Натискът на общественото мнение и защо го отнесе "Робинзон Крузо"

И това се случи, въпреки че някои от журналистите неведнъж повторихме, че министерството не е използвало думата "съжителство", за да опише политическата система - там терминът беше повече от ясен - владичество. За да угоди на ултрапатриотично настроените, министерството направи още нещо - върна всички възрожденски стихове в програмите. " Хубава си моя горо" ," Вятър ечи, Балкан стене", " Къде си вярна ти любов народна " и " Даваш ли, даваш Балканджи Йово".

Само, че сегашните деца са други деца. Това не сме ние от 70-то и 80-те години. Само преди седмица синът ми в 6-ти клас трябваше да научи наизуст " Къде си вярна ти любов народна ". Когато стигна до:

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

той каза: "Мамо, това не мога да го кажа, адски е нетолерантно". И не научи стихотворението. Да не говорим, че му се плачеше, защото остарелите думи изобщо не влизат в устата му и не може да запомни стиховете.Такива ми ти работи - деца, родени в друго време, с други ценности. За тях трябват други произведения.

Колкото до "Даваш ли, даваш Балканджи Йово" - народната песен, низвергната от учебника по литература някак си срамежливо и неочаквано намери място в този по история. Да не би да е бил историческа личност Балканджи Йово? Не, просто министерството се побоя да го остави в Литературата именно заради толерантността, но за да угоди на общественото мнение и суперпатриотично настроените го сложи в историята. Уж като пример за междупредметна връзка между литературата и историята. И всичко това - понеже нещата не се наричат с истинските им имена. И понеже тези, които направиха програмите още преди 4-5 години, не излязоха и не казаха - "Нещата вече са различни, Европа е различна, България е различна, децата са различни".

Е, имаше и една жертва. В името на патриотизма падна и героят на Даниел Дефо. Робинзон Крузо ще го учат, ама друг път.