига на горе и още едни завихряния, които ги усещаш с вътрешностите си и не знам къде, но усещането като цяло е много силно, приземявайки се на мен ми трябваха поне 5 мин., докато се успокоя, защото адреналина бушуваше в мен.

Павлин обаче признава, че липсата на зрение го ограничава, въпреки че четириногият Марвин е неотлъчно до него.

Павлин: Най-много ме е яд, че не мога да карам кола, например. Въпреки че сме го правили с мои приятели, давали са ми да карам с тяхна помощ. Усещането е, че натискаш педала, усещаш волана в ръцете си и е съвсем различно.

За себе си Павлин смята, че е постигнал повече в живота, отколкото е очаквал. Работи IT фирма, има съпруга и 7-годишна дъщеричка. И все пак – има неща, които би искал да се променят:

Павлин: Държавата да дава повече възможности на хората в неравностойно положение. Те да могат да работят на равно с останалите, да имат шанс да се изявяват и мисленето на хората да се промени в положителна посока към нас.