По следите на най-известния снежен човек тази зима

Трябва да е бил някъде тук. Снежните човеци не оставят следи в снега, но ние знаем, че го е имало. Защото имаме доказателство. Наближава полунощ, почти 24 часа след като нечии ръце са го създали. Търсим Самотния снежен човек. Всичко започва тук - в Царската градина на София.

Тази година януарският сняг беше набеден за бедствие. Правителството в оставка мобилизира всичко живо срещу злосторника, който ни затрупа, заледи, скова и блокира в леден в капан.

Същият януарски сняг обаче стана повод и за радост. Както умело се пошегува някой: остарял си, когато от сняг правиш бедствие, а не човек. Не познаваме човека, който посред нощ е направил този снежен човек. Можем само да гадаем какъв е. Не особено възрастен - това е сигурно. С гореща кръв, щом не го изплашил студа. Но и с добро сърце – нали е избрал да създава, вместо да руши. И сръчен - за това подсказва осанката на Снежния човек.

В социалните мрежи снегът се сипеше в снимки, съобщения и остроумни коментари. Сред лавината от зимни постове се появи и героят на тази история - Снежният човек от двора на Царския дворец.

И Снежко стана популярен. Още повече, че неговият анонимен създател ни призоваха да нападнем самотата му, но не с ритници, а с приятелство.

Да изпратиш покана за приятелство на Снежния човек от Царската градина е събитие, което не е за изпускане. И ние, като много други, потърсихме Самотния снежен човек. И ние, като много други, не го открихме.

Да не би снимката да е стара? - Не! Съвсем нова. От събота. Веднага след първия сняг. Потвърди анонимният автор. Човекът, който е направил снимката, открихме. Но къде ли е Снежният човек? Ето го... Друг човек се е погрижил да го направи на пух и сняг.

Охранителните камери са запечатали извършителя на престъплението. Човек без лице, но с ритници. Удрял е така, сякаш има срещу себе си злодей.

Снежко обаче го има. Докато навън има сняг и хора, които са готови да го превърнат в човек, а не в бедствие.